Между 1860-те и 1930-те години едноколесните превозни средства (наричани още моноциклети и жироциклети) често са обсъждани като сериозна нова форма на транспорт.
Много изобретатели излизат със свои собствени версии на моноциклета, някои задвижвани само с човешка сила, други – електрически, а някои с газови двигатели. Всички те работели на един и същ основен принцип: водачът седи в по-малък вътрешен пръстен, който притиска основното външно колело и така позволява на превозното средство да се търкаля напред, докато водачът остава в хоризонтално положение, чрез принципите на жироскопа.
Моноциклетът е различен от моноколелото (моносайкъл), тъй като водачът е във вътрешната окръжност на колелото, а не върху него или извън него, и то работи като гигантски лагер.
Вижте: Повратна точка: надуваемата гума на Джон Дънлоп и Робърт Томсън
През 1869 г. френски изобретател създава първия известен моноциклет, но той всъщност има две колела. Това било гигантско колело със седалка вътре, а под седалката се намирало второ, по-малко колело. Водачът натискал педала, за да премести малкото колело, което от своя страна задвижвало по-голямото.
Още по онова време моноциклетът е признат за трудно транспортно средство и е описан като „неприложим за обикновените смъртни“.
До началото на 20-ти век изобретателите експериментират с моноциклети, задвижвани от истински двигатели. Някои дизайнери дори построяват моноциклети със самолетни витла отпред, за да улеснят управлението. Нито един от тези дизайни обаче не е станал масово произвеждан.
Вижте: Кога е създаден първият български велосипед?
През 30-те години на миналия век научните списания започват да представят дизайни на моноциклети, подобни на автомобили, които са затворени от метал и стъкло и могат да поберат няколко души.
Вероятно най-известното сред този тип превозни средства е създаденото през 1932 г. от д-р Първс моторизирано чудовище, наречено Dynasphere, за което се смятало, че е достигало скорост до 45 км/ч.
Д-р Първс вярва, че моноциклетът е възможно най-опростената форма на моторизиран транспорт. За негово съжаление, творението му никога не станало толкова успешно, колкото се е надявал. То не било най-стабилното, не можело да превозва повече от един пътник освен водача и имало редица други непреодолими конструктивни проблеми.
Проблемите
Очевидно завиването също било трудно. Липсата на други колела и донякъде неудобната стойка, затруднявали управлението. Водъчът обикновено се стремял да държи краката си близо до земята, така че моноциклетът да не се преобърне напълно.
Освен това, липсата на стабилност правела спирането доста трудно.
Сред проблемите била и не добрата видимост. На практика сериозна пречка бил и феноменът на „Гербилинг“. Тъй като водачът бил оставен на гравитацията, за да остане изправен – ако машината ускорявала или спирала твърде бързо, то тогава той се въртял вътре в машината, също като хамстер в своето колело.
Вижте: Z-Triton: Пътувай по най-странния начин
За съжаление или за щастие, едноколесният мотоциклет не намира своята реализация. Въпреки това, до ден днешен хората все още конструират такива и се опитват да ги карат, макар и обикновено само за забавление.
