На 16 април 2022 г. Венцислав Венев беше избран с пълно мнозинство за нов председател на Българския туристически съюз. Венци е познат в обществото като собственик на фирма “Сивен”, която произвежда спортни и аутдор облекла, както и екипировка за олимпийски и национални отбори от цял свят. Дълги години се е
занимавал с оздравяване на предприятия на ръба на фалита. Казва, че спортът и туризмът много са му помогнали в работата и е дошъл моментът да “върне жеста” и от своя страна да е полезен на БТС.
Срещнахме се с него, за да разберем каква е настоящата ситуация в БТС, срещу какви проблеми е изправен и каква е концепцията му за развиване на устойчив планински туризъм в България.
Кой е Венцислав Венев?
Роден съм в Шумен и от края на 70-те години съм член на местното туристическо дружество “Мадарски конник”. Мисля, че най-старата ми членска книжка е от 79-та година. Бях и в клуба по ориентиране към дружеството. По-късно няколко години бях състезател в клуба по ориентиране към „Академик“ в София. Завърших статистика и информатика, а после учих и спортна анимация в НСА. От 12-13 години съм председател на клуба по ориентиране НСА-Сивен. Имам опит с предприятия от различни сфери на икономиката – като започнем от производствени предприятия и стигнем до хотели, къщи за гости и индустриални имоти.
Помагаш на много събития – разкажи нещо за тях.
Участвам в организацията на много събития – чрез фирмата или чрез
спортен клуб „НСА-Сивен“. Занимаваме се със състезания по ориентиране, ски ориентиране, ски бягане, биатлон, лека атлетика, планинско бягане,
походи и всякакви спортни мероприятия.
Напоследък помагам и на повечето по-големи събития в областта на трейл
и скай рънове, ултра маратоните и т.н. Подкрепям събитията както
финансово, така и от гледна точка на материална база. Имаме си сцена,
озвучаване, тенти, пана – всякакви съоръжения, необходими за
провеждането на едно такова събитие. Разполагаме и с три офроуд джипа
– най-известният от тях се казва Роза (смее се). Тя присъства почти на всяко
събитие – последно беше на Ботев на Балканиада. Сега я готвим за
„Лъвско сърце“ в края на август.
На 28-ми август ще помагам и за логистиката при честването на 127-годишнината от създаването на организираното туристическо движение в България на Черни връх.
Не знам защо, но често ме молят да изнасям речи на такива събития. Не съм най-добрият оратор, но пък може би познавам хората, тяхната история. Когато ги видя пред мен, някак си знам какво да им кажа.
Как стана така, че да се захванеш с БТС?
Честно казано до преди няколко месеца си бях щастлив турист, които се
радваше на птичките и тревичките в гората. Познавам БТС и неговите
ръководители от доста време, знаех, че има проблеми, но никога не съм
бил, както се казва, „в кухнята“. За мен беше изненада, че ситуацията в
съюза е на такова лошо ниво. Изобщо не съжалявам обаче, че идвам в
такъв момент, защото знам как да оправя положението.
Поемал съм много организации, които са били в незавидно състояние, съюзът не е чак
толкова зле. Има голям потенциал за развитие и се надявам да дам моя принос за оздравяването на БТС.
Задачата в БТС е трудна. Разкажи ни за опита си с оздравяване на
организации и предприятия.
Да, имам опит в тази сфера. В края на 90-те години поех завод „Витоша“ на бул. Черни връх. Той беше с много големи задължения, ипотекиран, на ръба на фалит. Започнахме постепенно да го възстановяваме, това ми беше първият опит с такова предприятие. После взехме и една фабрика в Добринище, която беше на груб строеж – довършихме я, преместихме работници там. В този период имахме общо около 1250 служители.
Купихме и завод „Асансьоростроене“ на Гара Искър, той беше изцяло фалирал, с много задължения – за 3-4 години го възстановихме. Фокусиран съм върху организации и предприятия, които са проблемни, загубена кауза. Поемам ги, виждам къде има възможност за развитие и премахвам това, което не е жизнеспособно.
Какво виждаш в БТС?
БТС е структура от 135 туристически дружества, които имат като членове
различни клубове – много е трудно да намериш баланса между интересите на всяко дружество. Една от причините, поради които преди 10-15 години се е получил дисбаланс, е решението собствеността на БТС да се разпредели между различните дружества. Хижи, заслони и туристически спални са раздадени за управление на различни членове на БТС. Малко по-малко е започнала скрита приватизация, издадени са нотариални актове.
По мои наблюдения там, където има повече имоти за управление, няма
дейност – и обратното. Където няма имоти дружествата са се съсредоточили върху дейността – правят походи, експедиции, фестивали, събори. Това всъщност трябва да е нашата основна цел като организация – чрез туризма хората да бъдат здрави, щастливи, образовани, трудоспособни, патриоти. Като изкарваме хората в планината, ние им показваме как да се държат сред природата, какво трябва и не трябва да правят там. Учим ги на патриотизъм чрез мероприятия като походите „По стъпките на Левски“, „По стъпките на Ботевата чета“, и т.н.
През 30-те и 80-те години тази организация е била в апогея си. Туристическите дружества са били много активни, но тогава е имало и много силна подкрепа от държавата. През 30-те години са построени основните стари хижи в България, а през 80-те е подновен хижният фонд, маршрутите и маркировките са поддържани идеално. Тези времена искам да използвам, за да видя кои са били основните положителни насоки.
Трябва да преценим какво можем да използваме в съвременността и какви нови идеи трябва да приложим.
Интересна е и ситуацията със „100-те национални туристически обекта“ –
това движение съществува от 1966 г. и го има само в България. Когато
участвахме в срещата на Европейските планинарски организации в Скопие, в края на април, дори много чужди организации проявиха интерес към него. В момента правим всичко възможно да го дигитализираме и да го направим по-интересно за младите хора. Това ни е възпитанието, това е образованието на децата – все пак „100-те национални туристически обекта“ е инициатива, насочена най-вече към родители с деца.
Какви са, според теб, основните проблеми на БТС в момента, защо
нещата в него не са на предишното ниво?
Най-големият проблем е, че собствеността на БТС се е разпръснала децентрализирала. Съюзът е загубил централната си роля. А за да сме силни, ни трябва силна централна власт и обща визия. Ако я няма, няма как и да имаме силен организиран планински туризъм. Всяко дружество може да си създаде свой стандарт за маркировка, всяко дружество може да организира мероприятия – но в крайна сметка планините са за всички. Ние трябва да създаваме централни правила, стандарти за маркиране, да
поставяме цели.
Трябва да се запитаме какво искаме да представляваме след 5 или 10 години – това е въпрос, който не съм чул някой да задава досега. След 10 години ние трябва да сме една от най-привлекателните държави за планински и горски туризъм в Европа, а
БТС да е водеща организация за постигане на тази цел.
Какво трябва да се случи, за да стане това?
За да имаме добър планински туризъм, не можем да се справим без помощта на държавата. Тя трябва да намери начини да подкрепя нашия вид туризъм. Хотелите “оу инклузив”, курортите, създадени с идеята да се самоиздържат, там нещата са ясни. При нас не са. Хижите имат социална функция. Представете си една хижа на 2400 м – тя работи в най-добрия случай от средата на юни до октомври. Това са 4-5 месеца, каквито и приходи да генерираме през това време, те няма да са достатъчни за
поддържането на такъв обект в планината. Нито можем да го санираме, нито да му сменим обзавеждането, нито да му сложим соларни инсталации или пречиствателна станция – това трябва да стане с подкрепата на държавата. За да има държавата здраво, щастливо и образовано общество трябва да се развива и този тип туризъм.
В момента е важно да представим една концепция за развитието на туризма.
Трябва да създадем и маркираме маршрутите в нашите основни планини и да изградим приемливи места за настаняване по тези маршрути – това е моята основна идея. “Ол инклузивът” няма да направи нашето общество здраво. Движението и природата ще направи хората по- възпитани от гледна точка и на физическа култура, и на култура в отношението към природата.
Разкажи ни повече са концепцията ти по отношение на маршрутите и
обектите по тях.
Преди 20-тина година към БТС е имало около 760 обекта за настаняване. В
момента може би са към 130 – казвам може би, защото не разполагам с
всички документи, с информация как в течение на времето някой е успял
да придобие собственост на БТС.
Трябва да започнем с това, което е останало по основните туристически маршрути. В момента идеята е да възстановим маршрути в четирите големи планини – Рила, Пирин, Родопите и Стара Планина – и да ги пуснем да работят както преди години.
Смятаме да кандидатстваме по проекти, за да ни включат в бюджети за възстановяване на местата за настаняване по различни маршрути. Ще възстановим и маркировъчните трасета – имаме си обучени хора, имаме си правилник за маркировка, стандарти за маркиране. Факт е, че БТС дълго време беше абдикирало от тази дейност, но ще вземем нещата в свои ръце.
Във всяка планина трябва да направим колкото се може повече маршрути – имаме ресурсите, много фирми искат да подкрепят създаването на маркировка. Дори можем да направим следното – например маршрут Х да го спонсорира фирма Х. За 3 или 5 години тази фирма има грижата за поддръжка на този маршрут – не че нейни
служители ще го маркират, но нейна грижа да бъде да осигурява ресурсите. Местата за настаняване обаче не можем да възстановим без помощта на държавата.
Къде виждаш най-големи трудности?
Трудно срещам разбиране от страна на дружествата във връзка с решението за прекратяване на договорите за безвъзмездно стопанисване и управление. Искам да ги убедя, че никой не иска да им вземе обектите – първо, защото не са техни, а на БТС и на българската държава. Второ ние не можем да управляваме хижа от централата – но трябва да спускаме указания и да променим договорите за управление, така че да са на съвременна законова основа. Защото в момента не са.
Какво ще се случи, ако някой откаже да стопанисва конкретна хижа при
новите условия?
Туристическите дружества трябва да разберат едно нещо – те са създадени да правят туризъм, а не да стопанисват хижи. Трябва да правят походи, излети и експедиции, а не да управляват имоти. Хижата е само средство за изпълнение на нашите цели и няма никакво значение дали ще го стопанисва туристическо дружество, БТС или трета организация.
Собственик е БТС чрез държавата и ако дружеството предложи най-добри
условия, разбира се ще го стопанисва то. Но ако дойде друга организация и предложи двойно по-добри условия, окото няма да ми мигне да дам обекта на нея. А дружеството ще финансираме, за да прави туризъм.
Има ли гаранция, че няма да се слага винаги на първо място
икономическият интерес? Тоест, че ще бъде защитен интересът на
туризма, и че хижите няма да се превърнат в хотели?
На първо място винаги е интересът на туризма. Обектите се отдават под
наем при условие, че този, който ги наема, прави туризъм, а не хотел. Във
всяка хижа трябва да си има туристическа кухня, туристическа спалня,
постоянен достъп, независимо дали хижата работи или не. Няма как и да е
по друг начин.
Предполагам и сега имате информация за обекти, които не се
стопанисват както трябва?
Имаме такива случаи – често получаваме информация за некоректно отношение както от страна на хижарите, така и от страна на туристите. Хижарите от високата планина са особени хора. Много усилия са нужни за поддържането на един такъв обект. Има туристи, които смятат, че високо в планината трябва всичко да е или много евтино, или като в хотел – двойна стая с баня и тоалетна. Навсякъде по света хижата си е хижа, а хотелът си е хотел. Това не всички туристи го разбират. Естествено там, където става дума за обект на БТС, спускаме оказания как трябва да се стопанисва хижата. Зимата, например всяка хижа трябва да има дърва, да имаотворено помещение, което да дава подслон, и т.н.
Туристите могат ли с нещо да помогнат на плана на БТС?
Могат. Да влизат в социалните мрежи, да се тагват, да пишат положителни
неща. Отрицателните си ги знаем. Когато мислим положително обаче, се случват хубави неща. Да се радват на природата и на българските забележителности, и да ходят по планините.
БТС е организация с 127 години история зад гърба си. Съюзът е създаден с идеята да помогне на българите да се докоснат до красотата на природата и да им покаже богатството на собствената им култура. Благодарение на организираното туристическо движение са изградени множество хижи и са създадени маршрутите, които използваме и до днес. Надяваме се, че ясната концепция за бъдещето и отдадеността могат отново да направят БТС водещата туристическа организация в България.
