Ммм, чудно време за пътуване и разходка. Слънчево, тихо, приятно. Колоездачът от екипа смело тръгва по баира да „велосипедира“. Усмивки, махане, палци нагоре, радост! Но нееееее, това е капан! Тъкмо се изкачваме до последния завой преди хижата и, като театрална завеса, пада – бавно, но тежко и сигурно – мъгла. С нож да я режеш. Стуууууд. По едно време: „Честит първи сняг“. А спортистът още го няма. Аз се притесних. Но нали е опитен, появява се вир вода – неее, не от нещата, дето валят, ами подгрят от километрите нагорнище. Браво, той е наш‘та гордост, защото ние вече сме близо до масите (във всеки един смисъл), а аз собствено – в непосредствена близост до камината.
Хижата – по шевовете ще се разпори от народ. Настроението – приповдигнато. Малко по-късно, след обедната офанзива на прегладнелите посетители, Бойко ни разказва, че това е един от нормално-спокойните дни. Обикновено опашката за храната му е до навън, а човекопотокът се измерва в часове, не в бройка. Еее, к`во толкова пък да има в тази кухня. Ами – нищо необичайно – печка, огън, продукти, съставки, подправки. Само едно нещо е по-различно. Бойко. Безкомпромисен. И Валя – вратът, дето движи главата. Страхотен екип. И в работата, и в приказката, и в идеята и виждането за света и нещата. Около преобладаващия смях и остроумни закачки, се разбират и философско-житейските отправни точки. За Човещината, например. Като вътрешна потребност. И като външно проявление, дори да не е посрещната с реципрочност. На тези ширини и височини, това последното е по-скоро изключение, но разговорът беше принципен.
Бойко: „Спомням си като се заженихме и я питам: „Ще се събираме ли? – и единственото условие, което съм поставял – тя дотогава не е излизала в планината, а аз много ходех… – ще те водя, ако ти хареше, ще се радвам да сме заедно, ако ти не хареше, никога ме не спирай!“ И от инат ли беше, от какво ама хареса ѝ“.
През смях Валентина: „Ама аз и на хижата съм от инат, ако го питаш него, аз не му давам да е свободен!“
Бойко: „Година и половина спокойствие ти стига!“
Валентина: „И оттогава – заедно, кажем ли че ще ходим на планина, нищо и никой не може да ни спре. Тръгваме с раниците, раниците бяха винаги в бойна готовност. Прибираме се, изпирам, изчиствам и пак готови!“
Вижте: (Пре)Разказите на хижаря от хижа „Конгур“
Нали знаете какво е усещането, когато си с хора, с които има какво да си кажеш. С които няма какво да не си кажеш. И с които, макар да се виждаш за първи път, се познавате. Стопаните на „Мургаш“ са такива хора. И освен, че има много на какво да ви научат, ще ви нагостят царски и господарски.
Иначе вземат хижата преди 3-4 години, с много смелата цел, да я подновят и облагородят, защото това е „тяхното“ място, дъъълго преди изобщо да се стигне до хижарстване и след дългото време, в което е била изоставена и тотално занемарена. Започват рисковано. Инвестират всичко спечелено обратно.
С отношението си стават пример и причина да са подкрепяни от доброволци, които от своя страна се възползват от възможността да се учат да използват ръцете си, да бъдат активни, да са на чист въздух, да се срещат с ценни хора и да бъдат полезни, съответно – удовлетворени. За типично градския човек това звучи малко странно, но трябват само няколко минути размисъл, странността да се видоизмени в логично, полезно, смислено и хитроумно използване на свободното време.
На следващия ден нови хора, с нови сили, с обичайното добро настроение, с подобни разбирания за природата, активността и „що е то смисъл“, идват, за да допринесат за общото усещане на мястото – „широко“.Мургаш е хижа в Стара планина. Намира се в подножието на връх Мургаш.
Тя е четириетажна сграда с капацитет от 40 места, разпределени в стаи с от 2 до 10 легла. Водоснабдена е, електрифицирана от собствени източници. Разполага с вътрешни санитарни възли и баня. Има парно отопление.
Туристическата столова е с камина и капацитет 60 места. Менюто предлага топли супи, вкусна българска кухня, скара и разнообразни напитки.
Хижата е достъпна с високопроходим автомобил от град Бухово, по път с трошено-каменна настилка /14км/. Всички маршрути до хижата са маркирани. Хижата е пункт от „Е-3”. Работи целогодишно.
Вижте: (Пре)Разказите на хижаря от хижа „Коман“
Вятърът до метеорологичната станция едва не отнася не само мислите, но и самите мъже от екипа – иначе тежащи на мястото си (особено двамата), а крехката дама (АЗ!), благоразумно си оставам в уютната столова на твърде положителни температури, с твърде уханни изкушения за небцето. Но да не мислите, че ми е лесно? Тук освен всичко се изисква и желязна воля, за да не прекалиш с… всичко!
Това ме подсеща за една друга много интересна личност, която прекалява в най-добрия и поучителен смисъл на думата. С какво ли не. Която също е от този вид на каращите те да се замисляш. И да (се) променяш. За добро. Джоана Дахабре. Тръгнала по пътя на т.нар. енциклопедични персони. Твърде млада, с твърде разностранни интереси, идеи и занимания – от медицинска физика, до рисуване на горски графити и доброволчески активности.
Вижте: ПЛАНИНИТЕ НА БЪЛГАРИЯ: Мургаш планина
Често чуваме – „мАни ги, младите за нищо не стават днес!“; или – „то толкоз закостеняло и старо, че… к`во го слушаш!“ Нито едното не е вярно, макар да има достатъчно примери в тази посока. Аз обаче избирам да се фокусирам към останалата част от младите – тези, които събуждат, правят и човъркат, съответно променят, и тази част от зрелите, които от своя страна провокират, раздават се и споделят опита си. Да, имам достатъчно примери в тази посока. И изборът ни трябва да бъде подкрепа за тях, за ентусиазма им, за страстта, за идеите им, за бъдещето!. Няколко от които – в този епизод на „Разказите на хижаря“.
За още чудни истории или снимки може да ни последвате в ЮТуб канала на предаването https://www.youtube.com/channel/UCPO4PdF2JWiSoZqPzZO44VQ или в профила ни Hut Story – Разказите на хижаря | Facebook
Първи сезон на поредицата „Разказите на хижаря“ се осъществява с подкрепата на Фотосинтезис и Национален Фонд “Култура“ по Програма за възстановяване и развитие на частни културни организации.
