Ясен Савов лети и на практика е парапланерист. Според нас обаче, е и мечтател, защото преди да започне да рисува линии във въздуха, го прави в мислите си. Чертае полети, „играе“ с границите на България и свързва въздушните пространства.
Една мечтана, или поне рисувана в съзнанието, линия беше осъществена на 4-и август. Тогава Ясен прелетя 350 км от с. Невша до Кавала, с което подобри досегашния национален рекорд за най-дълъг прелет с парапланер в свободен стил. Срещаме се с него, за да ни разкаже повече за рекорда, за прелета плюс „още нещо“, за мечтите и числото 400, което е напълно постижимо в България.
Беше ли планувал да направиш такъв голям прелет?
Да, бях си взел 100 евро и си бях обул борд шортите (смее се). Точно на старта между другото, дойде един грък, на който казах „Ей, знаеш ли, че мисля да кацна у вас“, той малко с недоверие отвърна „Добрее“. Два дена след това пак се видяхме на същия старт, когато вече ми каза: „Браво, бе, ти вярно го направи.“
Значи нарочно отиде на старта в с. Невша?
Това е най-използваният старт в Североизточна България за дълги прелети особено в последните години, защото дава най-много възможности за летене на изток и североизток. Аз вече имам такава практика – хващам нощния влак от София за Варна, слизам или на Варна, или в Шумен, колкото успея да спя-спя и след това колкото време успея да продължа по въздуха, толкова.
Колко време продължи прелета на тези 350 км в часове?
Осем часа и малко. Излетях към 12 часа и малко и кацнах към 8 и малко.
Как се прибра обратно?
Взе ме приятел от Петрич по нощите, след което от Петрич до София пътувах с влак. Когато се прибрах, единствено имах време да отида до две болници за шиповете от морските таралежи* и след това отново на нощния влак, за да съм сутринта пак в Невша.
*Би било глупаво да не се „хвърлиш“ в морето след като току-що си кацнал на плажа. Гръцкото море обаче, има неблагоразумието да „кани“ морски таралежи по крайбрежието си… – бел.авт.
Разкажи ни повече за самия полет. Имаше ли моменти, в които усещаше, че няма да можеш да изпълниш това, което си представяш?
Аз си представях да стигна възможно най-далече. Това да направя тези 350 км беше някакъв оптимален вариант, на мечтите…
Беше ли планирал да кацнеш точно на плажа в Кавала?
Първоначално си представях, в онзи вариант на мечтите, да кацна на о-в Тасос. Това щеше да бъде най-красиво, щеше да бъде прелет с още нещо. Не просто да прелетиш България и да кацнеш където и да е, а на остров – това е друго ниво.
Но може би щеше да се наложи да спиш на острова и да чакаш ферибота на другия ден.
Да. Виждах, че мога да стигна дотам, даже си мислех, че ако продължавам да планирам толкова добре, колкото позволяваха условията там, ще кацна от другата страна на острова, на другия бряг. Обаче реших да направя един завой надясно, който едновременно ми носеше повече километри и ми позволяваше след кацането да тръгна още същата вечер към България, което означаваше, че ще мога на другия ден пак да летя. Следваха още хубави дни след това. Кацнах все пак на плажа, което пак е нещо, пак съдържа момента на „и нещо повече“. (смее се) Освен това, когато слязох под 2000 м всъщност осъзнах, че глайда ми може и да не продължи до острова, а да приключи на около 100 м от брега… Преди да кацна, прелетях доста ниско над центъра на Кавала, където хората започнаха да викат и да свирят отдолу, аз им казах „Здравейте“, направих един остър завой и кацнах на плажа.
Как се осъществява толкова дълго разстояние, летейки?
Първо, трябва да си във въздуха в момента, в който тръгнат условията. Трябва да използваш условията от самия момент, в който земята се нагрее достатъчно, за да бълва топъл въздух нагоре, който да те носи, до момента, в който условията спрат. Това е горе-долу от 12 на обяд до малко преди залез. Аз бях там, когато тръгнаха и летях точно до залеза.
Но другото по-важно е, че за да направиш сериозно число километри, е почти невъзможно да стане ей така, от талант, докато си летиш сам и си тренираш сам. Това нещо става със състезания. Ако хората искат да се развиват наистина, не говоря дори за рекорди, да си подобряват летенето, да могат да правят повече неща, да стигат до по-интересни места, определено препоръчвам да ходят на състезания, защото там виждаш как се лети възможно най-бързо и най-ефективно. Мисля, че това е и разликата между мен и другите пилоти – аз ходя на много състезания и така се оптимизирам.
През целия полет ли се запазиха добрите условия?
Имаше добри условия, да. Единствено, моят стил е малко по-динамичен и агресивен, а аз по принцип летя по-бързо и по-рисково от спортна гледна точка, което отново доведе до това да имам вадения от много ниско. Имаше няколко момента, при които бях много близо до това да кацна. Край Сливен усещах 38-градусовата горещина, защото бях на около 100 м от земята. След това доста пъти бях под 500 м, което е рисково. Да, беше динамично, но успях да го сглобя някак си. Трябва да отбележа обаче, че за този полет, нещата не се стекоха по най-идеалния начин и имаше още потенциал. Условията тръгнаха по-късно от това, което можеше да е (там изпуснах 1 час потенциално) и денят в това време от годината вече не е най-дългият, а освен това по пътя имаше няколко неща, които ме забавиха.
Имаше ли други пилоти на старта в същия ден?
Да, хубавото беше, че Жиро (Румен Райнов, бел. авт.), който досега държеше рекорда, беше там. С него и още трима-четирима пилоти излетяхме заедно и тръгнахме заедно. Жиро имаше шанс да си защити постижението (смее се). Аз тръгнах пред тях, но закъсах още в началото, някъде около 30-я километър. Те ме застигнаха, изпревариха ме, но след това аз пак ги изпреварих и повече не се видяхме. Но да, имаше и други пилоти, които успяха да прелетят до Родопите общо взето, някъде около 200-250 км от старта.
Един от моментите, който предизвиква интерес е и как стои въпросът с прелитането над граница?
В Европейския съюз сме, но доколкото знам, тъй като не сме в Шенген, сме длъжни да минаваме през КПП и да си даваме документите. Обаче, в много редките случаи, когато някой прелети с парапланер, мисля че пресичането на закона не е чак толкова сериозно, че нашите гръцки братя да направят проблем. В тази връзка, много внимавах да не кривна наляво през Одрин, защото ако бях влезнал в Турция, там вече щях да имам много големи проблеми.
Ориентировъчно каква беше максималната височина, до която се издигна?
Около и малко над 3000 м. Но имах няколко много ниски „падания“.
Какво би казал като обобщение или заключение за този прелет?
Това, което искам да кажа е, че моята цел не беше да подобря националния рекорд. Разбира се, беше много хубаво, че стана, радвам се и всичко останало, но ако трябва да бъда конкретен, целта ми е да правя все по-големи полети в България и да разширявам рамките на това, което хората си мислят, че е възможно и това, което вече е правено. Ако трябва да говорим за някакви числа за този тип прелети – отворени, аз искам да направя 400 км в България. Това е целта ми от миналия сезон.
За да покажеш, че може да стане в България или по други причини?
Ами, просто защото е възможно, а е наистина много голямо разстояние.
Да, но можеш да отидеш да го направиш някъде другаде, където например да стане по-лесно…
От няколко години аз целенасочено изследвам България все повече и повече, и дори възможните числа да не са най-големите по принцип, теренът ни е много добър и много предизвикателен – едновременно ти дава, но трябва да летиш технично. Теренът е доста разчупен – има равнини, има долини, хълмове, малки планини, по-големи планини, по-алпийски планини и това ти дава възможност да се изразяваш в полет технично.
Ако пилотът може да обиграе такъв терен, това, според мен, много развива качествата му. Затова е предизвикателство за мен. Дори да не са най-големите числа, аз много се радвам, защото изследвам страната си и правя някакви красиви и технични линии. Този полет беше една от стъпките, една от тези технични и красиви линии.
Кои са другите такива линии?
Много се надявам до края на това лято да успея да направя Витоша – Пирин – Витоша, като на отиване минавам над Западна Рила, а на връщане минавам през Източна Рила. Фигурата, която трябва да се получи, е нещо като ромб, но начинанието е доста амбициозно. Друга интересна линия е отново от Североизточна България, може би пак от Невша, до границата със Сърбия. Между другото, точно от старта в Невша до точката по границата, където България влиза най-дълбоко в Сърбия (северно от Стара планина) е точно 401 км. Тоест, ако кацна точно преди браздата, ще съм го направил, само трябва да внимавам да не се убода на оградата (смее се). Но в обобщение, бих казал, че България дава много и 400 км са възможни.
Могат ли да се планират тези полети във времето?
Да, спрямо прогнозата. Но на първо място трябва да се вписват в най-дългите и най-топли дни от годината, които са, да кажем, от средата на май до средата на август (или да е около един месец и нещо преди най-дългият ден в годината – 22-ри юни, до един месец и нещо след него). След това просто нямаш достатъчно техническо време. Другото е да имаш конкретно добра прогноза от предишния ден, за да знаеш, че условията са подходящи.
Какво ти предстои сега?
French Open на 18-и август. Франция е най-силната нация в парапланеризма и French Open e най-силното от националните състезания, което горе-долу може да се възприеме като малка световна купа. Бях поканен специално за състезанието, а то се провежда на място със силни условия, където се лети много бързо, заради което съм и поканен, защото това ми е „специалитета“. Надявам се да полетим добре, да има яко летене. Между другото, Европейското първенство спечелих на място, което е в съседство на това и има същия терен, предразполагащ към бързо летене.
Значи вече си представям заглавието „Първо място за Ясен Савов на French Open“…
Хехе, чакай малко, има време. Хубавото е, че се чувствам във форма това лято и нещата се развиват.
За пилотите, които имат желание да надграждат уменията си и да почерпят повече от опита на Ясен в дългите прелети, парапланеристът предлага тандемни полети на дълги разстояния. Можете да се свържете с нас за повече информация и контакти.
