Дея Владимирова: нежната сила

Дея е спечелила куп златни медали от международни състезания. Още през 2013-а побеждава в боулдъра и скоростта на Rock Juniors в Арко (Италия), част от най-стария и известен катерачен фестивал – Rock Masters, както и в същите две дисциплини на Petzen Climbing Trophy в Австрия – друго от трите най-популярни състезания в детското катерене. 2015-а ѝ носи нови три златни медала от Petzen. Миналата година е отличена и от фондацията на Димитър Бербатов в инициативата „Награди за успелите деца на България“.

Дея започва да тренира на шест. „Едно от първите неща, с които трябва да свикнеш, е, че почваш да имаш мазоли и ръцете ти се втвърдяват“, казва тя. Но позитивите са много повече: „Тръпката е голяма, има доста адреналин, средата е готина, с хубави хора.“

Още на второто си състезание печели злато и сребро. „Има по-технични хора от мен, докато аз съм малко силов катерач и рискувам на повечето по-трудни движения“, описва стила си на катерене Дея и добавя, че рискът ѝ помага и когато взема решения извън залата. „Силов“ не е първото определение, за което се сещаш, когато видиш нежното и красиво момиче, родено през 2004-а. Може би точно защото е най-силовата дисциплина, изискваща и голяма издръжливост, Дея предпочита боулдъра пред скоростта и трудността.

Тя вижда бъдещето си не само в катеренето. „Искам докато съм още… млада, да се състезавам, може би докъм 20-годишна възраст, но също така искам и да уча и да се развивам в друга посока, освен в спорта. Важно е да имаш богата обща култура, да си видял много, за да можеш и ти да научиш другите на нещо.“

Треньорите ѝ в клуб „НСА“ все пак се надяват да съхранят искрата, ентусиазма в Дея, за да продължи да се занимава сериозно с катерене. Според един от тях – Станимир Желязков-Стамбата, обаче, на нея тепърва ѝ предстои по-трудната част от пътя: „Сега всичко е подредено. Знае, че трябва да ходи на училище, кога да идва на тренировка, но след 14-15-годишна възраст ще трябва да определя приоритетите си и да се мотивира непрекъснато. Започва кандидатстването в гимназии, после в университети, и в един момент животът става по-сложен. Тя самата трябва да изисква от себе си, за да се развива. Хубавото е, че има много добра основа след 14-та си година да участва с успех в европейски и световни първенства за девойки. А когато тренираш целенасочено, дълго, постиженията идват.“

Стамбата определя Дея като състезателен тип човек, който знае как да покаже най-доброто от себе си в най-важния момент. Но хубавото според него е, че тя има бъдеще в спорта и след като спре да се състезава. Защото маршрутите от висока категория са другото, което формира израстването на катерача. „Само трябва да поработи по постоянството си. Иначе всеки човек има талант, нейният е катеренето“, завършва Станимир.

А какво е то за нея? „Удоволствие, дисциплина… и в редки случаи – лигавене“, усмихва се момичето.

Цялата история на Дея Владимирова и още деца-катерачи ще намерите в брой ПРОЛЕТ 2016 на Списанието. Ако сте го пропуснали – свържете се с нас и ще го получите на преференциална цена. Или просто се абонирайте, толкова е лесно.