Ушба е най-красивият и същевременно най-суровият връх на Кавказ. Гледан от всички страни, той предизвиква възхищение и всява респект в алпинистите. Състои се от два почти еднакви по височина и трудност върха – Южен – 4710 м и Северен – 4696 м.
Северните му склонове са покрити с вече сняг и лед и се спускат почти отвесно на около 1200 метра. На пръв поглед южните склонове са по-гостоприемни. Огрени са от слънчевите лъчи, а ледът и снегът са по-оскъдни. Подстъпите към върха и от двете страни, обаче са много трудни –отвесни, дори надвесени пасажи, отбили атаките на мнозина от най-добрите руски, съветски и чуждестранни алпинисти.
За жителите на Сванетия /планинската област в Грузия/, Ушба е свещена планина и те дълго са вярвали, че никога човек не би могъл и не бива да изкачва тази красива, сурова,трудна и най-вече опасна планина. Поради това всяко от изкачванията на върха се приема едва ли не като истинско геройство.
Въпреки това, а може би точно поради това, няма друг връх в Кавказ, към който да са прокарани толкова много и трудни маршрута. Към момента те надминават числото 40, като с малко повече са от по-трудната северна стена. Всички маршрути към двата върха са от най-висока категория на трудност. Най-лекият е от IV категория – през тъй наречената „Падушка” № 237 или Северо-източният ръб.
Първото българско изкачване на върха е направено именно по този маршрут от Георги Щерев, Кънчо Долапчиев, Кирил Димчев, Иван Василев и Благой Дживджанов на 28 юли 1967 г. Две години по-късно на 25-26 юли 1969 г. на върха се изкачва и първата българка Стоянка Занкова /Цу/. Това тя прави заедно с Лалю Боров и Запрян Тъканов.
Както съобщихме в предишния материал, през 1970 година изборът на нашите алпинисти пада на най-сложния маршрут – „Кръстът на Ушба”. На 25 юли по маршрута тръгват две свръзки: Атанас Кованджиев-Христо Проданов и двама сливенци Иван Василев-Кирил Димчев, които 3 години преди това са изкачили Северния връх през „Падушката”. Така, че върхът от части им е познат. Като помощна и свързваща с лагера свръзка към Северния връх тръгват пловдивските алпинисти Георги Имов-Тодор Кузев, които ще се изкачат на Северния връх през „Падушката”.
При изключително сложни атмосферни условия нещата се развиват доста драматично. Едва на третия ден и трите свръзи се събират на премката между двата върха. Преценили трезво собствените си възможности и реалните технически трудности, съпътствани от лошото време Василев-Димчев, заедно с Имов-Кузев започват едно трудно и опасно слизане на юг. Напред по начертания път – „Кръста” продължава само свръзката Кованджиев – Проданов.
Борейки се с настъпилите усложнения двамата, изпълнявайки точно маршрута, очертал християнският Кръст успяват. В трудната 5-дневна битка и двамата влагат всичките си умения, знания и опит, но както самият Христо се изразява:
„Наско бе в превъзходна форма, аз също не му отстъпвах, но останалите? Трудностите ги бяха разколебали. Нямахме право да им се сърдим, за тяхното решение да се спуснат на юг от самата премка”.
На 29 юли 1970 г. и трите свръзки се прибират в лагер „Елбрус”. Завършило е едно голямо изкачване.
„КРЪСТЪТ НА УШБА”
Едно сложно конбинирано изкачване, което е по силите само на много добре подготвени алпинисти. То започва по маршрута на северо-западната стена № 271 на скицата. Осъществено е от 24 до 30 август 1958 г. от съветските алпинисти К.Баров, Г.Акстинас, В. Лившишц и С. Спесивцев. По тови маршрут обикновено с два бивака се излиза на премката между двата върха, където обикновено се прави трети бивак. На следващия ден по маршрут №250 пътят на първото изкачване Д. Кокин-У.Алмер 6-8 септември 1888 г. се излиза на Северния по-ниския връх – 4696 м. По същия маршрут отново се връща на премката и по маршрут 251 на И.Марр, М.Гварлиани, А. Джапаридзе, Г. Зуребиани, В. Хергиани и Ч. Чартолани – 22 август 1959 г. се излиза на Южния по-високия връх – 4710 м По същия маршрут отново се слиза на премката и от там по маршрут №249, вече от юг чрез многобройни рапели се слиза по южната стена на ледника Гул. Това впрочем е премиерен, южен маршрут на съветските алпинисти В. Старицкий, В. Бежешин, В. Иванов, Л. Каужский и Р.Строганов от 1-8 август 1956 г.
Целият този „маратон” завършва на ледника Гул от южната страна на върха, обхващайки 4 много сложни маршрута, всеки от които е от най-висока категория на трудност. Впрочем описаният път е на първото преминаване на „Кръста”. Двамата ни алпинисти – Кованджиев и Проданов избират изкачването първо на Южния връх и след това на Северния. Именно този начин е избран и от втората свръзка, преминала го преди нашите алпинисти.
Характерът на маршрутите е еднобразен и едно съвсем кратко описание би го представило така – непрекъснато редуване на стръмни фирновани кулоари, ледени пасажи и почти отвесни обледенени скали. „Кръстът на Ушба”- това е едно дръзновено хрумване и още по-смело изпълнение на онези алпинисти, които притежават отлична физическа подготовка, силна воля и превъзходни спортно-технически качества.
Първото преминаване по този маршрут е осъщиствено от двама съветски алпинисти П. Зак и В. Галкин от 31 юли до 7 август 1961 г., а преминаването на Атанас Кованджиев и Христо Проданов е трето по ред.
