Снимките на Любена Господинова неведнъж са присъствали на страниците на списанието – и в това няма нищо чудно. Те успяват да предадат онова, което ни дърпа към откритите пространства в най-силна степен – стремежът към свобода, копнежът по непознатото и емоцията на природата. Сигурно, защото самата Любена е такъв човек. Трудно е да я спреш на едно място – зимата е в снежната планина, лятото – в безкрайното море. Между фрийрайда и ветроходството обаче едно остава неизменно – стремежът й да улови всеки един момент чрез обектива на фотоапарата. Или просто с очите си.
Чистата енергия и заряд, с които се отличават снимките й, са довели до не едно участие и награда от конкурс или фотоизложба. Сред тях – редица първи места във фотоконкурса на БАССЕС в категория “Зима” и “Freeride”, първо място във фотоконкурса „Freeride world tour” на The North Face през 2013 г., участие в специалната селекция и изложба на „Международен воден мост” 2014, съвместна фотоизложба „Take me away” в Centre Culturel de Chantilly – Франция и още много други. Спираме с фактите – снимките говорят сами за себе си.
Как започна с фотографията?
Още като дете. С един руски апарат Смяна 8, спечелен от училищен конкурс, и черно-бял филм. Беше магия – очакването какво ще се появи като образ върху хартията. В по-горните класове имахме фотографска лаборатория и можех сама да проявявам филмите и да вадя кадрите. Цветните филми и диапозитивите дойдоха по-късно… Оттогава съм запазила любовта към черно-бялата фотография, в която има толкова много нюанси!
Какво търсиш в един кадър?
Търся светлината, тя може да рисува, да фокусира детайл, да създаде съвсем нова картина, да предаде друго значение на това, което е пред очите ни.
Имаш ли снимка, с която се гордееш?
По-скоро не, защото има много неща, които не мога да снимам с камерата си, тогава снимам само с очите и със сърцето си. Това са най-ценните мигове. Някои кадри обаче смятам за подарък – добро съчетание от красиво място, подходяща светлина и ценен емоционално момент.
Каква е историята, която разказват снимките ти?
За Красотата, Свободата, Светлината и Вятъра…
А какво остава зад кадър?
Малки делнични неща. Зад кадър остава пътят дотам. Той си има цена, невинаги е лесен, но пък учи на много.
Природа, хора или действие – какво предпочиташ?
Не ги деля, те са едно. Природата ми въздейства много силно. Едва ли има по-голяма динамика от това да видиш някоя от природните стихии – буря в морето, силен вятър по билото на планината, танцът на облаците, торнадо, гръмотевична буря и т.н. Понякога обаче и лицата на хората могат да изразяват същото.
Пътувала си доста – кое е мястото, което най-много те предизвиква като фотограф?
Джунглата и подводният свят – там всичко още ми предстои.
С какво снимаш?
Доскоро с Никон D80, старият филмов обектив на Иван Масларов-Байно и твърд Nikkor 50 mm 1.8. От една година снимам с Никон D7000. Когато съм на лодката, снимам и с всичко друго, което ми попадне в ръцете. Техниката е важна, но по-важно от нея е да „уцелиш мига”.
Какво е основното предизвикателство, което срещаш, когато снимаш – в планината по време на каране, и във водата по време на плаване?
В планината – нося обемен фотоапарат и поне два обектива. Много често се лишавам от други полезни неща в раницата заради това. Когато карам ски, апаратът е на менпод якето и доста често ми пречи. Но пък иначе изпускам кадри! Ако го оставя в раницата, при лошо време по-скоро няма да го извадя. Най-красиво е при силен вятър, снеговалеж – което никога не щади техниката.
В морето пък средата е доста агресивна. Всички знаят какво причинява на техниката солената вода. Солта е навсякъде и дори в хубаво време пада от платната. Не може да опазиш фотокамерата – приемаш този факт и снимаш.
Какво ти дава фотографията?
Още един език, друг начин на говорене с хората. Често така мога да изразя това, което чувствам доста по-добре, отколкото с думи .
Любимо място за снимане в България?
Мальовица – магическата долина.
Какво е посланието, което искаш да предадеш чрез снимките си?
Светът е прекрасно място, но често хората, притеснени от ежедневните си проблеми, не го виждат. Красотата е навсякъде около нас, просто трябва да имаме очи и сетива да я видим.
Още от Любена – на eyeforlight.com
Интервюто ни с Любена е част от брой ПРОЛЕТ 2016 на Списанието. Ако искате да си набавите стари броеве, които сте пропуснали – свържете се с нас и ще ги получите на преференциална цена.