И все пак аз го усещам: вятърът бие в лицето ни, вихърът щипе кожата ни, липсата на кислород посинява устните ни, хребетът изчезва в разредения въздух, черните облаци, пращенето на електричеството, тъмната нощ, чувството, че това ни засяга по някакъв начин, но сме напълно спокойни, не съвсем живи, но напълно осъзнати. Нещо вътре в нас винаги е било свързано с едно доверие и приемане на всичко; нещо, някъде абсолютно и чисто.
Ендрю Линдблейд пише тези редове след изкачването на Жану
От седмици се говори за тази своеобразна Библия на алпинизма „Златните пикели – Оскарите в алпинизма“. Рядко има книга, която така да буди духа в средите и има защо. „Златни пикели“ разказва историите на над 100 изключителни алпинисти и катерачи от Словения, Полша, Чехия, Австрия, Германия, Италия, Франция, Русия, Казахстан, Испания, Унгария, Норвегия, Обединеното кралство, САЩ, Нова Зеландия и Япония, дръзнали да изкачат над 60 върха и премиерни бигуол маршрути в Хималаите, Каракорум, Памир, Алпите, Аляска, Гренландия, Йосемити и Патагония.
Без да са силно отразявани, отличията се познават и следят от специализираните ни издания. Но книгата, книгата! И тя дойде с автора си Давид Шамбр. Както той самият пояснява, съавторът му Клод Гардиен пише разделите за произхода на събитието и развитието му през 2007 г., както и някои от портретите на Пикелите за кариера. За всичко останало, за да опише най-добре изкачванията и темите за размисъл, които го интересуват, Давид използва работата си като автор на книгата „Haute-Montagne, les plus grands noms de l’alpinisme“ („Високите планини, най-големите имена в алпинизма“), публикувана през 2019 г., където вече е обхванал някои от големите изкачвания през последните 30 години.
И ето, понеделник е, 4 декември. Премиерата за България. Погледнато от знанието, че това е първото издание на книгата извън Франция, присъствахме на първата премиера в световен план!
На нея, както и на следващия ден – първи от „Дни на предизвикателствата“, Давид разказа основата на книгата – да се даде признание на определен вид стил в алпинизма, внимание върху начина на достигане на върха: изкачвания с минимални технически средства, с минимален отпечатък върху околната среда, в екипност и е важен духът на изкачване. Най-често „Златни пикели“ се дава за премиерни изкачвания. Първоначално възниква като събитие, организирано от Групата за висока планина за френски постижения. Но скоро се отваря за международни такива и получава признание от целия алпийски свят. „Оскарите в алпинизма“ е наименование, използвано от Ню Йорк Таймс. Така се познават наградите и в българската общност.
Две години писане. Почти 40 години катерене обхващат „Златните пикели – Оскарите в алпинизма“. Подзаглавието на френски език е различно „Най-красивите изкачвания“.
Целта на книгата, освен отбелязването на юбилея, е да се спечели по-широка публика, чрез историята за хора, пътят им и да бъде вдъхновение. Представят се личности, които обикалят света и приключенстват: Хималаите, Каракорум, Памир, Алпите, Аляска, Гренландия, Йосемити и Патагония. Разказват се истории за оцеляване и за надмогване на страха, затаил се в сърцата и на най-смелите. Истории и личности от четирите краища на света.
Вижте: Давид Шамбр: Ще катеря до последния си ден
Замисълът на авторите Давид Шамбр и Клод Гардиен е да влязат в главите на алпинистите, през какво преминават, какво преживяват. В същото време показват развитието на обществата, особено на елита на алпинизма, кризите и конфликтите, които подтикват към приемането на Харта на „Златните пикели“ и това множествено число. В първите 15 години се дава само 1 пикел, а това извежда на преден план освен завист, и една ненужна състезателност. Защото алпинизмът не е спорт в класическия смисъл на думата. Годината на бойкот е 2007 с остра статия от носителя на „Златен Пикел“ Марко Презел. През 2008 г. не се връчва, а от 2009 г. настъпва „Златният век“. Отчитат се взаимопомощта, по-истинският приключенски дух. И се обръща внимание на жените.
Давид неколкократно – и тук, в интервютата, и за сп. „Върхове“, и пред публика, говори за разделението на позициите, по отношение на отделен „Златен пикел“ за жени. Което оставя впечатлението, че това е новата, гореща тема на елита на алпинизма.
Отличието „Златни пикели“ функционира в духа на кинофестивалите. Има списък на постиженията, жури и избор. И ето, от 2009 година насам се дават няколко „Златни пикела“, въвежда се „Специална награда“ и „Златен пикел“ за цялостна кариера – хора, които не са вече активни алпинисти, но са оставили отпечатък. Валтер Бонати е първият носител на „Златен пикел“ за цялостна кариера. В книгата могат да се видят уникални кадри от връчването, радостта на Бонати, прегръдката му с другия великан Меснер. „Това, че хората са известни, не означава, че не са чувствителни“, допълва Давид и споделя как Бонати се разплаква. Това е признание не от някъде другаде, от случайни хора, а от самите алпинисти.
Важно е до широката публика да достигне посланието, че истинските алпинисти днес не гонят върхове, не се събират осемхилядници. Те прокарват маршрути, те търсят девствени върхове и високи стени.
Дали повлиян от въпросите ми, Давид отново заговори за рубриката „Забравените“. Неочаквана, но изключително важна страница от историята на алпинистите. Онези, неоценените, останали извън полезрението на наградите. Той обаче не ги забравя и ги нарежда в съответните години с техните значими изкачвания.
Тази книга не би била възможна без цялостния, компетентен и внимателен превод на Момчил Дамянов. Макар че самият той, в присъщото му чувство за самоирония, се нарече „набеден преводач“, от 4-5 години освен филми от френски език, превежда и редактира планинарска литература. „В началото мислех, че ще превеждам описания за изкачвания. Но в книгата има много философия, описания на истории, на личности. На места езикът е пределно сложен, емоционален и тази част исках да предам в максимална точност и яснота“.
На представянето на Давид Шамбр в първия ден на „Дните“ той попита Любомир Попйорданов как така точно тази му книга е избрал да издаде в България. Отговорът беше простичък: „От 2009 си мечтая да доведа Катрин Дестивел на фестивала, дори си намерих кореспонденция с нея. И понеже все не успявам, реших да видя тя с какво се занимава сега. И така открих книгата. Като не успях нея, успях изданието и теб“.
Любо се хвърля към изданието без да знае какво има вътре. „Въобще не очаквах, че ще се получи. Да, никакви икономически ползи не гоня. Но вярвах, че „Златните пикели – Оскарите в алпинизма“ трябва да я има в общността ни. Минаха четири месеца без отговор. Имаме една малка пощенска кутия. Един ден гледам вътре – книгата. Как въобще бяха успели да я набутат?“
„Златното издание“ пристига в „Одисея-Ин“ и се започва работа по него. Включително се запазва дата в печатницата с месеци по-рано. Буквално до 16 ноември се дописват частите за „Златните пикели“ за 2022 и 2023 г. С 24 страници българското издание е по-голямо от френското и тежи едни чудни 5 кг.
Абсолютно колекционерско бижу – като оформление, снимки, фактология, подредба, акценти. Енциклопедия на най-смелите, величествени, понякога в „режим на оцеляване“ технически алпийски изкачвания. Философията на тези високорискови личности, записи на острия им език, на спорове, на развитие, на подкрепа, на спасяване, на другарство, на признание.
Нека да си спомним, че алпинизмът е обявен от ЮНЕСКО за нематериално културно наследство! Има защо да се притежава книгата, а бутиковият тираж (само 500 броя) навярно сериозно е намалял. За сравнение тиражът на оригинала е 3 000 броя. Спрямо аудиторията там, не много повече в процентно съотношение.
Преди да преминем към въпросите от публиката, споделям, че видяхме 3 кратки филма от последните, получили „Златни пикели“ и „Специална награда“
Изненадата беше специален поздрав от издателя, редактор, катерач, алпинист, носителя на „Златен пикел“ за цялостна кариера (2020 г.) Катрин Дестивел, направен специално за българската публика от Давид.
Нейно величество: Публиката
Дали наградите може да се окажат мотиватор за непремерени рискове?
Давид: Алпинизмът така или иначе е изпълнен с много рискове и стъпва на една интелигентност, така че няма такъв конфликт. Това е място за бягство, за търсене на свобода – нещо, което вие в Източна Европа добре познавате. Да надмогнеш ограниченията и това е смисълът.
Каква е разликата между алпинизъм и хималаизъм?
Давид: До 70-те години се прилага експедиционен стил, подкрепен от държавата, от съответните специализирани институции, федерации. След това се преминава към индивидуализиране на експедициите – малки екипи, подкрепени от спонсори. Често се организират и международни свръзки в ново време и примерите могат да се видят в книгата.
Момчил: Хора, които не са спонсорирани от никой, мечтатели. Дори една голяма част от тях, 70-80% не са много известни, не са обект на медийно внимание, но са откриватели. Мечтата им е да отидат на нов маршрут, на ново място. Ето ви един Пол Рамсден – „един от парадоксите“ в историята на „Златните пикели“. Той е един от най-награждаваните алпинисти (носител на 5 „Златни пикели“, но абсолютно непознат на широката публика. Неговите изкачвания са неговите отпуски. Любящ баща, професионалист – експерт в областта на въздействието на химикали в предприятия. За него алпинизмът е хоби.
Давид: Алпинисти, които следват тяхна лична мечта. И така се оказва, че в една и съща година най-известният може да е награден, но може и да не е награден, а да е награден медийно непознат.
Нека да завърша отново с цитат, от „Послеслов“ на Виктор Сандерс (Президент на Британския алпийски клуб) и Кристиан Тромсдорф (Президент на GHM: Групата за висока планина:
„Големият алпинизъм е жив и здрав, етиката на чистия алпийски стил продължава да бъде еталон и сега въобще е призната чрез признаването му като нематериално културно наследство на човечеството: нови свръзки, често международни, се формират и тръгват на приключение по-добре технически снаряжени, отколкото през миналото, но все така с непокътната дързост и дух на ангажираност!“
