Дивият Дунав: из региона на Тутракан

Поречието на река Дунав е все още слабо позната дестинация за почивка и туризъм. Въпреки това регионът разполага с уникални природни и културни ресурси, запазили се от векове или успели да се възстановят в последните десетилетия. Втората по големина река в Европа в голяма част от българското ѝ поречие пази един свят, изпълнен с приключения, за които малцина знаят.

На около 370 км от София и 200 км от Варна по поречието на Дунав се намират трите общини Главиница – Тутракан и Сливо поле с множество селца, разпръснати наоколо, а най-голямото населено място е гр. Тутракан. Районът е прорязан от главен път Е 21 и отстои на равни разстояния между Русе и Силистра. Тук река Дунав се разлива спокойно и величествено. На места ширината достига над 1 км, а множество острови и пясъчни коси подслоняват колонии водолюбиви птици, от които немалка част вече са сред застрашените видове на България и Европа. Непокътнатата на много места природа предлага идеален дом и за най-разнообразни растителни и животински видове, част от които са ендемични за района.

Природата на този край определено може да ви пренесе в един друг свят, далеч от добре познатото, ежедневното и очакваното. А историята на местните селца и градчета ще ви изненада с дълголетието си. Легенди, поверия, но и материално наследство и живи традиции, религиозно многообразие, занаяти и рибарски майсторлък, предаван от поколение на поколение са истинско богатство, което очаква търсачите на нови познания и преживявания. Добавяме и невероятния колорит на местното население и като нищо от село до село да ви се стори, че сте в съвсем различни краища на България.

Местните обаче споделят една обща характеристика – истинска любов, привързаност и гордост от родния си край. Голяма част от тях са преселници от най-различни краища на България и югоизточна Румъния, а животът им е неразривно свързан с голямата река. Някога този край е бил център на дунавския риболов и лодкостроене. Местните рибари са особено гостоприемни и на пържен сом и кайсиева ракия могат да разказват часове наред истории от времето на дядовците си та до днес. Прословутата лодка „тутраканка“ се среща и сега на много места по Дунава, чак до делтата.

В близост до реката се намира и обявената за архитектурен резерват „Рибарска махала“, в която все още могат да се видят типични рибарски къщи. Именно там се намират и двете борсички за прясна риба, както и малко рибно ресторантче с гледка към низините на съседна Румъния. Тук се намира и основната църква в града, наречена на Св. Николай, построена през 1865 година с дарения на местните жители. В нея може да се види прекрасна дърворезба на царските двери, иконостасът и стенописите, сътворени от майстори зографи от Тревненската художествена школа.

Друг повод за гордост е невероятният залез над величествената река, който може да се наблюдава от различни точки на амфитеатрално издигнатия град. Във фейсбук дори съществува група „Тутракан – градът на залеза“, в която местните се надпреварват да публикуват снимки на поредния спиращ дъха залез. С не по-малко гордост ще ви препоръчат и непременно да посетите етнографския музей „Дунавски риболов и лодкостроене“, включен в 100-те национални исторически обекта, който съхранява материалната култура на българите от крайдунавските рибарски селища.

Интересни експозиции има и в историческия музей, който се помещава в прекрасна старинна сграда във виенски стил, завещана на града от Димитър Теодоров, поради което носи името „Теодоровата къща“. Паметник с международно значение представлява Мемориален комплекс „Военна гробница – 1916“, намиращ се край с. Шуменци, където са намерили вечен покой над 8000 войници – българи, румънци и германци, загинали при освобождаването на Тутракан през Първата световна война. Комплексът, заедно с намиращата се в него църква „Св. Георги“, се поддържа в изрядно състояние, като два пъти годишно се отдава почит на загиналите бойци.

Районът е осеян с отпечатъци от миналото – непроучвани могили, римски пътища и кастели, останки от някогашни корабостроителници, архитектурни и исторически паметници. Църкви, манастир, текета и джамии изпъстрят облика на Тутракан и множеството селца, всяко от които с изразен собствен дух и характер.

Тутраканска рибена чорба

Известна още и като най-вкусната рибена чорба, която може да опитате. Препоръчваме консумацията й на място, защото легендите твърдят, че най-добри резулати се получават с току-що уловена риба и дунавска вода от средата на реката, преварена поне три пъти.

Необходими продукти:

Поне 14 вида риба – сом, чига, бяла риба, видовици, шаран и други дребни риби, които даде реката
2 средно големи глави кромид лук, 2 моркова, 1 зелена и 1 червена пиперка, люти чушлета на вкус, 2-3 домата, шепа кисели сливи, червен пипер, лющян (дивисил)
Водата се слага на огъня и когато заври, се добавя една лъжица сол. Прибавят се нарязаните на ситно лук, моркови и пиперки. След като се сварят, се прибавят настърганите домати и лютите чушлета, цели или цепнати. След като чушлетата променят цвета си, се прибавя рибата. Когато е сварена (след около десетина минути), рибата се изважда и се обезкостява, след което отново се връща в чорбата заедно със сливите. Непосредствено преди сваляне от огъня се добавя дивесилът.

С финансовата подкрепа на Европейския фонд за рибарство и Република България, чрез „Оперативна програма за развитие на сектор „Рибарство“ 2007-2013 по проект „Създаване на нови туристически продукти в общините Тутракан, Сливо поле и Главиница за устойчиво развитие на екологичен и риболовен туризъм” Сдружение за развитие на туризма в региона на Тутракан е разработило дълъг над 50 км комбиниран маршрут за пешеходен, велосипеден и воден туризъм. За контакти: СНЦ „Сдружение за развитие на туризма в региона на Тутракан“, тел. 0892 212817, 0897 771259, e-mail: office@tutrakan-tourism.eu
www.tutrakan-tourism.eu
Fb: https://www.facebook.com/tourism.tutrakan