Сред зелените склонове на Ихтиманска Средна гора, на седловината между ридовете Еледжик и Голак, се издига една от най-интересните късноантични крепости в България – Траянови врата, известна още като Стенос. Днес тя е предпочитана дестинация за любителите на историята, археологията и планинските разходки, но преди повече от хиляда години е била ключов страж на един от най-важните пътища в Европа.
Разположена само на около 15 километра от Костенец и в непосредствена близост до автомагистрала „Тракия“, крепостта предлага рядката възможност човек буквално да се докосне до място, през което са преминавали римски легиони, византийски армии, кръстоносци и български владетели.
От тракийско селище до римска крепост
Археологическите проучвания показват, че районът е бил населен още през бронзовата и желязната епоха. Впоследствие тук се оформя важен проход, известен в античността като Суки (Succi). Именно през него минава прочутият римски път Via Diagonalis – стратегическа артерия, свързваща Централна Европа с Константинопол.
За да защитят този жизненоважен маршрут, римляните изграждат цяла система от укрепления. Част от нея е крепостта Стенос, разположена върху скалисто възвишение с отличен обзор към прохода и околностите. Археологическите данни сочат, че съоръжението в сегашния му вид е изградено в края на IV век, по времето на император Теодосий I.
Интересен факт е, че съвременното име „Траянови врата“ се свързва неправилно с римския император Траян, който е управлявал Римската империя значително по-късно, между 98 и 117 година. Объркването идва от летопис на Антоний Бонфиний от XV век.
Как е изглеждала крепостта
Крепостта е изградена като добре укрепен военен гарнизон с приблизителни размери около 90 метра дължина и 36 метра ширина. Планът ѝ представлява неправилен удължен правоъгълник, съобразен с особеностите на терена. Вътрешността е организирана около просторен двор, заобиколен от представителна аркада, а помещенията по периферията са служели за настаняване на войниците, съхранение на провизии и изпълнение на ежедневните нужди на гарнизона.
Разкопките показват, че крепостта е можела да побере около 120 души. Тя е разполагала с шест входа и три кули, като най-впечатляващи са двете петоъгълни островърхи кули при главния северен вход. Подобно решение е изключително рядко за Балканите и е давало сериозно предимство на защитниците при отбрана. Южната страна е защитена от масивна триъгълна кула, а крепостните стени са изградени от камък и редове плоски тухли по характерната за късната Римска империя строителна техника.
Особено любопитен е и тайният тунел за снабдяване с вода. Той започвал от северната част на крепостта и извеждал извън стените до водоизточник – жизненоважно съоръжение по време на обсада. Макар част от него да е разрушена, останките свидетелстват за високото инженерно майсторство на строителите.
Археолозите са открили още късноантична керамика, долиуми за съхранение на жито и брашно, хромели за смилане на зърно, латински надписи и множество бронзови монети от времето на византийските императори Анастасий I и Юстиниан I.
Мястото на една велика българска победа
Макар крепостта да има богата антична история, тя е най-известна с едно събитие от българското Средновековие.
През 986 година византийският император Василий II предприема голям поход срещу България. След неуспешна двадесетдневна обсада на Средец (днешна София) той е принуден да отстъпи. По пътя обратно византийската армия навлиза в прохода при Траянови врата.
На 17 август войските на цар Самуил организират добре подготвена засада. В теснините на прохода византийците претърпяват едно от най-тежките поражения в историята си. Голяма част от армията е унищожена, а самият Василий II успява да се спаси с огромни усилия.
Победата има огромно значение за България и остава едно от най-славните военни постижения в историята на Първото българско царство. За нея разказват множество средновековни хронисти, сред които Лъв Дякон, Йоан Скилица и Георги Кедрин, а споменът за събитието намира място и в прочутия Битолски надпис на цар Иван Владислав.
През кръстоносните времена и турското робство
След античността и Средновековието проходът запазва стратегическото си значение. През него преминават участници в няколко кръстоносни похода, а по-късно и армията на Владислав III Варненчик по време на похода му срещу Османската империя през XV век.
По време на турското робство проходът е наричан и с турското име Капъджик дервент (от турски: kapı – врата и dervent – проход), а също и Маркова капия. Огромната арка на римската порта, висока около 18 метра, била запазена до XIX век. След завладяването на България от турците, функциите на Траянови врата като пазител на прохода отпадат. Неизползвана и неподдържана, крепостта започва да се руши. Въпреки това проходът винаги е имал стратегическо значение и е играел ключова роля през вековете.
Какво ще видите днес
След консервация и реставрация крепостта е превърната в привлекателен туристически обект. Днес посетителите могат да разгледат значителна част от възстановените крепостни стени, достигащи на места няколко метра височина, основите на вътрешните помещения и характерните кули, които са превърнали Стенос в един от най-интересните примери за късноримска военна архитектура у нас.
На място функционира туристически информационен център с изложбена зала и експозиции, представящи историята на прохода и археологическите находки. От крепостта се откриват красиви гледки към околните хълмове на Средна гора, а посещението лесно може да се съчетае с кратка разходка сред природата.
Независимо дали сте любител на историята или просто търсите интересна еднодневна дестинация близо до София, Траянови врата е място, което заслужава да бъде посетено поне веднъж.
Полезна информация за посещение
Местоположение: проход Траянови врата, община Костенец.
Как да стигнем: След отбивка от магистрала Тракия при гр. Костенец се продължава 15 км по третокласен път в планината.
Координати: 42.357452, 23.922237
На място ще откриете:
- информационен център;
- изложбена зала;
- беседи с екскурзовод;
- сувенири и информационни материали;
- паркинг.
Крепостта е затворена за посещения в понеделник. За контакт: 087 670 0199.
