Създаденото от природата или създаденото от човека – бъдещето е това на изкуствените вълни или никой не може да надскочи естествения прибой?
Навън е малко над нулата, мрачен ден, в който дъждът блъска по прозореца и повечето нормални хора правят планове за няколко часа повече в леглото. Ти обаче още от преди изгрев следиш няколко сайта паралелно – турският, гръцкият, сравняваш сателитни снимки, посока на вятъра, пориви, течения. Луната, звездите и планетите са се подредили в правилна линия и май ще го бъде. Багажът ти е готов още от снощи, вакса, неопрен, ръкавици, боне, чорапи, дъската, разбира се. В крайна сметка, докато градът все още се чуди с такси ли да стигне до офиса, или да рискува с метрото, ти го пишеш неработен. И тръгваш. Не на море, на прогноза.
От Бургас надолу минаваш през всички спотове, спираш, оглеждаш, преценяваш. Следващият ден, докато гребеш през прибоя, наред с всички останали 10-тина човека във водата, всичките твои приятели или най-малкото добре познати, ритъмът на вълните тупти в ритъма на сърцето ти, студените пръски те събуждат в пъти по-добре от най-силното кафе, а бесните крясъци на гларусите са единственият шум, освен тътена на морето. Дишаш дълбоко. И докато седиш на дъската в очакване на вълната, си жив. Едно с морето, вълните, вятъра, водораслите, гларусите, скалите отдолу и хората около теб. Не мислиш. Вълната идва.
В крайна сметка, това е смисълът, нали? Дълбоката екзестенциална истина, закодирана в ядрото и олицетворявана от действието на сърфа. Ние всички сме просто дребна част от тази първична енергия, тази мощна сила на природата и космоса, но когато луната, звездите и планетите се подредят, и успеем да я подчиним на себе си, да се слеем с нея, да превъзмогнем страха и неумението, и незнанието, и несигурността – за този един-единствен миг, в който се пускаш. И става.
Няма нищо еднообразно в сърфа, за разлика от целия останал живот. Няма нищо предвидимо, колкото и прогнози да гледаш. Всяка вълна е сама за себе си, и зависи от толкова много фактори, в които само ти не си фактор. Тази мощна стихия под твоето толкова ранимо тяло, която може за секунди да предреши цялото ти бъдеще до степен на невъзможност. Или до абсолютния пълен контрол и осъществимост. Малко неща могат да са толкова смиряващи, или толкова вълнуващи в един и същи момент.
Което ни води до въпроса – на кого, по дяволите, са му притрябвали изкуствени вълни, когато може да има всичко това? Да, екип от високоплатени инженери, архитекти и строители могат да изчислят до абсолютната точност какво точно трябва, за да създадеш перфектната вълна, винаги, всеки път, на всеки няколко минути. Но къде остава соленият въздух, пръските на водата, пяната на вълните, крясъците на гларусите, онова неповторимо, незабравимо усещане за единствено по рода си приключение, което само ти и сродните ти по душа споделяте? Може ли изобщо изживяването да има база за сравнение?
И все пак – сърф парковете стават все по-често срещани и все по-популярни. От Тексас, през Тенерифе и Уелс, до Дубай и Япония – и защо не? Да, изкуствените вълни никога няма да предложат нещо дори близо до естественото изживяване на сърфа, но пък носят със себе си неоспорими предимства. Една съвършена, напълно предвидима вълна, която се чупи всеки път по абсолютно един и същи начин – какво по-добро място да усъвършенстваш техниката си, да усвоиш ново движение или да тренираш, докато тялото ти запечата всеки един детайл на клетъчно ниво? Според повечето от нас предивидимостта се асоциира по-скоро с минус, но не е ли това едно от качествата на повечето от спотовете, попаднали в топ 10 на най-добрите вълни на света? А с честотата, с която се случват прогнозите, особено на нашето крайбрежие, за трениране на техника или трикове и дума не може да става. Чакаш, гребеш, караш, колкото можеш, както можеш, където можеш, в тези няколко часа, които имаш. Пълен рокенрол.
“Не че сърфът е толкова труден за научаване. Просто е труден за практикуване.”, Роби Мейнстрел
От друга страна, сърф парковете елиминират всички неизвестни. Не се съобразяваш с прогноза, с работно време и почивки, с умения и възможности – вълната е там, във всеки един момент, за всяко едно ниво. И след като миналата година паркът в Уелс събра някои от най-големите имена за първото про състезание Red Bull Unleashed, а малко по-късно Кели Слейтър оповести създаването на съвършената изкуствена вълна, която по нищо не отстъпва на тези в океана (и която намери място на корицата на списание SURFER за март 2016), няма спор – уейвпарковете тепърва ще променят бъдещето на сърфа и начина, по който се случват нещата, особено що се отнася до състезателния му аспект.
Можем да влезем в полемиката дали сърфът е преди всичко изживяне за духа, борба с елементите или чисто и просто физическа активност – но най-вероятно от всичко по малко, и според човека и възможностите. Нещо подобно като вече надживелия си времето спор катерене по скали или в зали. В крайна сметка, по-важно е да се движиш, да се развиваш, да имаш възможността да правиш неща, а къде, как, с кого и колко точно – както дойде. Стига да не седиш вкъщи, гледайки клипчета как другите живеят живота, докато вдигаш холестерола и нивото на мастната тъкан, всичко е добре дошло.
Няма как да не си признаем – мечтаем си за деня, в който и на наша територия ще имаме подобен парк, в който да си играем между пролетните и есенните прогнози. Но докато се намери инвеститор с желание, визия и средства, обръщаме поглед към по-добрите примери в това отношение.
Surf Snowdonia – Уелс, Великобритания
В сърцето на един от най-красивите региони в Северен Уелс, сред зашеметяващ пейзаж от планини, реки, гори и разнообразие див живот, паркът съчетава създаденото от природата и човека по най-добрия начин. 300-метровата лагуна – основният акцент на парка, предлага близо 2-метрова мощна вълна, която плавно се разгръща в продължение на 150 метра. В различните си зони вълната е подходяща за различни нива, с честота от 3 минути (в сектора за начинаещи) до 1.5 минути (в този за напреднали), като спомага за усвояването на всички необходими умения. Snowdonia беше и арена на първото про сърф състезание, Red Bull Unleashed, което се проведе през септември 2015.
“Невероятно! Карал съм на няколко изкуствени вълни досега, но тази определено е най-добрата. Има едно място, което се казва Sun City, в Южна Африка, което е доста малко и може да направиш еър срещу стената в края, но от гледна точка на разнообразието от завои, дължината на вълната и цялостно изпълнение, това със сигурност е най-доброто в света. Карал съм на прототипа WaveGarden в Испания, който е същата концепция, но малко по-малък като размер, и просто нямам търпение да видя какво ще се случи в следващите пет, десет години! Ще бъде невероятно”, Джорди Смит, професионален сърфист
Siam Park – Тенерифе, Испания
Тайландски тематичен парк на испански остров на пръв поглед звучи леко странно (да не кажем, кичозно), но истината е, че Siam Park извежда понятието за забавления във водата на ново ниво. Изключително екстремни и предизвикателни спускания, пързалки и прочие мокри активности, но триметровата сърф вълна обаче определено е център на вниманието.
“Един упорит глас в главата ти може да ти каже, че вълните в басейна са слаби, предвидими, винаги едни и същи, скучни… Истината е, че отборът на Volcom Europe Groms кара на басейна в Siam Park, Тенерифе, и определно изпита някои неочаквани усещания… Това място е все едно забравена земя някъде в джунглата, невъзможно място, което не съществува. Но то съществува! Когато пристигнеш на басейна, цветът на водата ти напомня за някои от най-добрите екзотични сърф места, като Полинезия и Ментауи… С тази разлика, че е плоско! Изведнъж чуваш гонг, после още един и знаеш, че вълната идва…” Volcom Europe Groms
Wadi Adventure – Дубай, ОАЕ
Един от най-големите уейв паркове в света (и определено най-големият в Близкия изток), на около два часа от Дубай. Истински оазис в сърцето на пустинята с тюркоазено синя вода и впечатляваща 3.3-метрова вълна, която се регулира според индивидуалните предпочитания на сърфиста (left, right, A-frame, closeout), с различни зони за различните нива и умения.
“Много е екзотично. И защото вълната продължава да идва, ти просто искаш да караш и да караш. Доста е странно, в средата на пустинята си, по бански, и като погледнеш пейзажа наоколо, имаш чувството, че караш сърф на Марс.”, Сали Фицгибънс, професионален сърфист
#FreakOfTechnology
Ако има един човек със способността да промени бъдещето на сърфа изцяло, то без съмнение това е Кели Слейтър. Декември 2015 завинаги ще остане в историята на спорта с първото официално видео от съвършената вълна на Кели, продукт на близо десетгодишна разработка, която по нищо не отстъпва на океанските туби. Kelly’s Wave засега е прототип и е запазена само за лична употреба (#NotCrowded), но от това, което виждаме, вълнуващи времена предстоят.
Статията „Теория на вълната“ е част от брой ПРОЛЕТ 2016 на Списанието. Ако имате нужда да попълните колекцията си със списания 360 – възползвайте се от специалните ни промоционални пакети!
