Бъдеще в сегашно време

Те са млади и готини. Побеждават и се забавляват. Те са едни от най-големите надежди на българското спортно катерене.

През последните години катерачите ни в детско-юношеска възраст печелят купища медали (най-често златни) от най-престижните катерачни фестивали в Европа. Един от тях – Петър Иванов, дори стана европейски шампион и носител на Европейската купа на боулдъри за 2015-а.

Повече за Пепи вижте тук.

Всъщност, талантливите ни деца-катерачи са много и е трудно да бъдат изброени всички, затова ще споменем само няколко от тях, надяваме се, че останалите няма да ни се обидят. Пък и сме сигурни, че тепърва ще ни радват с успехите си и ще ни дават поводи да пишем за тях.

В клуба на Петър – „Алтиус“, тренират още поне две малки перли. Петра Барова е само на седем години, но вече е абсолютен катерачен терминатор и в общи линии не побеждава само там, където не участва. А докато „изяжда“ поредния маршрут или боулдър, оставя впечатлението, че просто си играе.

Още за Петра – тук.

Слав Киров пък е син на един от най-известните и успешни български катерачи – Васил Киров, и сериозно се е заел да го догони – и в залата, и на скалите.

За постиженията на Слав четете тук.

Клубът по спортно катерене към НСА също има с какво да се похвали. Особено впечатление там правят две малки грации, които съчетават нежност и чар с непоколебима воля за победа. Дея Владимирова сякаш е родена за състезания, защото там успява да даде най-доброто от себе си. Успехите й донесоха дори отличие от фондацията на Димитър Бербатов.

Разказваме по-обстойно за Дея тук.

А Мартина Бангеева е най-трениращото дете в клуба – пет пъти седмично по няколко часа. Няма как да е иначе, защото казва, че катеренето е най-важно за нея в момента. Тя също произлиза от много спортно семейство, но е първата в него, която се развива във вертикалния спорт.

Коя е Мартина в залата и извън нея вижте тук.

Спортният клуб към зала Boulderland – „42“, е със сравнително кратка история, но и той вече излъчва шампиони. Такива като Йоана Христанова, Магдалена Симеонова и Николай Ангелов. Йоана скромно признава, че има и по-добри от нея катерачки, но тя си е поставила за цел постоянно да се развива, а успехите й показват, че е на прав път. Ники е още по-конретен в мечтите си: „Искам да стана най-добрия“, а Магдалена не може да бъде спряна дори от контузиите.

Още за децата от „42“ четете тук.

Всички тези малки шампиони си имат своите различни истории, но и много повече неща, които ги обединяват. А най-важното е любовта им към катеренето. Не смятат да се отказват от него, макар че някои от тях искат да се развиват и в други посоки. Най-големите предизвикателства може би тепърва им предстоят и те дори не са свързани толкова с конкуренцията по състезания, а с порастването им. Сега всичко е малко по-лесно и подредено, но тепърва ги чакат кандидатствания в гимназии и университети, професионално развитие, и степенуването на приоритетите им ще е от особено значение. Останат ли обаче боулдърите и маршрутите на водещо място сред тези приоритети, няма защо да се притесняваме за бъдещето на българското катерене.

Цялата статия за децата-катерачи ще намерите в брой ПРОЛЕТ 2016 на Списанието. Ако сте го пропуснали, от тук може да го поръчате на преференциална цена. Или просто се абонирайте, толкова е лесно.