Краят на XIX и началото на XX век е период на бурно развитие на метеорологията като наука. Дотогава наблюденията върху времето са предимно описателни и локални, но развитието на физиката, техниката и комуникациите постепенно превръща метеорологията в модерна научна дисциплина. През този период се усъвършенстват и стандартизират основните метеорологични прибори – барометърът (атмосферно налягане), термометърът (температура), хигрометърът (влажност на въздуха) и анемометърът (за скоростта на вятъра). В края на XIX век се въвеждат и саморегистриращи прибори, които автоматично записват измерванията и позволяват по-прецизно проследяване на атмосферните процеси. Важна роля за развитието на метеорологията има и телеграфът, който позволява бърз обмен на данни между различни станции и създаването на първите синоптични карти – основа на съвременното прогнозиране на времето.
През 1873 г. във Виена е създадена Международната метеорологична организация – първата структура за международно сътрудничество в областта на метеорологията. С развитието на научните изследвания учените осъзнават, че за да се разберат по-добре процесите в атмосферата, е необходимо да се събират данни и от голяма височина. В онези времена обаче единственият познат начин за това било да се правят регулярни измервания от високите точки на планините.
Метеорологията у нас
На Балканския полуостров развитието на метеорологията започва малко по-късно, но след Освобождението на България през 1878 г. науката започва бързо да се развива. Първата метеорологична станция с регулярни инструментални наблюдения, извършвани от български учени, е открита на 1 февруари 1887 г. в София, в Ботаническата градина на Софийския университет от проф. Марин Бъчеваров. През 1890 г. тя е преобразувана в Централна метеорологична станция, оглавена от Спас Вацов – един от основоположниците на българската метеорология.
Наблюдателницата на връх Мусала
През първите десетилетия на XX век в европейските научни среди се обсъжда необходимостта от изграждане на високопланински станции и в планинските райони на Балканите. В България идеята за такава станция се появява още в края на XIX век. В рапорт до княз Фердинанд, австрийският метеоролог Юлиус фон Хан предлага изграждането на метеорологична станция на Черни връх на Витоша, която да предоставя ценни данни за климата на района около София. Доклад със сходно съдържание стига до Княза и през 1905 г., от немския метеоролог Карл Кеснер.
Първоначалните предложения за високопланинска станция естествено се насочват към Черни връх – най-достъпния висок връх до София и удобен за системни наблюдения на климата на Витоша и столичния район. По-късно, с утвърждаването на Мусала като най-висок връх на Балканите (вкл. след измерванията на Марсел Курц за височината на Олимп), фокусът постепенно се измества към Мусала като най-подходяща „балканска“ високопланинска наблюдателница.“
След препоръки от директорите на европейските метеорологични служби, през 1930 г. директорът на Централния метеорологичен институт Киро Киров лично монтира второкласна метеорологична станция на връх Мусала, с което поставя началото на системните метеорологични наблюдения на върха.
Постоянна високопланинска станция
След това започва подготовката за изграждането на постоянна високопланинска станция. За целта е създаден комитет, с участието на дейци на Българския туристически съюз, за набиране на средства за съоръжението. Разчетено е, че ще бъдат необходими около 250 000 – 350 000 лева. Значителна част от финансирането е осигурена чрез дарения от граждани и туристи. Основната роля за набирането на повечето средства изиграва столичен търговец и турист Жак Акселов, който дарява 200 000 лв., а столичните архитекти и любители на планината Панайот Калчев и Генчо Скордев изготвят проект и построяват безвъзмездно станцията. Разчита се и на безвъзмездна помощ от трудоваци и военни, а материали са предоставени от различни държавни институции.
Информация за някои детайли около създаването на станцията се съдържа и в архивни документи, представени от бившият пиар на царското семейство Цветелина Узунова в репортаж на БНТ. Според тях в периода 1932–1933 г. в световен мащаб се провеждат засилени изследвания на атмосферата и се установява, че от Балканския полуостров липсват станции, които да предават данни. По думите ѝ именно това става причина Цар Борис III активно да подкрепи изграждането на метеорологична наблюдателница на връх Мусала. Според документите, с които тя е работила, станцията е изградена върху царски терени, отстъпени за целта, а наблюденията са предавани чрез телефонната линия на двореца „Царска Бистрица“. Царят също така подпомогнал проекта финансово и предоставил два хелиографа – уреди за измерване на продължителността на слънчевото греене.
Сградата на станцията е построена през лятото на 1932 г. за два месеца и половина, а на 2 октомври 1932 г. е официално открита първата високопланинска метеорологична станция в България и на Балканския полуостров. След откриването си станцията започва системни наблюдения на атмосферните условия на надморска височина 2925 метра и постепенно се превръща във важен център за изследване на климата и атмосферните процеси в Югоизточна Европа.
Метеорологичната станция на връх Мусала е съставена от една стая, антре, таван и мазе. Тогава се изгражда и заслонът на Ледено езеро с две печки, който и сега съществува, като основната му цел тогава е била да улесни качването до върха през зимата. В непосредствена близост е и функциониращият заслон Еверест. В същия период през най-трудния участък по пътя към върха са опънати 120 метра стоманено въже.
Откриването
На 2 октомври 1932 г. на връх Мусала официално е открита първата високопланинска метеорологична станция в България и на Балканския полуостров. Станцията е осветена от трима свещеници, а в тържеството участват представители на научните среди, туристическите организации и местната общественост. От името на цар Борис III приветствено слово произнася д-р Иван Буреш – директор на Царските природонаучни институти. В своето изказване той подчертава, че станцията е създадена „за чиста наука“ и че нейното значение ще бъде интернационално, като ще допринесе за разпространяването на доброто име на България в европейската научна общност.
На следващата година, малко преди да започне сезонът на гръмотевичните бури, станцията е покрита с поцинковани мрежи, а покривът – с медни плоскости, изградени са и гръмоотводи. Прокарана е и телефонна линия между хижа Мусала и двореца Царска Бистрица, за да се предават данните от станцията.
Наблюдателите
През първата година на функционирането на станцията наблюдател е бил Йордан Дундов-Дуд, който извършвал по едно наблюдение дневно, като за целта се качвал всеки ден от хижата до върха. Помагали са му доброволци, туристи-скиори, както и един обучен трудовак.
Първите наблюдатели, които остават постоянно на върха, са младо семейство Симеон Златев и съпругата му, които вече живеят на върха през през 1933 г. и правят по три наблюдения дневно. След тях Борис Василев-Бабата и съпругата му извършват наблюдения цели 7 години. Други наблюдатели през годините са били самоковските туристи Борис Тончев, Христо Белстойнев, Васил Даркев и тодор Божков–Тарзан, който години по-късно загубва пръстите на ръцете и краката си от измръзване на връх Ботев. Тези хора служили на каузата добросъвестно, упорито и безвъзмездно.
Наблюдателницата в съвремието
През 80-те години на 20 в. сградата на високопланинската станция на Мусала е значително разширена до сегашния ѝ вид, като през годините периодичнo бива ремонтирана и реновирана. Изградена е и изцяло съвременна нова база.
В наши дни от станцията се извършват по 8 измервания на денонощие на всеки три часа. От лятото на 2017 г. там вече е монтирана и автоматична метеорологична станция. Екипът се състои от петима наблюдатели, които дават дежурства по 12 часа. Техните забавни постове и невероятно красиви снимки могат да бъдат следени в профила Musala Meteo във Facebook.
Източници:
Българска национална телевизия (БНТ).История на метеорологичната станция на връх Мусала.
Брънзов, Хр. (2017). История на метеорологичната станция на връх Мусала. Varrio Sport.
Национален институт по метеорология и хидрология (НИМХ). История на българската метеорологична служба.
World Meteorological Organization (WMO). History of international meteorology.
