На 22 юни 1930 г. в Бергамо се ражда човекът, когото поколения алпинисти ще наричат Краля на Алпите. Валтер Бонати не е просто автор на впечатляващи изкачвания. Той се превръща в символ на една епоха, в която стилът, смелостта и личната отговорност в планината са били не по-малко важни от достигането на върха.
Днес, десетилетия след най-големите му постижения, мнозина продължават да го определят като най-великия алпинист на ХХ век. Причината не е само броят на маршрутите, които е открил, а влиянието, което оставя върху самото разбиране за алпинизма.
Началото
Бонати израства в годините на Втората световна война. Семейството му не е заможно и още като юноша започва работа като технически чертожник. Планините около Бергамо обаче постепенно се превръщат в неговото истинско призвание.
Първите си стъпки в катеренето прави като тийнейджър в района на Леко и Бергамските Алпи. Изключителната му физическа сила и необикновената му психическа устойчивост бързо привличат вниманието на италианската алпийска общност. Само на 19 години вече участва в изкачвания, които за времето си се смятат за едни от най-трудните в Алпите.
През 1949 г. повтаря класически маршрути по северозападната стена на Пиц Бадиле, западната стена на Егюй Ноар дьо Пьотере и реброто Уокър на Гранд Жорас – имена, които по онова време представляват върха на европейския алпинизъм.
Изкачвания, които променят историята
Още в началото на 50-те години Бонати започва да създава собствени маршрути. През 1951 г. осъществява първото изкачване на източната стена на Гран Капюсен – линия, която и днес е сред големите класики в масива Монблан.
Следват поредица от премиерни маршрути, които постепенно изграждат легендата му. През 1955 г. той извършва едно от най-знаменитите солови изкачвания в историята – сам преминава западния ръб на Пти Дрю. По онова време това изглежда почти невъзможно. Маршрутът по-късно получава името „Ръбът на Бонати“ и остава един от символите на алпийския алпинизъм.
През 1957 г. открива североизточното ребро на Гран Пилие д’Анж – грандиозна гранитна линия в масива Монблан, която дълго време се смята за една от най-сериозните алпийски задачи.
През 1963 г. осъществява зимната премиера по реброто Уокър на Гранд Жорас – маршрут, считан за едно от най-големите предизвикателства в Алпите.
Две години по-късно идва кулминацията. През зимата на 1965 г. Бонати извършва солово изкачване по нов директен маршрут в северната стена на Матерхорн. В продължение на пет дни той остава сам в една от най-страшните стени на Алпите. За мнозина това и до днес е едно от най-великите солови изкачвания, осъществявани някога.
Сянката на К2
През 1954 г. Бонати участва в италианската експедиция до К2, която осъществява първото изкачване на втория по височина връх на Земята.
Макар да играе ключова роля за успеха на експедицията, неговото име дълги години остава свързано с един от най-противоречивите спорове в историята на алпинизма. При пренасянето на кислородните бутилки към щурмовия лагер той и носачът Махди са принудени да прекарат нощта на около 8100 м без палатка и без спални чували. След завръщането си Бонати е обвиняван несправедливо за различни аспекти от експедицията и посвещава десетилетия в борба за възстановяване на истината. Едва много години по-късно официалните италиански институции признават неговата версия за случилото се.
Вижте още: Хората зад марките: Рикардо Касин
Защо мнозина го смятат за най-великия?
Причината Бонати толкова често да бъде поставян сред най-великите имена в историята на алпинизма е, че той изпреварва времето си.
Много от маршрутите му остават неповторени години наред. Част от тях са преминати от следващите поколения едва с помощта на по-съвременна екипировка и техники.
Не по-малко важен е и неговият възглед за стила. За Бонати стойността на едно изкачване не се измерва единствено с върха. От значение е как е достигнат той – с колко помощ, с какви средства и при какво ниво на лична отговорност. Тази философия оказва огромно влияние върху развитието на модерния алпинизъм.
Друг впечатляващ факт е начинът, по който приключва кариерата си. След триумфа на Матерхорн през 1965 г. той е едва на 35 години и все още е в разцвета на силите си. Вместо да продължи да търси още по-трудни маршрути, решава да се оттегли от екстремния алпинизъм на върха на славата си.
Бонати и Меснер
Връзката между Валтер Бонати и Райнхолд Меснер е една от най-интересните в историята на алпинизма. Като млад катерач Меснер вижда в Бонати своя голям герой. През 1971 г. обаче ролите сякаш се обръщат – в книгата си „Великите дни“ Бонати посвещава изданието на 27-годишния тогава Меснер, определяйки го като „младата и последна надежда на традиционния алпинизъм“. По онова време двамата дори не се познават лично. Срещат се едва през 2004 г., но взаимното им уважение вече е изградено. След смъртта на Бонати Меснер публикува книгата „Валтер Бонати. Братът, когото не познавах“ – признание за човека, когото смята за един от най-великите алпинисти в историята.
Меснер неведнъж е заявявал, че Бонати е бил героят на неговото поколение. След смъртта му той пише, че именно Валтер Бонати е човекът, който е показал нова посока на алпинизма и е превърнал катеренето от спортно постижение в лична философия.
Изследовател и писател
След отказването си от екстремния алпинизъм Бонати посвещава живота си на пътешествия и изследователски експедиции по света. Като репортер на списание „Епока“ посещава отдалечени райони на Африка, Южна Америка, Азия и Антарктида.
Паралелно с това се утвърждава като един от най-добрите автори на планинарска литература. Неговите книги се отличават с искреност, самокритичност и дълбоки размишления върху риска, свободата и човешкия характер.
Признание
През 2009 г. Бонати получава най-престижното отличие в световния алпинизъм – Златния пикел за цялостен принос (Piolet d’Or Lifetime Achievement Award). Наградата идва като признание не само за неговите изкачвания, но и за огромното влияние, което оказва върху няколко поколения алпинисти.
Италия го удостоява с Медал за гражданска доблест, Франция го награждава с Ордена на Почетния легион, а в Съединените щати получава титлата „Титан на приключението“.
Валтер Бонати умира на 13 септември 2011 г. на 81-годишна възраст. Наследството му обаче продължава да живее във всяко поколение алпинисти, което търси не само трудния маршрут, но и смисъла зад него.
Основни постижения
• 1949 г. – Северозападната стена на Пиц Бадиле, западната стена на Егюй Ноар дьо Пьотере и реброто Уокър на Гранд Жорас.
• 1951 г. – Първо изкачване на източната стена на Гран Капюсен.
• 1953 г. – Първо зимно изкачване на северната стена на Чима Овест ди Лаваредо.
• 1954 г. – Участие в първата успешна експедиция на К2.
• 1955 г. – Соло премиера по западния ръб на Пти Дрю („Ръбът на Бонати“).
• 1956 г. – Зимно изкачване по маршрута Бренва на Монблан.
• 1957 г. – Първо изкачване по североизточното ребро на Гран Пилие д’Анж.
• 1958 г. – Изкачване на Гашербрум IV.
• 1959 г. – Първо изкачване на Пилие Руж дю Брояр.
• 1961 г. – Първо изкачване на Невадо Рондой Норд; трагедията на Централния стълб на Френей.
• 1962 г. – Първо изкачване на северната стена на Гран Пилие д’Анж.
• 1963 г. – Зимна премиера по реброто Уокър.
• 1964 г. – Нови маршрути по Гранд Жорас и Гран Пилие д’Анж.
• 1965 г. – Солова зимна премиера по директния маршрут в северната стена на Матерхорн.
Вижте още: Райнхолд Меснер – повелителят на планините
