През 2009 година, когато беше първото лято на Списание 360°, вършихме много от работата по първите броеве и сайта на медията от караваната на Косьо Гяуров (един от основателите на 360°). Тогава нямахме много удобства и всичко беше трудно, но ние мечтаехме силно и създавахме всичко, което ни трябва, за да изпълняваме мисията на медията: да информира, да вдъхновява, да предизвиква, да създава и подкрепя значими каузи и проекти, в помощ на приключенската сцена у нас.
Днес, 15 години по-късно, медията която създадохме в мобилният ни офис, продължава да работи точно по начина, който е замислена, но по-уверено и в по-големи мащаби. В онези времена създавахме по 15 статии на месец, сега имаме архив от над 12 000 статии в сайта. Каузата на брой 1, преди 15 години, беше да запазим едно емблематично скейт място във Варна – “Халето”, което и до днес продължава да приютява алтернативни събития в морската ни столица. Сега каузите ни са насочени към атлети в различни дисциплини от аутдор сцената, подобряване на условията за спорт и туризъм в планината, организиране и подкрепа на всякакви събития, свързани с провокирането на активен начин на живот у хората.
Това лято Лекотоварната дивизия на Volkswagen България ни предостави култовия модел Grand California, с който да направим истинско приключенско пътуване от планината до морето и да си припомним онези времена, когато всичко започна. Това представлява ултимативен тест за всичко, което един приключенец може да има нужда през летните месеци – изкачване на стръмни, неподдържани, черни, горски пътища, дълго пътуване по магистрала, много топло и много студено време, спане в дивото, на къмпинг и в населено място.
След подробен инструктаж за всички възможности на това чудо на техниката, разбираме, че ванът е доста способен и готов приключението да започне веднага – зареден на 30% с чиста вода (не напълно, за да пестим разход при пътуване) и газ (догоре, за да не се налага да пълним в движение).
Следва товарене на багажа, зареждане на хладилника и чаршафите в новия ни дом, и сме готови да потеглим на пътешествие. Първо свързваме мобилните устройства с компютърните системи на автомобила и с радост установяваме, че работи еднакво добре с Android и Iphone. Посоката, която задаваме е планината Тимфи, част от втория по височина планински масив в Гърция – Пинд. Така пътуването започва с около 650 км каране, основно по магистрала – разстояние, което с класически кемпер би било уморително да се измине наведнъж, но с Grand California бе неусетно и приятно. Асистентите на колата, хубавият екран, на който виждаш навигацията, удобните седалки и приличният разход от около 11-12 л/100км, ни позволиха да се движим с максимално разрешената скорост 120-130-140 км в час и така, без да зареждаме за около 5 часа и малко, да стигнем до първата ни спирка.
Travel mode: Викос – най дълбокият каньон в света
Наближавайки каньона, средната скорост пада драстично и кемперът се изпълва с гласни звуци и възклицания – гледай, гледай, еха, ааа, еее…., защото планината пред нас поглъща изцяло вниманието ни. Гледките са навсякъде около нас и сме благодарни, че системите на автомобила спазват сами ограничителните ленти на пътя, защото си признаваме, че от време на време се разсейваме повече отколкото трябва. Влизайки навътре в дефилето, пътищата стават все по планински – тесни и виещи се, но дори в завоите се чувстваме като с лека кола.
Спираме на паркингите на природните забележителности в района, където често има знаци, забраняващи престоя на кемпери, но ние сме с бус.., а и не се застояваме. Избираме си спирка с красива гледка и исторически трекинг маршрут с каменни мостове за първата ни пешеходна разходка из Викос. Спираме дома си до един от мостовете по пътеката.
Преди да се раздвижим, е време за закуска във вана. Хладилникът е пълен с провизии, кафето е на котлона. Къмпинг батерията ни е заредена от пътуването до 100%. Зареждаме и себе си с достатъчно енергия, под формата на вкусна, прясно приготвена храна. След това направо политаме по трека, а той е най-добрият избор за начало на опознаването на региона – красива природа, история, култура и гледки към дефилето.
След като сме обходили каменните мостове, тръгваме по епичните пътища из дефилето, с цел да обхванем повече от тази красота с всички сетива. В началото поглеждаме стръмните участъци и подхождаме с леко недоверие – как 3,5-тонната ни къща ще се качи, но Volkswagen Grand California бързо ни връща увереността и с това създава у нас типичното за модела усещане за свобода. Ванът определено катери и маневрира много добре по тези предизвикателни пътища. Всички села в района са малки и с изключително тесни улици, по които има сериозен трафик, но с компактната си ширина, всички сензори и камери, нямаме притеснения и се справяме лесно с мисиите на пътя – да обърнем, да изкачим, да тръгнем от спряло положение на наклон, да вземем без излишни маневри острите 180+ градусови завои по тесните пътища на каньона. Ванът се представи повече от отлично и нямахме момент, в който да се наложи да се върнем или да го оставим, за да продължим пеш.
В края на цял ден, изпълнен с обиколки из каньона, избираме да нощуваме на паркинга на брега на река Войдоматис. Цветовете на реката са невероятни и решаваме, че искаме да заспим и да се събудим на брега ѝ. Наблизо има и чешма, от която пълним резервоара на буса догоре. Ако бяхме с класически кемпер, щеше да е проблематично, защото къмпингуването в Гърция не е разрешено навсякъде, но да спреш ван на паркинг, без да отваряш тента, е позволено.
Водата в реката е много изкушаваща, къпем се за кратко, защото установяваме, че е ледено студена и се отдаваме на разходки в района. За основното къпане разчитаме на лукса с топлата вода във вана. Оказва се, че банята е много по-удобна, отколкото очакваме. Пространството е достатъчно за спокойно къпане, душът е пестелив и с по-малко от 15% от резервоара успяваме да се изкъпем двама човека. Заредили сме хладилника още на тръгване и си приготвяме вкусна вечеря в комфорта на дома си. Използваме масичката и столовете, вградени в задните врати на вана и си сервираме на брега на реката.
Добре е след вечерята да се раздвижим, затова правим кратка среднощна разходка. Луната е пълна и осветява като ден пътеката, изпълнена с големи вековни дървета и малки каменни мостчета. Разходката е магична и се прибираме до буса, възхитени от нощните гледки.
Първата нощ в Grand California ни изненада приятно и с изключително удобното легло. Можем определено да кажем, че матракът и подматрачната система са перфектни – сравними с висок клас легло за вкъщи. Комбинацията с добра вентилация, позволява дори в по горещите нощи да спим прекрасно без климатик. В тази първа нощ климатик и вентилация не ни трябваше, даже затворихме прозорците, защото в планината, край реката е хладно, дори в най-топлите летни дни.
Утрото е вълшебно. Нереално красива е гледката на реката в тюркоазени цветове, със стелещата се отгоре ѝ мъгла. Едно зареждащо начало на новия ден.
Поглеждаме и конзолата за управление на кемпера, за да видим колко ток е изхабил хладилникът, който оставихме да работи през нощта. Около 15% за около 6-7 часа. Прилично. Въпреки че откакто се паркирахме предишната вечер, са работили помпите на мивките, докато готвихме и се къпахме, работеше осветление и хладилник, отделно сме зареждали лаптопи, челници и телефони и все още имаме над 50%, което е доста добре и ни прави спокойни, знаейки, че веднага след като тръгнем, батерията ще започне да се зарежда. А за нас предстои още един цял ден в обиколки из това забележително творение на природата – най-дълбокият каньон в света – Викос.
На паркинга има отходен канал, в който се освобождаваме от мръсната вода, която сме събрали предишния ден, вече усетили ползите от това да сме по-леки при изминаването на дълги разстояния.
Заредили сме с разграждащата таблетка тоалетната и с нея може да я ползваме около 2 дни. След това е силно препоръчително да изпразним контейнера, което става много лесно и хигиенично, но само на определени за това места и да заредим нова таблетка. Чисто и просто.
Навсякъде пътищата продължават да са тесни и стръмни, но вече се чувстваме по-уверени в маневреността и мощността на колата. И този ден не срещаме проблем с придвижването, паркирането и всички „врътки“, които се налага да правим из планинските и горските пътища в каньона. Качваме се дори до най-високите части на планината Тимфи, които са на над 2000 метра височина и гледките от там са абсолютно величествени. Спираме колата на почти всеки завой, за да се любуваме на панорамите. Избираме място за разходка и се отправяме към изходната точка.
Трекът към хижа Астрака и Драконовото езеро след това си заслужава всяка крачка. Препоръчваме го горещо, особено в разгара на лятото, когато ще ви дари с приятна прохлада. При ясно време просторът на гледките може да стигне до Йонийско море.
Удобството на това да спреш къщата си точно до стартовата точка, ни позволява, свършвайки разходката, да се изкъпем веднага, да си приготвим да хапнем нещо вкусно, както и да поседнем/полегнем. Така заредени, се мотивираме да направим още една разходка за деня. От село Монодендри, тръгва приказната Каменна пътека, която навлиза навътре в каньона. Виещият се трекинг маршрут изглежда впечатляващо, със своите над 1200 каменни стъпал
След пълноценната обиколка на района, сме готови да продължим пътуването, спускайки се към крайбрежието на Йонийско море.
Camping mode: Йоанина
Пътят ни към морето минава през град Йоанина, който се намира на брега на едноименното езеро. Тук спираме на къмпинг край езерото, за да заредим с вода и да изпразним мръсните резервоари. Къмпингът е чист, тих и уютен – всичко което искаме. Има гребна база и се наблюдават много трениращи състезатели, а енергията на мястото е много приятна. Това, че има град наблизо е чудесно, защото може да заредим с провизии. Има и Wi-Fi и свършваме няколко бързи задачи, изискващи повече мобилен трафик. Наоколо се извисяват красивите планини, част от масива Пинд, и веднага след настаняването ни в къмпинга, решаваме да се качим до най-близките хълмове в близост, за да се полюбуваме на залеза. Панорманият ресторант на върха силно ни привлича и решаваме да опитаме кухнята. Не съжаляваме. Храната беше чудесна, но акцентът бе гледката. Обичаме да посрещаме слънцето рано сутрин и да го изпращаме в късния следобед. А летните залези са нещо, което засилва усещането ни, че живеем във вълшебен свят.
Нощта в къмпинга е спокойна, а през деня, ванът ни става главна атракция и всички къмпингари минават да видят как изглежда отвътре, какви технологии има, да разпитат как се справя с определени предизвикателства и какви са впечатленията ни. Прекарваме един лежерен ден с удобствата на къмпнига. Успяваме да свършим доста работни задачи, докато наблюдаваме намръщеното време от кемпера. Пространството вътре е съвсем достатъчно и усещаме истински уюта на дом с прекрасна гледка.
Времето “светва” и ние сме готови да напуснем удобния къмпинг и да поемем към дивите плажове и йонийското крайбрежие на Гърция. Откачаме се от електроснабдителната мрежа, обслужваме мръсната вода на буса, пълним резервоара с чиста вода догоре и потегляме за нови приключения. От опит вече знаем, че сме заредени с всичко необходимо за поне 48 часа в дивото и смело поемаме напред.
Последни обиколки в града за провизии. Спираме на малка уличка за най-вкусните гръцки закуски в Йоанина и сме готови да поеме на югозапад, към морето.
Seaside Mode: Парга
Следващата ни спирка е Парга – много цветно и красиво селище със замък на върха. Брегът е изпълнен с малки островчета в близост, като на един от тях има стара автентична църква, до която решаваме да се разходим по вода с падълборда. В разгара на сезона в китното селце и на плажовете около него е доста пълно, затова се насочваме към другите хубави плажове в района, които са по-труднодостъпни и съответно по-малко населени. Изключително вълнуващо е да наблюдаваш как планината влиза в морето – много стръмни, отвесни брегове и понякога трябва да спуснеш много надолу, по адски стръмен път, за да стигнеш до водата. За щастие вече бяхме минали тестовете със стръмни пътища във Викос и тук смело се спуснахме към най-запазените и красиви плажове. Пътищата се вият като ситни серпентини, но ванът отново се справя отлично.
В района не липсват усамотени, много красиви плажове и не ни отнема много време, за да намерим един от тях. Наред с романтиката, сме посетени от любопитни обитатели на този рай – чакали, които при първа възможност ни отмъкват оставените отвън неща, заедно с банските. Решаваме да не влизаме в конфликт с местните четириноги, знаейки че в района има мнооого хубави плажове и продължаваме още на юг, в търсене на нашето място за пренощуване, където ние няма да пречим на никой и никой няма да пречи на нас.
Повече за личните ни впечатления от последното поколение Volkswagen California, придобити в едно 10-дневно пътуване от планината до морето и обратно, може да прочетете тук.
Wild mode: Нос Амудия
От приложението на кемперджиите – camp4night знаем че в село Амудия има удобни пространства за къмпинг на плажа. В app-a видяхме, че буквално на пясъка има голям безплатен паркинг. Отидохме до него и там се срещнахме с много колеги с кемпери. Мястото е прекрасно, но ние искаме малко повече лично пространство и затова избираме дивото къмпингуване. На картата намираме път към един нос наблизо. По снимките изглежда точно това, което търсим и се отправяме към него. Вече е тъмно, но за нас не е проблем. Запалваме светлините на къщата ни и се подготвяме за вечеря. Междувременно използваме още едно от удобствата на вана – външният душ, монтиран в багажника, който е перфектен за измиване на падълборда от солената вода.
Сутринта разбираме, че мястото е по-добро, отколкото на снимките и сме удостоени с нереално красива гледка от ръба на нос Амудия, в чиито дълбини се къпе морето, приютило два симпатични каменни плажа. Един от онези моменти, когато случайно откриваш някое място, а после не ти се тръгва от там. За щастие ванът ни позволява да останем по-дълго и да си прекараме цял един хубав ден, без притесния и липси. Следва къпане в морето, скачане от скалите, малко работа и много почивка. След като решаваме, че сме взели всичко от мястото, се отправяме към следващата ни дестинация – сърф спотовете в района.
Surf Mode: Плаж Врахос
Продължаваме да се движим на юг по крайбрежието. Познаваме зоната, защото още преди години сме я разучавали с приятели сърфисти и знаем, че там е едно от добрите места за каране на сърф по вълни в Гърция. Обикаляме спотовете, които са толкова много, че им изгубваме броя. Прогнозата не е за хавайски сърф, но виждаме много кайтисти. Духът на сърфа обитава всичко наоколо – интересните скулптури със сърфисти, типичните кафенета и самите плажове, тематичните графити по стените на постройките, сега местообитание на десетки приключенци.
Нашата California се чувства у дома си тук. Наоколо има много ванове, кемпери, други Калифорнии, но точно Grand California не виждаме и продължаваме да привличаме интереса на всички около нас.
Решаваме да останем една вечер в района и посрещаме утрото в морето с падълборда.
Ресурсите на вана са на привършване след два дни на диво, но все пак успяваме да измием борда и себе си преди да поемем още на юг. Спираме в първия къмпинг, за да източим мръсната вода и да заредим чиста. Хората от къмпинга са много приятни и ни казват, че водата е безплатна, съдействат ни и ни изпращат сърдечно с пожелание за приятно изкарване. Къмпингът изглежда много добре и ни се иска да останем в него, но най-южната точка на пътя ни зове.
Island mode: Остров Лефкада
Запътваме се към остров Лефкада. Той представлява доста голяма планина (1158 м н.в.), която ни привлича освен с невероятно красивата вода и с възможностите за летене, които предлага.
Оглеждайки картата за места за излитане и кацане, попадаме на интересна част от бреговата ивица, която се намира точно под най-високата част на планината и в близост кацат парапланери. До брега може да се мине по два пътя, като в края на единия има плаж със заведение и там е основното място за кацане, а другият път води до пуст плаж, който веднага привлече вниманието ни.
Пътят очаквано беше черен, но равен. Движеше се точно покрай морето и беше засипан с пясък от вятъра, но основата му беше твърда скала. С опита ни от тесните улици в каньона Викос, знаехме че маневрите няма да са проблем и това ни даде увереност, че с Grand California ще се справи. Тръгнахме бавно и водихме къщата ни буквално като кон, хванат за повода, за да проверяваме внимателно дали пред нас има стабилна основа и дали няма да пропаднем в пясъка. Все пак сме доста тежки, но дори да бяхме с лека кола, пак не бихме пренебрегнали този риск. След около 15 минути ходене пред вана и той след нас, стигнахме до мястото, което търсихме. За щастие беше в една идея по-широка част на пътя и лесно можехме да обърнем и така със 100% заредени системи на кемпера свободата беше налице.
Намираме абсолютно див, райски плаж, на който няма никого. Водата е в характерното за Лефкада наситено синьо, а малките крайбрежни скали допълват поетичното излъчване на това благословено мястото.
Много тесният и почти непристъпен път е попречил на мнозина да се доберат дотук, но за щастие ние с нашият VW успяхме. Настанихме се буквално на плажа, на който няма почти никой, освен един тандемен пилот на парапланер от Бразилия и семейството му, които живеят на Лефкада през лятото.
Останахме два дни на това специално място, в които системите на вана издържаха всичко, което поискаме от тях – студени напитки (даже с лед), готвене, къпане по няколко пъти на ден, охлаждане, осветление.
Много полезна се оказа външната мивка за хигиената на инвентара, с която си станахме първи приятели – много удобно миехме от праха слаклайна, който закачихме между две скали на плажа, падълборда, който е важно да се мие от солена вода, седалката за парапланера също беше удобно измита от праха, разбира се, както и дрехи, и други аксесоари.
Спокойствието и възможностите за активности, които дава този плаж, са пленяващи и също като бразилския ни съсед, искаме да останем там задълго, но пътят ни е друг и трябва да напуснем рая… засега.
След два дни трябваше да бъдем на върха на Витоша, защото искахме да присъстваме на отбелязването на 129 години организиран туризъм в България. Обичаме традициите и затова винаги се стараем на тази дата да сме на Черни връх, където през 1895 година Алеко е завел 300 души, с които заедно основават първия туристически клуб в България.
Преди обаче да поемем към най-високия връх на Витоша, искаме да разгледаме острова и да се полюбуваме още малко на морето. Затова правим една обиколка из емблематичните плажове и села в района. Искаме да попием максимално от атмосферата на малките непретенциозни, но предлагащи безумно вкусна храна ресторанти, едни от най-наситените цветове на море, които може да срещнете някъде и тучните крайморски растителности.
Из селата отново се сблъскваме с доста трафик и малки, тесни планински улички, за които вече сме добре подготвени.
Последна нощ в района прекарваме в градчето Митикас (като върха на планината Олимп, но е на морето). Спахме със звука на вълните и за последна сутрин в Гърция, отворихме вратите на вана и пред нас имаше голямо синьо вдъхновение.
Приготвянето на вана за дълъг път не изисква много усилия. Удобните и достатъчно на брой шкафове, бързо прибират всичко, което е навън, а заключващите механизми са стабилни. Спираме в първия къмпинг, за да изпразним мръсната и оставяме само 5% чиста вода, за евентуални нужди по време на пътуването и тръгваме за България.
Още рано сутринта поемаме по обратния път към дома, минавайки покрай двете най-големи планини на Гърция – Олимп и Пинд, след което покрай двете най-големи планини в България – Рила и Пирин, за да стигнем обратно в планината над столицата ни – Витоша.
Celebration mode: Връщане към Витоша – време е за празник
Предстои честването по случай 129 години планински туризъм в България. Нас това силно ни вълнува и, разбира се, стигаме до Витоша навреме за предварително събитие, което представлява среща на туристическите дружества от цялата страна.
На няколко километра сме от дома, но не ни се разделя с нашия уютен VW GC. Зареждаме с хубава вода от чешма на Витоша, намираме си скришно местенце в района на хижа Алеко, откъдето на следващия ден ще се присъидиним към хилядите туристи, за да качим ритуално вр. Черни връх, по стъпките на Алеко Константинов, Иван Вазов и Захари Стоянов, и останалите първооснователи на планинския туризъм в България.
Сутрешната закуска и кафе преди изкачването на върха е вече многократно отигран момент във вана и така си осигуряваме дълга и приятна утрин, защото спим на стартова позиция. Изкачваме върха от х. Алеко и отдаваме почит на историята. Денят е пълен с хубави емоции и прекарваме много приятни часове на Черни връх, заобиколени с приятели. Следобед слизаме обратно в къщата ни на колела, паркирана близо до х. Алеко.
Денят на празника е последен за нас с кемпера и решаваме да прекараме нощта в подножието на хълма до село Расник, който е популярно място за летене, близо до София. Районът там е като изваден от картина на прочут пейзажен художник – хълмчета и малки села докъдето стига погледа ти, а на заден план гордо стои Витоша в един прекрасен профил, който позволява да видите почти всички първенци на планината.
По черния път към хълма са се появили доста дълбоки коловози и не се опитваме да се качим догоре с вана. Гледката от основата е достатъчно красив бекграунд за наслада на очите ни в нашата последна вечер с удобството на удоволствието наречено Grand California.
Така завършваме нашето приключенско пътуването от планината до морето с Volkswagen Grand California. Двама човека. Общо 10 дни, изминати малко над 2000 км, около 1400 км по магистрали и първокласни пътища, над 500 км по второкласни морски и планински, и над 30 км по черни пътища. Общо над 10 000 метра положителна денивелация. Общ разход 12 л/100 км. 80% от времето сме използвали буса за хранене, къпане 20% от времето за тоалетна (в останалото време сме били на къмпинг или сме имали друга опция за това).
Енергията на кемпер – акумулатора и запасите от вода ни стигаха спокойно за диво къмпингуване за два дни, а зареждането е изключително удобно, може да бъде направено на различни места и не сме губили нито време, нито усилия за това. Само един път ни се наложи да палим колата, за да си набавим малко енергия, което се случи след 2 дни без запалване на двигателя – за 15 минути събрахме 20% заряд.
В заключение можем да кажем, че удобството е свобода и затова Grand California е символ на тази така мечтана от всички дума.
Повече за Volkswagen Grand California 6.1 вижте на 
