Алпинистите, оцелели на косъм от смъртта (част 1)

Когато нещата се объркат сериозно...

1
 

Сподели

Shares
Оцелели алпинисти
Снимка: dailydsports.com

Изкачването на най-непристъпните върхове на планетата е рисковано начинание, изискващо изключителни умения и умствена сила. Опасностите дебнат на всяка крачка, а факторите, които могат да се объркат са толкова много, че в един момент бедата неминуемо се появява. Предизвикателството да се спасиш обаче е още по-голямо от това да достигнеш върха. Малцина са оцелявали, проявявайки силата на духа си и воля за живот. Това са техните истории…

6 дни на 40 сантиметра между живота и смъртта

Оцелели алпинисти
Снимка: minamiura.jp

През 1990 г. 33-годишният Такеясу Минамиура прекарва повече от 40 дена в самостоятелен опит да изкачи Транго Тауър (6286 м) в Пакистан. През това време изтегля стотици килограми храна, вода и екипировка по склоновете на скалния масив. На 9 септември той достига върха и се подготвя за най-радикалния си ход. Прикрепя малък парашут към чантите с оборудването си и го насочва към гледчера Танг, 2000 м по-надолу. Накрая разпъва собствения си парапланер, за да се спусне по въздух.

Полетът не започва добре. Още в началото катерачът-пилот е обърнат с главата надолу, крилото му получава колапс и той започва да пада. В един момент обаче парапланерът се закача за скала и Мианмиура увисва безпомощен в сбруята. За щасте радиостанцията му е с него и той моментално се свързва с японска група, която в този момент завършва изкачването си на съседната кула. Четиримата му сънародници започват да планират спасителна операция.

Такеясу прекрава ноща, висейки, но на сутринта съумява да се освободи от въжетата на парапланера и се добира до малка скална тераса, широка едва 40 см, върху която прекарва следващите 6 дни.

Оцелели алпинисти
Снимка: caingram.info

Междувременно двама от алпинистите в японския лагер се добират до близката пакистанска военна база и с помощта на хеликоптер се насочват към бедстващия им другар. Наближавайки мястото обаче машината става нестабилна и пилотът прекратява операцията.

През това време останалите двама японци започват катерене от южната стена на Транго тауър, разчитайки на 15-годишни фиксирани въжета, останали от предишна британска експедиция.

Докато чака спасението си Минамиура се увива с резервния си парашут, спи през днея, а нощем не спира да разтрива крайниците си, за да не замръзнат. На два пъти пакистанският хеликоптер опитва безуспешно да спусне храна и вода…

Оцелели алпинисти
Такеясу Минамиура след спасяването си
Снимка: minamiura.jp

Японецът е спасен след като колегите му преминават британския маршрут само за три дни и спускат рапел от върха на Транго тауър до терасата. Още два дена по-късно всички успешно достигат базовия лагер.

Да докоснеш пустотата

Оцелели алпинисти
Снимка: xpatloop.com

През 1985 г. Джо Симпсън и партньорът му Саймън Йейтс успешно покоряват Сиула Гранде (6344 м) в перуанските Алпи през неизкачваната до този момент западна стена. Всичко върви чудесно до момента, в който не започват спускането.

Слизайки по северния склон Джо внезапно се подхлъзва и чупи лошо крака си. Саймън взема решение да не изоставя другаря си и започва опити да го спуска с алпийското въже. Задачата се оказва доволно трудна и след поредното свличане, което лишава и двамата от възможността да продължат надолу, Саймън прерязва въжето…

Оцелели алпинисти
Снимка: everestian.com

Джо Симпсън пада повече от 40 метра в ледникова пукнатина. След неколкочасови опити да открие приятеля си Саймън Йейтс решава, че той е мъртъв и се отправя към базовия лагер.

Джо обаче оцелява. Без храна и вода и с тежка травма, която не му позволява да се катери той предприема спускане надолу по пукнатината и… успява да излезе! В следващите три дни и половина алпинистът пълзи, агонизирайки, по пресечения терен към базовия лагер и достига до него точно когато Саймън се готви да си тръгва.

Двамата успешно се завръщат в родината си, а Джо прекарва следващите няколко години прикован към леглото, изтърпявайки цяла серия сложни хирургични операции. През това време успява да напише “Докосване до пустотата” – книгата, разказваща за един от най-великите подвизи в алпинизма!

На колене към спасението

Оцелели алпинисти
Снимка: thebmc.co.uk

На 13 юли 1977 г. Крис Бонингтън и Дъг Скот стават първите хора, изкачили Байнта Брак в Пакистан. Слизането им обаче се превръща в поредната епична история за оцеляване на ръба.

При спускането от върха въжето на Дъг Скот поддава и той чупи двата си глезена. Малко по-късно спътникът му също претърпява инцидент, в резултат на който получава няколко счупени ребра и тежка пневмония.

Оцелели алпинисти
Снимка: summitpost.org

Повече от седмица двамата се движат към базовия лагер в условията на непрестанни силни ветрове, примесени със сняг. Заради нараняванията си Дъг е принуден да пълзи на колене.

Въпреки силните болки алпинистите съумяват да се доберат до лагера, където още дълго време чакат помощ. По-късно Дъг Скот споделя, че е успял да допълзи само защото през цялото време се е фокусирал върху придвижването си до близки до него обекти – ръб на скала, камък… “Защото да мисля за целия маршрут пред мен беше умопомрачително”, довършва той.

Алпинистите, оцелели на косъм от смъртта – част 2

Сподели

Shares

1 коментар

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.