Нашият приятел и запален пътешественик Петър Христов, с който обиколихме Фарьорските острови на колело, предприема поредно предизвикателство – да достигне от Шотландия до Истанбул, отново с верния си велосипед. Ето какви ги е замислил:
Идеята за проекта „От край до край“ се зароди през лятото на вече далечната 2009 година. По онова време още млад и тъкмо прохождащ в света на екстремните спортове и активния начин на живот бях на студентска бригада в Щатите. През есента ми предстоеше полет към България с прекачване в Лондон. Именно тогава в главата ми се прокрадна една натрапчива мисъл: „Защо просто не сляза на Хийтроу и не се отправя с колелото към България?“ Може би се досещате, но тази ми инициатива щеше да завърши доста бързо и печално… За мое огромно щастие недобре замисленият ми план пропадна още в зародиш, но зрънцето на тази идея вече бе покълнало в съзнанието ми и лека-полека започна да пуска своите корени.
В последствие се прибрах в България, завърших, хванах си приятелка и като, че ли приоритетите ми се промениха. Едва няколко години по-късно съдбата ме отведе в града, който към днешна дата наричам свой дом – Глазгоу и идеята за дългото пътуване на изток се възроди. Първоначално си мислех за варианта от вкъщи до вкъщи – тръгвайки от Глазгоу и финиширайки в родния си град Севлиево, но с течение на времето концепцията еволюира и изкристализира в краиния си вариант – Европа по диагонал – 4500 км от най-северната точна на Шотландия – Данет Хед до Истанбул.
Пътешествието ми няма състезателен или комерсиален характер. Самоспонсорирано е и не мисля да гоня рекорди или да подбирам най-преките пътища. Точно обратното – решил съм да си го направя трудно, запомнящо се и интересно. Разполагам с 28 дни като възнамерявам да покривам средно по 160-220 км на ден. Ще спя на палатка и в стаи под наем, като на няколко места по пътя ще отседна при приятели и познати, които ме поканиха да пренощувам в дома им. Умишлено съм избрал тихи и спокойни пътища, далеч от големи градове и гъсто населени области.
Маршрутът ми минава през едни от най-красивите и рядко населени части на Северна Шотландия, Единбург, Нюкасъл, Йорк, Бостън и Дувър. Следват равнините на Северна Франция, Страсбург, южна Германия и Инсбрук. От там започва голямото катерене към Италия, красивите Доломити и Юлианксите Алпи в Словения. От тук маршрутът ми трябваше да продлъжи на юг към Босна и Херцеговина и Черна гора, но поради несигурността с карантините и епидимиологичната обстановка, свързана с Covid -19, ще се наложи да избързам и да мина през Сърбия. Именно поради цялата неяснота около ситуацията с пътуванията в Европа планът ми може да се промени и в крайна сметка да се наложи да финиширам на гръцкия бряг или в краен случай да обърна наобратно в Хърватска. Ще видим – времето ще покаже…
Реших да обвържа обиколката с благотоврителна инициатива като се надявам да събера седства за човек, които се бори с тежко заболяване. Вярвам, че съм привилигирован чисто физически да мога да правя нещата, които обичам и бих искал да помогна на някой, който няма същите възможности като мен. Ако не друго отминалата ситуация с домашната изолация ни показа ежедневието на хората, които живеят с някакво заболяване и са приковани към легло или собствения си дом не за месец –два, а за цял живот…
Снимка: Петър Христов
От гледна точка на подготовка за пътуването е много трудно да се подготвиш за подобен тип приключение… Факторите, които трябва да се вземат под внимание са прекалено много, а нещата, които могат да се объркат – неизброими. Подготовката ми започна преди няколко години с първите ми стъпки в байкпакинга и от тогава извървях дълъг път осеян с много грешки, несполуки и поучителни ситуации. Но именно грешките и провалите ни учат и помагат да развием характера си..
Чисто физически се чувствам добре. Карантината, извънредното положение и тихите пътища ми се отразиха добре като ми дадоха възможност да навъртя значително повече километри от обичайно. Към настоящия момент тази година съм изминал около 4500 километра. Уви за да мога да си позволя подобно пътуване се наложи да взема много извънредни смени на работа, което повлия на тренировъчния ми цикъл и възможността за възстановяване. Наложи се да вмъквам 100-километрови карания измежду смените, като в неделите правех по-дълги турове от по 200–260 километра. На последния такъв пренатоварих ахилеса си и сега почивам. Надявам се, че ще мога да го възстановя напълно до старта на 23 Август.
Снимка: Петър Христов
Допълнителна информация за инициативата ми, екипировката, която ще взема с мен по време на пътуването и полезна информация, отностно местата, които възнамерявам да посетя можете да намерите на страницата ми във Фейсбук и в Инстаграм на @hopsandmountains.
Именно там възнамерявам да споделям ежедневни ъпдейти от пътуването си, като ще има и опция за проследяване в реално време.
Надявам се да ви бъде интересно да попътувате с мен.
Поздрави Пешо.
