През 1985 г. за втори път разпънах палатка в подножието на пик Ленин, днес вр. Авицена. Първият път бе през август 1967 г., когато заедно с още 5-ма български алпинисти осъществихме първото българско изкачване на седемхилядник и това бе точно този връх. Сега задачата ми бе по-лека, но не по-малко задължаваща. Водех 8-членен състав на представителен отбор на ОС на БТС Пловдив.
Като редовен сътрудник на в. „Ехо” решихме да изградим временен кореспондентски пункт на Лукова поляна 3750 м н.в. в базата на Международния алпийски лагер „Памир-85”. По това време вестникът излизаше в 150-хиляден тираж и се четеше в почти всички европейски държави, та дори и в САЩ, а в СССР той се радваше на особено внимание от страна на стотици абонати.
В „приемната” на пункта прекарвах почти всичкото си време, когато не бях по маршрута към върха. Тази година в лагера присъстваха 62-ма български алпинисти от 6 алпийски клуба, поради което някои на шега казваха, че това бе своегорода една републиканска алпиниада, която вместо на Рила се провеждаше в Памир. Освен това в лагера имаше още стотина алпинисти, от десетки държави..
В един прекрасен ден на входа на Кореспондентския ми пункт застана една лъчезарна алпинитска, на която трудно можех да определя годините. Много дребна на ръст, не повече от 150 см и около 40 кг. С широка усмивка тя се представи – Юнко Табей… В първия момент не знаех какво да отговоря. Опомних се бързо. Да, пред мен стоеше самата тя – първата дама на световния алпинизъм. Дамата, чието име на 16 май 1975 г. влезе в емисиите на всички новинарски издания. Японката, която първа от всички алпинистки стъпи на заветните 8848 метра и погледна света от най-високата му точка.
Оставих я да разгледа вестниците, аз през това време се опитвах да осъзная, че не сънувам, а всичко е в действителност. След като получих от нея поздравление за идеята да представя вестника, за който тя знаеше, а аз „дойдох на себе си” започнахме разговора. На помощ повиках Мартин Маринов от моя отбор и Александър Илиев от състава на ВМЕИ, защото не се справях с нито един от езиците, коиго Юнко владееше отлично.
И съвсем естествено „тръгнахме” към Еверест. Не се получи интервю, а един непринуден разговор, който могат да водят само алпинистите.
Разговорът ни започна в палатката, продължи на поляната и не само там, но и по маршрута към вр. Ленин. Точно 10 години след Еверест заедно с още 3 приятелки Юнко бе дошла в Памир, за да прибави още един рекорд към тези, които вече имаше. Първо женско изкачване на върха на върховете. Първа дама, стъпила на два върха, пробождащи небето – първият на 8848 м, а вторият на 8013 м /Шиша Пангма/.
Пътят на Юнко Табей към Еверест е дългъг и труден. С планината тя се среща още когато е на 10 години. Харесва ѝ и след 5 години най-добрата ѝ приятелка Люмие Сасо я въвежда в алпинизма. За съжаление когато Люмие вече е станала най-добрата алпинистка на Япония, загива при падане от скала. Юнко преживява тежко голямата загуба. В нейна памет тя поема идеята за учредяване на чисто женски алпийски клуб /1969 г./. Членовете на клуба бързо нарастват. Не закъсняват и успехите. Заражда се идеята и за Еверест.
Пет години клубът прави постъпки за женска експедиция до първия връх на планетата. „Опашката” за върха е дълга. По това време непалското правителство не разрешава повече от една експедиция в даден сезон. През 1974 г. три членки на клуба – Миеко Мори, Масако Ушида и Наоко Нагасако осъществяват първото женско изкачване на 8-хиляден връх – Манаслу. Юнко няма късмет, но това не я отчайва. Вече е получено разрешение за Еверест и 15 дами започват усилена подготовка. С тях са само няколко шерпи.
Трудностите към първия връх са много. Изграждане на междинни лагери, изнасяне на тонове багаж – храна, екипировка и съоражения, неприятности с времето. Коварна лавина едва не погребва половината участнички. Самата тя е на косъм от смъртта. Личният ѝ шерп с риск на живота си я изтегля от снежно-ледения капан. В последната атака тръгват 3 свръзки. Успява само Юнко с шерпа си Циринг.
Денят е 16 май. Годината 1975-та. Юнко Табей става първата жена, изкачила най-високия връх на планетата. Изпреварила е тибетката Фантонг, която в същото време върви към върха от север.
Името ѝ обикаля световните осведомителни агенции.
Шест години по-късно /30 април 1981 г./ Юнко изкачва втория си осемхилядник Шиша Пангма и става първата дама с два осемхилядни върха.
Тук, на Памир, тя бе дошла с намерението в един сезон да се изкачи и на 3-те памирски седемхилядника Комунизъм, Корженевска и Ленин. Първите два вече бе направила. Оставаше ѝ и последния. И тук успя и стана първата чуждестранна алпинистка, изкачила три седемхилядника в един сезон. По това време такъв успех, особено в СССР, се ценеше твърде високо.
По късно това направиха и две български алпинистки. В 1987 г. Камелия Василева, а в 1988 г. Пепина Станчева дори стъпи 4 пъти на трите памирски върха.
Седем години след срещатата ни Юнко прибави още едно много високо постижение. На 28 юли 1992 г. събра и пълната колекция на най-високите върхове на 7-те континентални първенци „Севън съмитс съмитърз” .
Юнко Табей имаше още една мечта – да изкачи най-високите върхове на всичките 150 държави по списъка на ООН. Трябваше да дойде и на Балканите. Изкачи обаче само 76 от плануваните върхове, защото най-коварната болест на века прекъсна не само мечтите ѝ, но и нейният живот. Това стана на 26 октомври 2016 г.
