В началото на 50-те години на миналия век ръководството на българския алпинизъм полага много усилия за популяризирането на този спорт. Разкри се Централният алпийски лагер (ЦАЛ). Въведе се Единната републиканска спортна класификация (ЕРКС). Започна и редовното провеждане на летните и зимни републикански алпиниади.
След продължителните диспути „за” и „против” у нас бе въведено и скалното катерене. Все повече алпинисти тръгнаха към трудните стени на Рила и Пирин. Тези резултати неминуемо наложиха да се вземат мерки и за повдигане на спортното ниво.
Всичко това показа на нашите алпинисти, че излизането само в съботните и неделни дни в планината или до скалните обекти на Лакатник и Комините е недостатъчно за поддържането на необходимото спортно ниво на висотата, която изискваха новите цели. Необходимо бе подготовката да се води, ако не ежедневно, то поне три пъти седмично. Все по-често се заговори за това, че и у нас трябва да се построят специални катерачни кули (днес, с много по-съвременни качества, стени).
Този въпрос най-добре се приема от ръководството на ДСО „Строител”, където бяха се събрали едни от най-добрите ни алпинсти. Така благодарение на неуморната работа най-вече на младия и енергичен алпинст Константин Дюлгеров и с помоща на инструкторите и най-активните алпиникти, през 1953 г. на стадион „Раковски”, в кв. „Иван Вазов” бе изградена първата у нас катерачна кула. Въпреки, че бе изградена от и за алпинистите на „Строител” кулата се ползваше от всички софийски алпинисти.
Какво представляваше първата ни кула?
Тя бе с четири различни по трудност стени, даващи възможност за тренировка както за напреднали, така и за начинаещи алпинисти. Две от стените ѝ бяха напълно гладки и отвесни, другите две имаха обратни наклони, дори и надвес (таван). Хватките и стъпките и на четирите стени бяха вкопани в самите стени или оформени посредством малки дървени трупчета, поставени в различно разположение. Специално устройство бе вградено и за слизане от стената посредством способа рапел, който по това време се ползваше твърде много. Дори бе един от най-любимите алпийски приьоми в практиката на алпинистите. Елемент от техниката на алпинизма, намерил достойно място и в планинарските песни „Пандюли големи туй нищо е за нас…”
По примера на софийските алпинисти подобна кула бе направена и в гр. Русе, където главни нейни конструктори и изпълнители са Христо Попов и Върбан Попов, неуморни двигатели на почти всички алпийски начинания в този крайдунавски град. Русенската кулата бе построена в двора на Локомотивно вагонния завод (ВМЗ) „В. Колраров”.
ВИЖТЕ: 5 катерачни стени, които трябва да посетиш
