През пролетта на 1953 г. за поданиците на Великобритания предстоят две важни събития. На 2 юни е коронацията на новата британска кралица Елизабет II. Именно за да ознаменуват това важно събитие, англичаните предприемат поредната си 13-а експедиция за покоряването на първия връх на планетата Еверест /8848 м/ и ако успешното изкачване съвпадне или предхожда коронацията, това би бил най-големият подарък за новата кралица.
За да бъде успехът стопроцентов, Британският хималайски комитет е събрал най-доброто, с което общността разполага. Това са англичаните Джордж Бенд, Том Бурдилън, д-р Чарлз Евънс, Алфред Грегъри, Уйлфред Нойс, Майкъл Уестмакок, Чарлз Уайли, както и новозеландците Едмънд Хилари и Джордж Лоу. Медицинското обезпечаване е поверено на д-р Майкъл Уърд, филмирането й на Том Стобард, а специален кореспондент на експедицията е представителят на в. „Таймс” Джеймс Морис. Специални функции са възложени и на физиолога Грифит Паф. Ръководството пък е поверено на полковника от Генералния щаб на окупационния корпус в Германия Джон Хънт. На място експедицията наема 300 носачи и 34 високопланински шерпи, предвождани от Тензинг Норгей – човекът, достигнал през пролетта на 1952 г. с швейцарска експедиция до заветните 8500 метра.
В последните няколко дни на май както в Англия, така и далеч в Хималаите напрежението нараства. На 26 май Том Бурдилън и Чарлз Евънс /чисти англичани/ тръгват на решителната битка с върха на върховете. Пределът им е 8720 м, където силите окончателно са ги напуснали. За успеха на следващите те обаче оставят кислородните си бутилки на тази височина и поемат надолу. Въпреки своите 42 години и недотам алпийските си умения ръководителят на експедицията Джон Хънт прави отчаян опит с шерпа Да Намгал, за да изнесат до 8400 м нови кислородни бутилки, за да бъде успехът на следващите стопроцентов. Какво чуство на отговорност! Каква военна дисциплина!
На 29 май последен решителен опит прави нова свръзка. Какво от това, че тя вече не е от чисти англичани, а от новозеландския пчелар Едмънд Хилари и станалия вече легендарен шерп Тенсинг Норгей, на когото това ще бъде 7-ми пореден опит. Нали експедицията е дело на англичани и успехът, независимо от кого е, ще бъде английски.
Предпочитаният ми партньор бе сънародникът ми Джордж Лоу – ще разказва по-късно Хилари. С него от няколко години сме стабилна свръзка както върху скали, така и върху лед. Обаче Хънт, който искаше да балансира силите на експедицията, ни раздели. Що се отнася до Тенсинг, той имаше безупречна физика – бърз, волеви и борбен. Освен това на два пъти през предната година по склоновете на Еверест бе достигнал завидна височина – 8500 м, през пролетта и 8100 м, през есента, поради това избрах него за партньор.
И така пред двамата се открива големият шанс – сега или никога, си казват те, когато на 28 май остават сами в щурмовия лагер /8480 м/. Утрото на 29 май е повече от прекрасно. Хилари и Тенсинг мобилизират до краен предел сили и воля. Бавно, но сигурно напредват към целта на живота си. На 200 метра под върха пред тях се изправя опасна и трудна ледена стена, която изглежда непреодолима. Със сетни сили, много опит и малко риск Хилъри я преодолява, поради което до днес тя носи неговото име – „Стъпалото на Хилъри”. Успехът вече е вън от съмнение.
В 11.30 часа местно време, на 29 май 1953 година, двамата стъпват на върха. Светът обаче няма да научи за случилото се, защото в Лондон, в редакцията на в. „Таймс” е получено шифровано съобщение: „Експедицията е прекратена поради влошаване на атмосферните условия”… На 2 юни, в деня на коронацията, само един вестник в света – „Таймс”, има правото да съобщи новината, че Еверест е изкачен, тъй като още преди началото на експедицията го е откупил. Това е неговата честитка за новата кралица на Великобритания – Елизабет II.
