В съвместна рубрика на 360° и „Клуб на пътешественика“ ви представяме интересни пътувания. Тази история се случва през 2014 г. и е изживяна от Марги Ангелова и Сашо – пътешествието им е катерачно, стопаджийско из непознатата Турция.
ТУРЦИЯ
Всичко започна в първия и най-студен ден от астрономическата зима през 2009 година. 21 декември, 5.00 часа сутринта, навън е около -20 градуса, а ние старателно се опитваме да поберем целия си багаж, който се състой предимно от палатка, чували, катерачен инвентар, екипировка за зимна планина, само 2-3 дрешки за нормални условия и един термос с литър горещ чай, в две 50 литрови раници.
Този път нашата цел бе Турция. Потеглихме с няколко основни идеи – да пътуваме максимално бюджетно (изцяло на стоп, каучсърфинг и спане на диво), да се катери на най-различни места в Турция, да се направи някой и друг трекинг и последно, но не на последно място, да се гмурнем в турската култура.
Турнахме си раниците на гръб и се дотътрихме до магистрала, където започна и нашият стоп право към Истанбул!
След това планът се подреждаше в движение – като срещахме местни планинари и катерачи и те ни казваха за интересни непопулярни места.
КАТЕРЕНЕТО
Успяхме да посетим 8 катерачни обекта. Те бяха изключително различни като вид катерене, вид скала и разнообразна природа. Намираха се в районите на Истанбул, Кайзери, планината Ала Даалът, Адана, Анталия, Фетие и езерото Бафа.
Срещнахме и наши приятели българи на езеро Бафа.
ПРИЯТЕЛИ И ИСТОРИИ НА ПЪТЯ
Както винаги съм казвала: Няма значение къде си, а с кого си! Разбира се, комбинацията от красиво място и добри приятели е най-добра.
Е, ние срещнахме едни страхотни приятели там – Аги от България и Нури от Кайзери. Естествено, оказа се, че светът е малък и те са приятели на наши приятели. Та те ни приютиха за няколко дни и заедно посетихме и Ала Даалър, където Нури заедно с двама приятели направиха премиера на алпийски зимен маршрут и спаха на скалата, докато ние се разхождахме из дивата бяла планина. Аги и Нури ни запознаха с техни приятели и общо взето това бяха и петте най-забавни дни от пътуването ни.
А да споделя и малко факти, които научихме на пътя…. за хората и живота им. Общо взето, от пътуването на стоп можеш наистина да научиш много за една държава.
Посетихме и един университет в Анкара и научихме, че всъщност доста от университетите са частни и доста добре развити и организирани. Всеки университет си има голям кампус в края на града и съответно организирани университетски автобуси. Университетът приличаше на малък град, където студентите прекарват почти целия си ден, учейки или участвайки в различни студентски клубове – музикални, спортни, научни и т.н.
Университетът е и мястото, където обикновено започваш да катериш. Ние имахме щастието да се запознаем с един преподавател по катерене, който ни разказа доста интересни истории за планинарството и катеренето в Турция и ни даде възможността да се покатерим малко с неговите студенти на университетската стена.
Малко и за хората: това, което ни направи най-силно впечатление бе, че разликата между европейската и по-туристическите части на Турция и централната Анадолска част е доста значима от културна и религиозна страна. Чувала съм, че това се отнася и за Източна Турция, но все още там не съм била. Но със сигурност знам, че семейството е най-голяма ценност за всеки в Турция.
НОВА ГОДИНА
Това със сигурност беше най-незабравимото или по-скоро най-незапомнимото, проспано, посрещане на Нова година в живота ми, прекарано в третия по големина град Адана, в хотелска стая с шорочина на легло.
А това се случи, поради непредвидено добър стоп, но дълъг, с отказ от нас от любезното предложение на шофьора да спим в тира му.
ХРАНАТА
Който не е хапвал от богатата турската традиционна кухня – гладен е останал!
Класики в жанра са кебап, гьозлеме, крем супа от нахут или леща, баклава и локум и т.н. Бялото сирене също си е традиция.
Ако си купуваш хляб поне двойна доза, защото първата се изяжда още на излизане от пекарната!
Турското кафе със сигурност не е напитката номер 1 на турците, хората пият основно и постоянно черен чай с много захар, след закуска, обяд, вечеря или когато няма какво да правят.
АЛА ДААЛЪР
За тази планина мога да остана безмълвна.
Точно така както се чувствах когато се разхождах или просто си седях на някой камък и наблюдавах всичко около мен. А такава е и самата част от планината, която посетихме – тиха и спокойна, без хижи, без маркировка.
СПАНЕ НА ДИВО
Въпреки че за малко щяха да ни подпукат с едни пушки, тъй като се бяхме настанали без да знаем в двора на военно поделение, със сигурност може да си спиш където си поискаш сред природата… или поне ние така правихме.
Дори и под БАТУТ в градския парк се получава, когато искаш да поспиш, но патрулка обикаля през цялото време около теб, а бяхме чули, че е забранено клошарстването и те прибират на топличко. Все още не знам дали е истина това.
КАПАДОКИЯ
За Кападокия мога да кажа, че това беше най-истинското и най-красиво спане на диво, дори и до този момент!
Със сигурност повечето от вас са чували или посещавали Кападокия, а тези които не по-добре да го включат в списъка със задължителни места за посещение.
Кападокия има история още от преди 10 милиона години, история на образуване на тези причудливи форми, история на живот на древни племена. С подземните си градове и скални църкви сега Кападокия е един музей на открито сред живописните речни долини и селца със запазен поминък.
ЕЗЕРОТО БАФА
Бафа е последното място, което посетихме, преди за се отправим към България. Бафа е раят на боулдър катеренето в Турция с издигащата се над езерото планина Латмос. Бафа е и мястото където сред скалите ще видиш леля шетаща из двора и обора, пасящи крави, тичащи деца, маслинови гори, рибари, както и много руйни на древни църкви. Някои от самите скали са били и все още се ползват за подслон на добитък. Бафа е и резерват, заради обитанието на редки птици.
ЗА СТАТИСТИКАТА
Изминахме около 5000 км на стоп за три седмици, изпълнени с безкрайни приключения. Върнахме се добре охранени. Изхарчихме около 400 лева всичко на всичко за двама човека и се прибрахме заредени за следващото голямо пътуване на стоп до Гибралтар.
Ако и вие искате да публикуваме разказ за ваше пътешествие в 360° – опишете ни накратко историята в максимум една страница А4, подберете до 10 снимки и ни ги изпратете на имейл magazine@360mag.bg