Българският алпинист Боян Петров поема към следващата си висока цел. Тазгодишният му проект се казва “2х8000″, защото намерението му е да изкачи два осемхилядника. Първият по план ще бъде Манаслу, а вторият предстои да се изясни. Манаслу (8156 м) е единственият от 14-е осемхилядници, който все още не е изкачван от българин. Как се подготви за него, в каква форма е в момента и какво му предстои, ни разказа Боян специално за 360° в деня преди заминаването си.
Как се чувстваш сега, часове преди да отпътуваш към Непал?
Напълно готов съм. Просто в момента нямам никакви физически оправдания, ако не успея да изкача Манаслу. Хемоглобинът ми е 160. За пръв път тръгвам с толкова висок хемоглобин. Всички останали 52 показатели, които ми изследваха в кръвта, са абсолютно перфектни, включително и диабетичните. Чувствам, че в момента съм силен и жаден за върхове.
А как постигна тази върховна форма?
Тренирах по класическия вече за мен маршрут на Княжево. Тичам от минералната вода в Княжево до Копитото. Това са 800 метра денивелация. Правя изкачването за 48 минути с туба, пълна с 10 литра вода на гърба. Горе изливам водата, поливам си една градинка и надолу го смъквам за 17 минути. Това е едно много бързо движение, при което, освобождавайки се от 10-те литра, аз изхвърчам нагоре като снаряд. Без тубите го правя с 5 минути по-бързо. Всъщност, борбата ми беше да намаля именно разликата между постижението с туба и това без нея. При последните тренировки показах много добри времена и при двата варианта. Това ми дава увереността, че съм напълно готов. Направих последния лагер на Пирин. Там направих маршрути по 12-15 километра по главните била, два пъти изкачих Вихрен, два пъти Кутело, два пъти минах по Кончето. На следващия ден повторих същото.
Там също ли беше с 10-литровата туба в раницата?
Имах туба, но с 4 литра вода. 2 от тях изпих, но другите 2 си останаха в раницата.
Тренировките с натоварване са ключови за това, което се очаква да направя горе в планината. Ако катеря с празна раница, не ми върши работа. Не мога да тренирам като маратонците и планинските бегачи с две бутилки с малко вода. Във високата планина няма подкрепителни пунктове и всичко трябва да си нося сам. Със спецификата на височинния алпинизъм се определя и начинът на тренировка. Аз тренирам с големи обувки, не с маратонки. Тренирам с щеки, с якета, с планинската си екипировка.
Кога заминаваш? Какво ти предстои сега?
Заминавам на 5 септември, на 6 трябва да съм в Катманду и на 10 септември, живот и здраве, трябва да съм кацнал близо до базовия лагер. За пръв път ще кацна с хеликоптер под базовия лагер в едно село Самагон на 3500 м и от там до лагера на Манаслу е един ден ходене. Надявам се бързо организмът ми да преодолее стреса от прекалено бързото изкачване, но миналата година три пъти си го причинявах и видях, че моето тяло понася височините. Това е обусловено от гените. Височинната поносимост на всеки организъм е различна. Някои го имат, други го нямат. Със сигурност обаче във височинния алпинизъм има около 10% от хората, които не могат да понесат бързите стресове на такива изкачвания.
Проектът тази година е кръстен „2х8000“, а засега знаем само, че се отправяш към Манаслу. Какво планираш за втория връх?
Да, проектът ми се казва „2х8000“ и тръгвам с цел два осемхилядника. Ако кача успешно Манаслу, ще се присъдения към втора експедиция, която може да се окаже, че е към Макалу, може и Лхотце. На място ще се мисли коя възможност е по-подходяща. Чисто логистично ще трябва да го преценя.
Имаш ли фиксирана дата за връщане?
Ориентировъчната ми дата за връщане е някъде около 20 октомври. Може да е малко по-рано, може и малко по-късно. Мисля да седя там, докато не се кача на поне един връх. Билетът ми за връщане е отворен.
Багажът ти вече е готов. Има ли новости в нещата, които взимаш със себе си тази година?
Едно от новите неща е при храната. Ще имам Roo’bar-и. Този чудесен енергиен блок, който е българско производство. Тествах го по време на тренировките, т.е. 4 месеца, и видях, че е супер вкусен и ти дава точно тия 100 kcal, които ти трябват за час и половина катерене и движение. Катерейки, спирах на час и половина. Това е дисциплина, която при този тип алпинизъм трябва да се прави – да спираш, да хапваш, да пийваш и да продължаваш. Изкачването трае по 20 часа и повече и ако не го правиш, просто няма да имаш силите да успееш. Тръгвам в перфектните 81 кг – нито съм много слаб, нито съм много дебел.
Един от основните проблеми при изкачванията на Манаслу са обилните снеговалежи. Случва се лагерът с палатките да бъде затрупан и под 3 метра сняг и да не може да се открие нищо там. Ти как си се подготвил с навигацията за върха?
Тръгвам с часовник Garmim Fenix3. Той се оказа наистина много добър уред, изключително е точен. Системата, която вече е вградена в него, му дава точност буквално до 3 метра. Изключително приятно е да знаеш, че траковете и точките, които взимаш, ще те отведат точно на същото място. Манаслу е връх почти без ориентири, защото няма нито един камък по целия маршрут. Съответно, навигацията с GPS ще ми помогне много, за да съм убеден, че крачките в мъглата и лошото време са точните крачки. Garmim си остава просто водещо техническо съоръжение за изкачването ми и Roo’bar-ите като храна, която ще използвам там. Взимам 4 килограма барове за около месец и половина или колкото дойде.
А как да следим какво се случва с теб?
Свързали сме сателитния телефон към Туитър, от там към Фейсбук и така комуникацията ще става буквално в рамките на една минута. Моят Фейсбук е публичен и от него ще може да се научва как се движа. Профилът ми във Фейсбук е Boyan Petrov, а Туитър акаунтът е BoyanPetrovK2
Ако имам възможност, освен да съобщавам как се движа, ще качвам и снимки.
Пожелаваме ти да качиш и снимка от поне един осемхилядник тази година!
