В серия от материали на 360mag.bg ще ви запознаем с някои от най-въздействащите родни зимни личности и техните разкази. На ред е Емануил Емануилов-Багера, който споделя за спийдрайда, фрийрайда, отворените пространства и мащаба във въздуха
НАЧАЛОТО
Майка ми ме беше завела на Вонеща вода в една станция. Кръстосвах зимната гора с шейна “Чук и Гек”. Всичко завърши с удар в едно дърво, за щастие без последствия.
Някъде в началото на 90-те излязох извън пистата на „Лавината“ на Витоша. Един приятел ме заведе. Дотогава съм карал главно по пистите “Спас” и “Боби” и съм гледал отдалеч въпросното място, без да смея да пристъпя.
Стигнах до един момент, в който се наситих на ските и се насочих към спийдрайдинга. След като бях видял едно видео на легендата Франсоа Монтан, през лятото на 2010 г. се записах на курс по летене в Германия.
СВЕТЛАТА СТРАНА
Това, което се вижда отгоре, е по-различно. Летиш с голяма скорост и чуваш едно свистене на крилото, което е уникално, особено след wingover, при който можеш да достигнеш 110 км/ч. Когато си ниско до терена, чувството за контакт въздух-земя е неповторимо.
Никога няма да забравя момента на Василашките езера в Пирин, когато снимахме филма Lost Winter. Това беше един от първите ми зимни преходи навътре в планината със спане на палатки. Страхотни емоции и трипове. Дори моментът с готвенето беше незабравим.
ТЪМНАТА СТРАНА
След като се случи инцидентът с партньора ми по летене Виктор, доста от нагласите ми се промениха. Не съм си казвал, че няма да се случи нещо и на мен, винаги имам едно наум. Сега съм по-трезвомислещ, не правя нещата на всяка цена.
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО
Мигът, преди да тръгнa надолу, съм погълнат от концентрация, мисля си за много неща. Има няколко секунди на мълчание и гледане в една точка. Мисълта за екипировката, крилото, вървите, правилната позиция. Но има и едно приятно напрежение, което ме дърпа и ми вдига пулса. Вече малко по-късно идва свръхемоцията, породена от отвореното пространство и мащаба във въздуха, които ми дават свободата да правя много неща.
РИСКЪТ
Хората биха казали – какво сигурно имаш в 11 квадрата парче плат и да висиш като прани гащи високо във въздуха, движейки се с голяма скорост.
Ако имам усещане, че днес не е моят ден, не летя. Всичко е вътрешна нагласа и чувство. Понякога, когато видя нещо забележително, ми се измъква от устата – ей, този е луд, но не с лощо чувство. Изричам го инстиктивно. Хората, които сериозно ме мислят за луд, заради това, че карам ски извънпистово или летя, не разбират. Изглежда им прекалено рисковано и сложно. Едно време имаше мода всички, които практикуват тези спортове, да са луди. Всъщност истината е, че се изискват доста познания, преценка на рисковете и собствените ти възможности.
Риск винаги има, във всичко, но кефът цена няма.
ИЗПИТАНИЕТО
В единствения случай, в който съм попадал в лавина, склонът тръгна мигновено, без да мога да реагирам. В един момент усетих, че нещо се случва, огледах се и снегът наоколо се движеше с мен. Паднах настрани. Склонът се раздроби и леко ме завлече надолу. Бях в периферията. Извадих късмет. В началото всичко е било на късмет, нямахме нужните знания и опит. Много приятели загинаха през годините.
Страхът остава на заден план, когато си знам възможностите. Винаги го има в малки дози, които ме ограничават да правя неща, за които още не съм готов. Мога да кажа, че съм доста методичен, правя нещата едно по едно.
ИЗРАСТВАНЕТО
В самото начало на летателната ми практика се спуснах от Еленин връх до втора тераса в долината на Мальовица. Не бях свикнал със скоростта, не можех да свалям височина, а имаше и турболенция, крилото се друсаше. Непознати дотогава усещания. Не бях сигурен в успешния завършък на нещата.
С всеки изминат полет разбираш дали си готов за следващия.
Постиженията на другите ме мотивират – щом той може да го направи, значи мога и аз. Започвам да копая и да се опитвам.
МЕЧТИТЕ
Мечтая да се спусна с крило по южните склонове към Рилския манастир – Дългият рид, Белият и Синият улей. Планирам да отида и до Урдините езера на палатка и да обследвам района.
ЕКИПИРОВКАТА
Добрата екипировка винаги оказва влияние. Другите 50 процента са труд и умение. Не правя компромис с екипировка. Всяко едно нещо е важно, от бельото до външния слой. Специално за крилото – там няма компромиси.
СЪВЕТЪТ
Карайте заради усещането, че сте в планината с приятели, без показност. Планината елиминира всички отрицателни емоции.
ВИЖ ОЩЕ: Всички ЗИМНИ ГЕРОИ ще намерите тук
Тринадесет от най-зимните хора, чийто дробове са пълни с планински въздух, а сърцата им туптят с ритъма на падащия сняг, бяха водеща тема на брой Зима 2014 на Списанието. Ако сте го пропуснали, свържете се с нас, и ще го получите на преференциална цена.
