Любомир Стефанов е един от малкото хора у нас, занимаващи се на високо ниво с фридайвинг. Има участия и медали от множество международи състезания, девет национални рекорда, а освен това е и единственият сертифициран от AIDA инструктор и международен съдия по свободно гмуркане в България. Вече две поредни години организира единственото състезание по свободно гмуркане в България Sofia Freediving Cup.
Опиши се с две думи?
Упорит пич.
Коя е любимата ти дума?
Меринджей :-)
От колко време се занимаваш с този спорт?
С фридайвинг се занимавам от 6 години, последните 3 – доста по-сериозно.
Защо избра точно този спорт?
Случайно открих свободното гмуркане и веднага разбрах, че това е нещото, което искам да правя – освен физически, фридайвингът на по-високо ниво те товари и ментално, много добре се съчетават нещата и става интересно.
С какво друго би се занимавал, ако не беше това?
Алпинизъм – на някакъв етап ще ги съчетавам.
Колко и как тренираш?
Гледам поне няколко месеца в годината да съм на море, там почти всеки ден съм във водата – да тренирам или да обучавам други гмуркачи. Иначе – басейн 4 пъти в седмицата, упражнения за гъвкавост и изравняване.
Какво помогна най-много на успехите ти?
Ясната идея какво точно искам да направя.
Какво най-много ти е пречило?
Липсата на елитни гмуркачи в България, с които да тренирам. Нещата вече се променят обаче.
Кои са хората, които са те вдъхновявали?
Хора с ‘недъзи’, които правят неща, които и напълно здрави хора не могат да направят.
А тези, които не те вдъхновяват изобщо?
Игнорирам ги тотално.
Любими места за практикуване?
Дахаб.
Любими места за непрактикуване?
Вадих някаква въдица от един гьол до София, едвам си виждах ръкавицата като си я сложа на маската – не е готино да гмуркаш там редовно.
Най-хубавото нещо в твоя спорт?
Пълното спокойствие по време на свободното падане на големи дълбочини.
А най-неприятното?
Да обличам мокър неопрен, когато навън е много студено.
Най-сериозната ти контузия?
Нямам никакви травми, свързани с фридайвинг. Надявам се и занапред да е така.
Освен очевидното – международното признание, кое определяш като най-големия си успех за теб самия?
Признание не бих казал, имам няколко медала от международни състезания, в първата половина съм на световното за дълбочина, но има време. Най-големият успех е, че правя това, което искам, усъвършенствам се, сам си поставям някакви цели и си ги постигам – медалите и признанието не ме вълнуват особено.
Къде си в момента и как се виждаш за в бъдеще?
В София, организирам второто състезание по фридайивнг в България. За в бъдеще – все повече дълбочинно гмуркане, трицифреният резултат е въпрос на време; искам и да уча повече хора да слизат на дълбоко.
Интервюто с Любо е част от брой ЕСЕН 2013 на списанието. В случай, че ще пропуснали да се снабдите с броя своевременно от точките на разпространение, свържете се с нас на magazine@360mag.bg и ще го получите на преференциална цена. А за да не пропускате броеве в бъдеще, най-удобен и сигурен е вариантът с абонамент.
