Българските изкачвания: „Кръстът на Ушба“

Както читателите помнят, още в първия материал споменахме, че три от многобройните кавказки върхове са заслужили най-вече към имената им да се поставят определенията – най-трудни, красиви и популярни. За Безенгийската стена по един или друг повод сме писали доста, защото тя първа от трите обекта прикова вниманието на българските алпинисти. Първият опит от 1961 г. завърши неуспешно, дори трагично. Три години по-късно реабилитацията обаче бе пълна. В предишния материал ви разказахме за траверса на Шхелда, осъществен от четирима наши алпинисти през 1973 г. Сега ще се опитаме да ви припомним и за успеха на младите ни тогава алпинисти Христо Проданов и Атанас Кованджиев /1970 г./.

Ако през 1961 г., когато тръгнахме към района на Безенги, само 31 български алпинисти бяха преминали обучение в елементите на ледената техника, до 1970 техният брой бе значително увеличен. Републиканската комисия по алпинизъм /РКА/ бе изпратила на обучение в алпийските лагери на бившия Съветски съюз още 129 алпинисти. Там, след обучението в ледената техника, нашите алпинисти бяха осъществили и над 200 изкачвания на редица върхове над 3, 4 и 5-те хиляди метра, където алпийските маршрути целогодишно са заснежени и обледенени.

„Желязната завеса” се бе пооткрехнала и най-добрите ни алпинисти бяха мерили сили и с най-трудните върхове на Алпите – Пти Дрю, Гранд Жорас, Матерхорн, ръбовете „Френе” и „Петере”, скалните отвеси на Мармолада, Чивета, Чима Гранде… С една дума, мнозина от най-добрите ни алпинисти бяха натрупали опит. И ето, че дойде ред и на двувърхата красавица на Кавказ – Ушба, и то по най-трудния й маршрут.

През 1970 г. Аврам Аврамов, ръководител и Атанас Кованджиев, треньор, поведоха към Кавказ силен представителен отбор на РКА. При наличието на десетина много добре подготвени алпинисти ,съвсем логично бе и целите на отбора да са много високи. Изборът пада на Ушба, основна цел – „Кръстът на Ушба”. Пишейки за един толкова известен връх, с още по-известен маршрут, какъвто е „Кръстът”, знам, че мнозина наши алпинисти са добре запознати, както с върха, така и с маршрута, но въпреки това ще си позволя да отделя няколко реда, защото те няма да са само за алпинистите, но и за много по-широкия кръг от читателите на много уважаваната медия.

И така, пред вас е скицата на върха, гледан от северната му стена, която поради вечните снегове и ледове, е цялата в бяло. „Кръстът”, маркиран в пунктир, върви почти право нагоре по Северната стена, за да излезе след 1000 метра на премката между двата върха – вляво Северна Ушба /4710 м/ и вдясно Южна Ушба /4550 м/. От премката маршрутът продължава с изкачването по северния ръб на Южния връх. Следва връщането до премката. Следва трудното изкачване по южния ръб на Северния връх и от там – с множество рапели спускане по южния склон до ледника Гул в Сванетия, най-красивата част на Грузия…

Тъй като задачата на групата е много висока, ръководството започва своя престой в лагер „Елбрус” с две предварителни изкачвания на върховете Андерчи /3913 м/ и Монголска народна република /3982 м/. За изпълнение на основната задача са определени две свръзки Христо Проданов–Атанас Кованджиев и Иван Василев–Кирил Димчев от Сливен. В качеството на помощна свръзка и с цел изнасяне на храна на върха са определени пловдивчаните Георги Имов и Тодор Кузев, които ще преминат по Северния ръб през тъй наречената „Падушка”.

Изкачването на четиримата, определени за „Кръста”, започва на 25 юли, като първи по Северната стена тръгват Проданов и Кованджиев с уговорката, че двете свръзки ще се движат самостоятелно, но на някои по-трудни участъци, които тук съвсем не са малко, първата свръзка ще оставя помощни въжета. Трудностите започват още в началото с 60-метрова ледена стена, където към техническите трудности се прибавя и гъстата мъгла. Съвсем не по-лек е маршрутyt и нагоре, където се редуват 100-метров ледопад – над него алпинистите ни намират удобна ледена пещера, в която прекарват първата нощ.

По 1000-метровата почти ледена стена трудностите не дават покой на четиримата и това забавя тяхното движение нагоре и прекарват още един труден бивак. Когато четиримата ни алпинисти излизат на премката между двата върха – Северен и Южен, където се осъществава и срещата им с помощната свръзка, Василев и Димчев преценяват, че продължаването им до края на цялостното преминаване на „Кръста” ще ги затрудни още повече от предишните два дни. Решават да прекратят изкачването по предварително определената цел. Заедно с помощната свръзка Имов-Кузев, те започнат слизане по Южната стена без изкачването на Северния връх. Напред, в изпълнение на цялостната програма, продължават Проданов и Кованджиев, които се чустват в много добра форма, или както се изразява Христо: „Наско беше в отлична форма и на много от трудните участъци той поемаше водачеството. Не му отстъпвах и аз, тъй като за този маршрут се готвех отдавна”.

Така Проданов и Кованджиев продължават изкачването на Южния връх, където трудностите не намаляват, но за ралика от предните два дни, тук вместо ледени участъци преобладават повече скални пасажи, по които двамата се чустват по-сигурни. Следва трета нощувка на самия връх и отново връщане към превала между двата върха. Умората вече се чуства, а пътят, който им предстои – 200-метровата югозападна стена, е почти отвесна. С честа смяна на водачеството и след още две нощувки на 29 юли двамата ни алпинисти достигат ледника Гул. Завършило е едно изключително трудно и опасно изкачване, наречено „Кръстът на Ушба”, и това е дело на Христо Проданов и Атанас Кованджиев, които в края на 60-те  години на миналия век се бяха оформили като много силен тандем.      

Съвсем не по-леко е било и слизането по Южната стена на върха от Имов, Кузев, Василев и Димчев, които след три бивака и многобройни рапели успяват да завършат своята мисия.

Тъй като в този материал става въпрос не за кой да е връх, а за един от най-красивите и трудни върхове на Кавказ, нека се върнем назад в годините и отдадем заслуженото на тези, които осъществиха и първото му българско изкачване. А то е дело на Георги Щерев-ръководител, Кънчо Долапчиев, Иван Василев, Кирил Димчев и Благой Дживджанов и е осъществено на 28 юли 1967 г. Първата българка, стъпила на Северния, по-висжокият връх, е Стоянка Занкова, което става на 26 юли 1969 г.