С поредицата “Живот под карантина: свежи мисли с…” се стараем да предложим една по-позитивна гледна точка към това тревожно време, което ни прибра вкъщи. Защото вярваме, че каквото и да става, светът наоколо ще продължи да съществува – заедно с доброто в него. Подсказват ни го италианските балкони, животните, които започнаха да обикалят по опустели градски улици и дори по-чистият въздух в небето над нас. Оптимизмът трудно може да бъде изкоренен докрай. Стига да имаме очи за него.
Днешната ни дистанционна среща е с Любена Господинова, която познаваме в множество роли, сред които тези на фрирайд скиор, трекинг водач, моряк и запален фотограф. Попитахме я как един същински приключенец се справя с установилия се напоследък „stay at home“ режим и възможно ли е да има нещо положително в настоящия живот под карантина.
Мястото: къде и какво
От няколко години живея в живописното село Кладница, в полите на Витоша на 1000 м.н.в. Карантината прекарвам основно на село и в околностите, което всъщност е в планината. Сутрин се събуждам с песните на птиците и слънцето.
Съветвам останалите, час по-скоро да оставят зад гърба си градската глъчка и да заживеят по-близо до природата. Земята дава сила.
Сега ти е паднало
Тези дни имам повече време за къщата „Пристанъ“, на която от много пътувания, все не успявахме да обърнем внимание и да ѝ се насладим. Правя неща с ръцете си: дялкам и резбовам дървени неща, садя цветя, работя по двора и градината.
Убиец на скука
„Скука” за мен е непознато понятие. Животът е пълен с интересни неща. Имам много снимки за подбор и подреждане. Обещала съм на дъщеря си да подготвя фотокнига и работя по нея.
Сърфиране в мрежата
Най-често посещавам Pinterest, сайтове за филми и книги. А все по-малко Фейсбук. Смятам, че реалността там е преекспонирана и напоследък е източник повече на страх, отколкото на обективна информация.
Добрата новина
Във всяка история трябва да има и нещо положително. В този случай според мен това е, че можем без „угризения” да забавим темпото на живот до нормални нива, да бъдем повече себе си, да четем книги, да си отговорим на въпроса: „Кое ни кара да бързаме толкова в ежедневието?“.
Желаното място
Витоша, Рила, Пирин… зимата е още в разгара си, снегът е там и ни чака да оставим следи по белия склон. Твърдо вярвам, че планината е здраве! А отнемането ѝ не е добро решение.
Посланието
Желая на всички здраве и не забравяйте, че: „Над облаците небето винаги е синьо.“
Направете преоценка на ценностите си, отделете малкото наистина ценни за вас неща, заради които си струва да продължим нататък. Забавете темпото… Скоро ще бъдем пак в планината и морето!
Хвърли едно око и на този троубек: Любена Господинова в поредицата ни „Зимни герои“ или някои от най-въздействащите родни зимни личности и техните разкази.
