“Зад най-отдалечените планини все още има планини, а зад тях все повече и повече…”,казва Райнхолд Меснер, който безспорно е един от най-великите алпинисти в историята.
Нашият читател Йордан Михайлов се срещна с великия алпинист в Доломитите. Йордан е планински спасител и дълги години е бил запален алпинист и скиор. През изминалото лято посещава два от музеите на Меснер, където прави специалното интервю за 360°.
„Много е емоционално да се срещнеш с такъв уникален човек като Райнхолд Меснер. Щастлив съм, че имам възможност да снимам и интервюирам хора като него. Дано интервюто ни да помогне да го поканим отново в България“, споделя Йордан.
Легенда сред планинарите, авантюрист, писател, фотограф и бивш член на Европейския парламент, Меснер е роден в Южен Тирол, Италия, на 17 септември 1944 г. и е отгледан в Доломитите. Завършва техникум по земемерство и геодезия в Болцано, а през 1969 г. вече е дипломиран архитект и преподава математика в местно училище.
Баща му Йозеф Меснер го запознава с алпинизма още когато Райнхолд е на 5. След 13-годишна възраст малкият Меснер прави множество трудни изкачвания, първо на планини в Източните Алпи, а по-късно и по други върхове.
“Като дете имах възможността да ходя с родителите си на високи места, които се намираха близо до върховете. Така наивно станах алпинист и катерач. Практикувайки скално катерене и алпинизъм навсякъде в Алпите, навлязох на алпийската сцена. Тогава бях едно младо момче, което се интересува от философия, история, от големите имена, и разбрах, че алпинизмът е еволюиращ процес”, споделя Райнхолд Меснер за 360°.
През 60-те години на миналия век Меснер се превръща в един от най-ранните и най-силните поддръжници на така наречения „алпийски“ стил на изкачване, който се застъпва за използването на минимално количество оборудване и инвентар.
ВИЖТЕ: Да колекционираш върхове
Освен че първи изкачва всичките 14 осемхилядника (1970 – 1986) без допълнителен кислород, Меснер е първият човек, който стъпва на Еверест (8848 метра) без кислородна маска, заедно с Петер Хабелер през 1978 г., и първият, който осъществява самостоятелно изкачване на Еверест (през 1980 г.). Той е също така първият, който прекосява Антарктида и Гренландия без ски и кучешки впрягове, а след това и пустинята Гоби съвсем сам. Постиженията му надхвърлят и най-смелите мечти на повечето хора на Земята. Надхвърлят и това, за което самият той е мечтаел като дете.
“Бях скален катерач до 25-годишна възраст. После бях височинен катерач между 25 и 40, това беше дълъг период. Бях търсач”, казва той.
ВИЖТЕ: Жером Съливан: Животът е хубав, когато нямаш очаквания
Райнхолд Меснер има зад гърба си над 500 изкачвания.
“В един момент от живота си станах много близък до хората, които живеят в планината. Не беше задължително да съм на най-високите и трудни върхове в света. Станах “планински човек”, вместо катерач, който постоянно е фокусиран върху върха. Интересуваха ме хората и в този период започнах да пиша за хората от планините, светите планини. Създадох музей, където разказвам за подхода на хората към планините, снимах няколко филма и обикалях света, за да изнасям лекции. Исках да поясня на хората, че традиционният алпинизъм няма нищо общо със спорта. Това, което се случва на Олимпийските игри, е красив спорт, но не е алпинизъм. Това, което се случва на Еверест по дългите опашки на отъпкан подготвен маршрут, е туризъм, но не е алпинизъм”, посочва Меснер.
ВИЖ също историческото зимно соло изкачване на Симон Гитл тук.
През последните години най-високият връх става все по-достъпен за любителите на екстремните преживявания. Много фирми предлагат изкачване на Еверест, а конкуренцията помежду им понижава цените и това привлича хората.
“Човешкото отношение и уважението към дивата природа е важно. За съжаление, отношението към планините в момента е – купувам си моя Еверест, а агенциите в големите градове в Китай, Индия, Япония, Европа, САЩ продават места все едно продават хотел първа класа в Рим… Алпинизмът значително се различава от спортното катерене и туризма. Едното е катерене със състезателен характер, каквото виждаме и на Олимпийските игри, другото е туризъм – като на Еверест, Матерхорн или Аконкагуа и т.н. Ако практикуваш туризъм, можеш да си купиш “своя Еверест” за ваканцията…”, казва с нотка на разочарование великият алпинист.
ВИЖ също историята за оцеляването на Холечек и Грох тук.
През 1987 г. Райнхолф Меснер отказва най-големия орден на Олимпийските игри, който МОК иска да му връчи за соловото изкачване без кислород на Еверест и изкачването на 14-те осемхилдника. По този начин Меснер отново подчертава, че алпинизмът не е спорт и олимпийска дисциплина.
Меснер посочва, че има толкова много планини и милиони маршрути навсякъде по света, неизвестни върхове, които почти никой не изкачва.
“Ако обичаш алпинизма и планинарството, трябва да се научиш да ходиш в пустошта и да оцеляваш. Природата е много креативна и всеки път, по който преминаваш, е различен. Изкуството на алпинизма е да ходиш и да оцеляваш, където нормалните хора никога не биха отишли, където рискът от смърт е реален. Хората, които са оцелели, са считани за най-добрите алпинисти. Това, което Алекс Хонълд направи на Ел Капитан, беше с висок риск, но той успя да се справи, оцеля и има цялото ми уважение. Има хора, които казват, че това е твърде рисково. Никой не може да каже на друг, че нещо е твърде рисково. Всеки трябва да избере – или го прави, или не го прави. Ние сме свободни да го направим и заявим ли пред света, че ще поемем този риск, на 100% поемаме отговорността”, разказва Райнхолд Меснер.
ВИЖТЕ: Българският траверс на Шхелда
Смъртта е част от живота на алпиниста. Двама от братята му са загинали по време на експедиции. На първия си осемхилядник – Нанга Парбат (8125 м) през 1970 г., заедно с брат си Гюнтер Меснер, Райнхолд Меснер изкачва опасната Рупалска леденоскалиста стена – най-високата в света. Двамата успявят да стъпят на върха, но са ужасно изтощени и на слизане Гюнтер изостава, а впоследствие изчезва. Меснер споделя, че го е помела лавина, а самият той успява да се добере до базовия лагер с тежки измръзвания, вследствие на които са му ампутирани седем от десетте пръсти на краката му и части от пръстите на ръцете му. От тогава той е неспособен да прави скални изкачвания и се ориентира изцяло към височинния алпинизъм. През 1985 г. другият му брат – Зигфрид Меснер, е поразен от мълния по време на изкачване в Алпите.
Вижте: Българки, осъществили първите български изкачвания на значими върхове
Меснер споделя, че в България има добри алпинисти и няколко хубави планини, които ни дават възможност да се научим на подход към дивата природа.
“Дълги години планиски райони като България не са били считани за голямо предизвикателство в света на алпинизма, но днес те имат смисъл за младите хора. Ако скалите са 80 или 100 метра високи, това е напълно достатъчно да станеш добър катерач”, казва още той.
ВИЖТЕ: Хората, които поставиха началото на българския алпинизъм
Меснер споделя, че е срещал списание 360° няколко пъти, но за съжаление не може да го чете, тъй като не знае български език. А първата асоциация, която прави с 360°, е моментът, в който си на върха и виждаш панорамно Земята.
“Бих казал, че работата ми като алпинист е 360°, защото обичам да виждам всичко от 360°”, казва той.
Интересен период от биографията на Райнхолд Меснер е работата му като депутат в Европейския парламент между 1999 г. и 2004 г.
“Имах голям опит с хората, които живеят в планините, и успях да пренеса това знание в Парламента. Все още мисля, че трябва да бъдем внимателни, особено на местно ниво, да не загубим планинските хора, защото тогава ще губим всички туристи, които носят успех на туристическата индустрия. Аз подкрепям туризма, но по определен начин. Считам, че е отговорност на политиците да го структурират в дългосрочен план. Като политик моят глас беше много по-маловажен, отколкото е сега – като свободен човек”, разказва той.
Вижте още: Райнхолд Меснер: Сам срещу планината
Днес Райнхолд е поел на “финална експедиция”, както я нарича.
“Последният ми проект се нарича “Планинското наследство Меснер” (Messner Mountain Heritage). Той ще представлява моето наследство, което е базирано на цялата история на катеренето, на философи, които са живели преди 150 – 200 години. Предстои да организирам филмови фестивали в по-големите градове в света, където ще представя пет мои филма и ще има редица дискусии с водещи катерачи. Това е моята финална експедиция”, допълва Меснер.
