В целта с Даниел Стоянов

Даниел Стоянов е републиканският ни шампион по парашутизъм в класическата дисциплина доцелен скок. Той е и един от най-добрите тандемни инструктори в България, с лиценз от Американската парашутна асоциация.

В свободното си време често скача над летището в село Ерден, Монтанско, където и акропарапланеристът ни Веселин Овчаров се обучи на парашутизъм. Навръх 40-я рожден ден на Даниел (б.а. 31-и март) го разпитахме за сладката тръпка, която го кара отново и отново да полита с шеметна скорост към земята, за да уцели накрая кръгче с диаметър колкото капачка.

На пръв поглед целното кацане не изглежда толкова атрактивно като акробатичния парапланеризъм и не покрива такива разстояния като крос кънтри парапланеризма. Кое обаче го прави толкова интересно за теб и всички други, които се занимават с него? Защо да скочим с парашута?
Парапланеризмът и парашутизмът изглеждат доста сходни, тъй като и в двата случая над главата си имаме летящо крило. Като аеродинамика обаче то е съвсем различно в двата спорта и е конструирано за различни цели.
Парашутният скок е съвкупност от отделни елементи: отделяне от летателния апарат, свободен полет във въздуха, процес на отваряне на парашута, ориентирането му след неговото отваряне и прецизно кацане на целта (нулата е с диаметър 3 см, оттам-нататък наказателните точки са през един сантиметър до 16).

Когато започнеш да практикуваш целно кацане, разбираш колко много трябва да учиш и с колко неща трябва да се съобразяваш във въздуха, защото всеки скок е различен. Метеорологичната обстановка е различна, действията на околните парашутисти са различни. Затова искаш още и още. Изпиташ ли удоволствието от свободното падане и полета с парашута, винаги те влече към летището. Ако някой иска да бъде свидетел и участник в едно изключително преживяване, изпълнено с адреналин от самото начало до успешното приземяване, трябва да види какво и как се случва при парашутния скок.

Откога се занимаваш с целно кацане?
Първият ми скок е на 08.12.1993 г. С целно кацане се занимавам от 1995 г., като в началото се тренираше с кръгли парашути, след което преминах на тип летящо крило.

Изпитваше ли страх първия път, когато застана на ръба на отворената врата на самолета?
Разбира се. Това е нормална реакция за самосъхранение на човешкия организъм. В процеса на работа страхът се притъпява, но тръпката си остава. Както казват пилотите, не е нормално да се скача от здрав самолет.

Колко скока имаш зад гърба си?
2347.

Чувстваш ли се като нов след всеки от тях?
Парашутният скок много ме зарежда и ме кара да се чувствам страхотно, но в тренировъчния процес има и не чак толкова приятни моменти. Съчетанието от скатаването на парашута, полета със самолета и извършването на скока от 5 до 8 пъти на ден може да бъде доста натоварващо.

Имал ли си критични моменти по време на скок?
В авиацията всичко е възможно, така че критичните моменти не са подминали и мен, но щом си говорим в момента, всичко е минало успешно и съм действал, както съм тренирал на земята. При обучението на парашутиста се провежда много наземна подготовка за правилните му действия по време на критична ситуация и преодоляването ѝ.

Кое е най-важното, което трябва да знае за парашутизма един начинаещ?
След като направим заедно парашутен скок, в повечето случаи начинаещият разбира дали това е неговият спорт или занимание. Важно е да се погледне сериозно на това ново начинание, от самото поставяне на парашута до безопасното приземяване. Грешките по време на скок могат да са необратими и с фатален край, това все пак е екстремно занимание.

Как се развива твоят спорт в България и на какво ниво е спрямо световните стандарти?
В миналото българските състезатели по целно кацане са били сред най-добрите.След 2000 г. спортният парашутизъм е в тотален крах. Разформирован е и последният професионален отбор – ЦСКА. Едва преди около 5 години започва съживяването на тази дисциплина. Професионални състезатели няма, всички сме ентусиасти, които обичат парашутизма. Благодарение на Ани и Ангел Стаменови, които са собственици на летателния център АВА в с. Ерден, нивото се подобрява с всяка изминала година. Добър център е и Skydive Sofia.

Предстоят ли интересни състезания на наш терен?
През тази година летателен център Ерден ще е домакин на голямо събитие – Европейско първенство по целно кацане и единична акробатика под егидата на FAI (Международната федерация за въздушни спортове).

Познаваш ли Весо Овчаров, имаш ли някакви спомени от обучението му? Ако не се занимаваше с парапланеризъм, би ли станал от него добър доцелен парашутист? :)
Да, с Веско се познаваме лично, но не сме работили заедно. Като ученик се справяше добре. Тъй като имаше опит с управлението и приземяването с парапланер, бързо отработи правилното напускане на самолета и стабилното отваряне на парашута. Явно има талант и за парашутист. Доколкото си спомням, Веско се увличаше повече от летенето във въздуха преди да се отвори парашутът и изпълнението на различни упражнения по време на свободното падане. Ако има желание и вложи определено количество усилия и тренировки, най вероятно би станал добър целаджия.