Стефани Митова е само на 16 години, но вече демонстрира завидни умения на уиндсърфист. Вятърът, вълните и дъските са три от нещата, които я карат да се чувства истински щастлива, а четвъртото е да споделя щастието си с другите.
Като активен млад човек, момичето е добре запознато с удоволствието, което носи спортуването. Решава да създаде Paraboard или първия лонгборд за деца с двигателни проблеми, за да могат и те да се докоснат до тази емоция.
Коя е Стефани и какви подбуди стоят зад благородното ѝ начинание, оставяме да ни разкаже самата тя:
360: Здравей, Стефани! Сподели ни нещо за себе си и нещата, с които изпълваш ежедневието си?
Стефани: Аз съм Стефани Митова, на 16 години, от София и уча в Националната търговско банкова гимназия.
Думите, които най-ясно ме описват, са търсач на силни усещания. Занимавам се с различни екстремни и не толкова екстремни занимания като сърф, лонгбординг и хип-хоп танци. С най-големи победи обаче мога да се похваля в уиндсърфинга, където съм печелила множество детски регати и съм републикански шампион за девойки.
Както можете сами да се досетите, цялата ми енергия отива в движение.
360: По всичко личи, че бордовете са ти страст – с какви дъски поддържаш близки отношения и как започна всичко?
Стефани: Това определено са правилните думи за описанието ми. Не мога да сведа отношенията си само до едно нещо, но най-близка съм със сърф дъските и по-скоро уиндсърфа.
В специалния брой на вашето списание, четохме статия за двама екстремни уиндсърфисти, прекосили Черноморието. Преди 7 години имах невероятния късмет да попадна под крилото на един от тях – атлетът на WIND2WIN Йоан Колев. Той ми предаде любовта към спорта с всичките му трудности, но и с удоволствията.
През следващите години бях под треньорството на Николай Николов – Кико, който пък ме изгради като карач и състезател. Страшно съм благодарна на двамата за всичко, което сториха и продължават да вършат за мен!
360: Знаем, че списъкът ти с любими спортове е малко по-дълъг…
Стефани: Заради спорта се запознах с невероятни хора и срещам все повече такива. Любителски се занимавам със спортно катерене. Други мои любими спортове са лонгбордингът, ските, сноубордът, уейкбордът и фрийрайд ролерите.
Спомена, че влагаш цялата си енергия в движението. Какво е то за теб?
Стефани: За мен движението наистина е всичко! Не мога да си представя ежедневие, в което след училище няма да изпитам удоволствие поне от един спорт. Усещането да танцуваш върху борда по асфалта и порива на вятъра са неописуеми.
360: Да преминем към сериозните теми. Познаваш отблизо проблемите на хората с увреждания – какъв е техният живот и какво можем да подобрим?
Стефани: В моето семейство сме гледали двама възрастни с увреждания и всичките грижи, които полагаха родителите ми за достойните им старини, изискват доста средства. Ако човек ги няма, едва ли би си помислил за забавлението на такива хора, дори и да са деца. Като цяло поне средата на придвижване би трябвало да е достъпна, а тя въобще не е. Аз лично срещам трудности дори, движейки се с борда до центъра.
360: Как се стигна до идеята да създадеш Paraboard за децата с увреждания и колко време отне за реализацията ѝ?
Стефани: Веднъж попаднах на снимка на такова съоръжение, което бе построено в Бразилия. Незабавно се свързах със строителите, но те не пожелаха да ми окажат подкрепа, затова поех нещата в свои ръце. От виждането на снимката до първото дете, което се зарадва на борда, изминаха 5 месеца.
360: Защо е нужно подобно устройство?
Стефани: Това е средство за забавление, както има и други спортове, пригодени за инвалиди. Между тях е и Paraboard-ът.
360: Помогна ли ви някой и как точно успяхте да създадете своя Paraboard?
Стефани: Майка ми намери човека, който изгради конструкцията. Беше непознат. Тя му изпрати снимка с молба за оферта за съоръжението. Но господин Юлиан Димитранов, както се казва той, го построи и ни изненада с готовата конструкцията безвъзмездно. Искам отново да подчертая, че е човек, когото не познаваме, но виждайки идеята, реши да ни помогне!
Лонгбордът, който е част от конструкцията, е дарен от LDB showroom в лицето на Мартин Раднев. Той също ме подкрепи в това мое начинание. Боядиса го един роднина, а за сбруята се свърза с мен Георги Петлешков (рехабилитатор), който предостави правилен модел за хора с увреждания. По него майка ми уши нашата.
360: Кой може да го използва?
Стефани: Всеки може да ползва Paraboard. Подходящ е за хора с ментални или физически увреждания. Даваме възможност на родителите сами да преценят за детето си.
360: За момента е наличен само един Paraboard, къде може да бъде видян и изпробван?
Стефани: Paraboard-ът ще участва в организирани събития на Parakids и всякакви други възможни събития. Но, който желае да го пробва или да зарадва някого, може да се свърже с мен на страницата на Paraboard. Лесно се пренася, заема сравнително малко място и се сглобява за няколко минути.
360: Заела си се сериозно да популяризираш идеята си. Какво какво е направено до момента?
Стефани: Основната популяризация е чрез странцата на Paraboard във фейсбук. Надявам се чрез медиите все повече хора да разберат за Paraboard и да го използват. Първото му тестване го направих аз с помощта на моите приятели от Akasha surf school – Илето и Йо.
360: Наскоро имаше и официално представяне на парадъската, разкажи ни за него?
Стефани: Представих Paraboard на TOM BULGARIA, където първите деца го тестваха и изживяването беше невероятно. Kакто за мен да видя проекта си осъществен, така и за тях да опитат нещо ново, беше много вълнуващо!
360: Какво мислят родителите ти за начинанията ти?
Стефани: Изключително много ме подкрепят в всяко мое начинание, но ме оставят сама да се преборя за успех.
