КОЙ Е ПРОФ. ВАСИЛ ЗАХАРИЕВ?
Проф. Засил Захариев е роден на 8 юни 1895 г. в Самоков, което го прави връстник на организираното туристическо движение в България. По специалност е график – изкуствовед. Счита се за основоположник на българската графика.
Основното си образование завършва в родния си град Самоков. През 1911 г. записва Художественото индустриално училище в София. Поради настъпилите военни години, в които той участва, на три пъти прекъсва следването си и го завършва едва през 1919 г.
Две години след дипломирането си работи като волнонаемен учител в родния си град Самоков, а през 1922 – 1924 години специализира Декоративно изкуство и графика в Лайпциг, при най-известните по това време професори А. Колб и Х. Мюлер.
Завърнал се в България, той е назначен за преподавател в Художествената академия в София. Години по-късно става професор и като такъв той работи от 1929 до 1945 г., като от 1934 до 1943 г. е избран и за ректор на Академията. През това време той е и активен общественик и най-вече един от водещите художници-преподаватели.
Негова е инициативата за съставянето на списък на архитектурните и художествени паметници в България от национално значение, които да бъдат защитени от закона. Допринася извънредно много за музейното дело в родния си град Самоков.
Многобройни са и научните му публикации на теми като – илюстрации на книги, пощенски марки и банкноти. Проф. Васил Захариев е и първият българин, чиито творби са изложени на международни изложби, между които Загреб 1929 г. Автор е и основоположник на черно-бели и цветни гравюри на дърво. През 1971 г. е удостоен със званието „Заслужил художник”.
През всичкото това време той е и много активен в областта на туризма и то във високото планинарство. Най-често в планината е в компанията на негово царско Височество Цар Борис III. Известно време е и зам.-председател на Българското туристическо дружество, член е на ръководството на ЮТС и на БАК.
Вижте: Ветераните на българския алпинизъм: проф. Георги Щерев
В планината проф. Васил Захариев, освен въжето и пикела, носи четки и бои, защото първопричината, за да бъде в планината е рисуването, което го прави и родоначалник на планинската гравюра. И не след дълго той става и най-добрият планински художник на българските планини. Рисува най-вече рилските върхове – Мусала, Купените, Злия зъб, Орловец, Петлите и Мальовица. Много интересен обект за него е и Страшното езеро.
А зимно време към всичките тези атрибути той прибавя и ските, защото участва и в не един ски туристически преход във високата планина. Той е и един от първите планинари, разучили, преминали и дали имена на поредицата върхове от Попова шапка до Мальовица, които днес познаваме като „Петлите”. Често обект на неговата четка са и красивите Рилски езера.
Под неговото перо са и редица статии в излизащите по това време туристически издания – Годишник на БАК, списанията „Български турист”,” Млад турист” и „Туристически организатор”. Като западен възпитаник и най-вече човек от свитата на царското обкръжение, след 1945 г. той, както и много други активни планинари, са отстранени от развитието на туризма, ските и алпинизма.
Дългогодишният си много активен и осмислен жизнен път завършва на 29. 11.1971 г. , което го прави малко познат на днешното поколение планинари.
Автор на текста и архив снимки: доц. Сандю Бешев
