С Елвира Сергеевна се познаваме доста отдавна. Още от времето, когато тя не бе станала Шатаева. Впоследствие приятелството ни със семейство Шатаеви – Елвира и Владимир се засили. С Володя дори често сме разменяли мнения по историята на българския и съветския алпинизъм. Това сътрудничество се засили, когато той вече бе станал Държавен треньор към Федерацията по алпинизъм на Съветския съюз, за да продължи и до сега.
Всичко това ми даваше възможност да проследя пътя на Елвира в областта на алпинизма, който за радост вървеше много успешно. И това, което бе още по-радостно, растежът ѝ не се дължеше на факта, че фамилията й вече бе Шатаева. С природните си дадености на голям спортист и с дарбата си да бъде лидер, тя бързо се наложи сред плеядата съветски алпинисти.
Тя обедини около себе си талантливи и можещи алпинистки, които за кратко време спечелиха доверието на съветската федерация. Така след чисто женското траверсиране на Северна и Южна Ушба, на първото в света, според тях, чисто женско изкачване на връх над 7-те хиляди метра – вр. Корженевска /7105 м/, на участието им и на вр. Комунизъм, /заедно с мъжете/, съвсем естествено дойде ред и на малко по-високия пик Ленин /7134 м/. Да се получи разрешение за такова изкачване само от жени не бе съвсем лесно при доминиращата роля на асовете като Виталий Абалаков, Евгений Белецки, Кирил Кузмин и редица още ветерани не само по години, но и по алпийски стаж.
Трудното решение бе взето и то гласеше съставът от 9 алпинистки да се оглави именно от Елвира Шатаева и това да стане в първите дни на месец август 1974 г. Впоследствие една от алпинистките отпада по различни причини и така сплотеният екип от 8 алпинистки започва своя път към най-популярния връх на територията на бившия Съветски съюз – върхът, носещ името на създателя на СССР, Владимир Илич Ленин.
Организацията и провеждането на експедицията е подготвено от самите алпинистки, грижливо прегледана и допълнена от бюрото на федерацията. Ето и точния състав, който на 1 август 1974 г. тържествено и с пожелание за успех е изпратен от „Лукова поляна” – базата на Международния алпийски лагер „Памир-74”: Елвира Шатаева – ръководител, Илсаир Мухамедова, Ирина Любимцева, Галя Переходюк, Нина Василевна, Валентина Фатеевна, Людмила Манжарова и Татяна Бардишева.
В добро темпо и приповдигнато настроение 8 алпинистки последователно преминават през първи лагер /4200 м/, втори лагер /5200 м/ и на 3 август достигат трети лагер /6300 м/. Тук, без да са сериозно изморени, ръководителката съобщава в базата, че единодушно са взели решение да си дадат един ден почивка. В лагера лично Виталий Абалаков приема решението им за уместно. Ето едно решение, което в следващите дни ще се окаже фатално.
Пропуснали един прекрасен и много подходящ ден за изкачване, на 5 август групата предприема финалната атака към върха. В 8 часа ръководителката съобщава, че времето е прекрасно. В 17 часа 8-те са вече на върха. Малко след това пада гъста мъгла и температурата бързо спада. Елвира съобщава „Видимостта е лоша – не повече от 15-20 метра. Ние решихме да поставим палатките и ако времето позволи да продължим надолу”.
Времето обаче продължава да се влошава и те прекарват една много студена нощ в отчайваща непрогледност. Мъглата дори влиза в палатките. На 6 август няма никаква промяна. В 17 часа към базата тръгва първата тревога – „ У нас заболела участница”.
На 7 август въпреки лошото време алпинистките започват спускане. Към 11 часа вечерта съобщението е трагично – „Ирина Любимцева трагично умерла”. По това време обстановката е ураганна. Палатките са разрушени и част от дрехите и екипировката отнесена. Впрочем към средата на 70-те години, когато се провежда и самата експедиция, екипировката на съветските алпинисти е в окаяно състояние. В този ден една по една загиват още 5 алпинистки и в 21.15 часа вече не Елвира, а Галина Переходюк тихо предава: „У нас остали двое” /тя и Елвира/. После тих плач и още по- тихо: „после 15 минут нас не будет в живых”. Това е краят…
… Единадесет месеца по-късно, на 20 юли 1975 година, 20-членна група от най-добрите съветски алпинисти, начело с Владимир Шатаев заминават за Памир. Там, по снежно-ледения склон трудно откриват и разпознават телата на 8-те алпинистки. На поляната пред Международния алпийски лагер са всички близки и познати на загиналите. На 3 от загиналите близките решават да ги отнесат по родните им места. Останалите 5, в това число и на ръководителката Елвира Шатаева, са погребани в близост до лагера.
Няколко месеца по-късно в очертанията на лагера е изграден оригинален паметник, на който са поставени портретите и изписани имената на 8-те съветски алпинистки.
Доц. Сандю Бешев
