След откриването на алпийския музей в Учебния център „Мальовица” /Комплекс „Мальовица”/, на личния ми телефон постъпиха много запитвания за съдбата на една гравюра, изработена по повод на първото изкачване на Северната стена на вр. Мальовица. Въпросите продължиха и на годишното отчетно-изборно събрание на Сдружението на ветераните алпинисти, което ми даде основание да направя някои разяснения. За това ми помогна и фактът, че на събранието, както обикновено, присъства и дъщерята на Константин Саваджиев – Райна Саваджиева, която също не бе наясно каква е съдбата на тази гравюра.
Ето и историята на тази изключително ценна за историята на българския алпинизъм гравюра
Гравюрата е изработена от най-големия ни специалист в тази област проф. Васил Захариев, който с право се счита и за човека, въвел този раздел от многообразието на художествената тематика в България. Ето и самата снимка на гравюрата с разчетения текст, който на снимката трудно се чете. Текстът е преписан буквално, както е гравиран, само с главни букви.
ПРЕЗ 1938 Г. НА 23 АВ-
ГУСТ, БЪЛГАРСКИТЕ АЛПИ-
НИСТИ КОНСТАНТИН САВА-
ДЖИЕВ И ГЕОРГИ СТОИМЕ-
НОВ ПРИ НАЙ-ТЕЖКА ОБСТА-
НОВКА ПЪРВИ ИЗКАЧИХА И
ЗАВЛАДЯХА СЕВЕРНАТА
СТЕНА НА В. МАЛьОВИЦА
+ ПРЕЗ 1940 Г. НА 20 ЯНУ-
АРИ ГЕОРГИ СТОИМЕНОВ ЗА-
ГИНА ОТ СНЕЖНА ЛАВИНА
ПОД ВЪРХА МУСАЛА
+ПОКЛОН ПРЕД ТЕХНИЯ ПОДВИГ !
След думата СЕВЕРНАТА е гравиран умален вид на самата стена , а след МАЛОВИЦА е поставен еделвайс. Когато текстът продължи за Георги Стоименов, след връх МУСАЛА е гравирано алпийско въже, което символизира вярата в партньора и ледокоп, символ на волята на алпиниста. Преди ПОКЛОН, авторът е поставил християнския кръст. Всичко това предава на картината високо професионално изпълнение на един голям художник-гравьор.
Гравюрата е изработена през 1948 г. по повод 10-ата годишнина, когато е повторено това историческо изкачване. Второто изкачване е направено от отличните ни алпинисти Цанко Бангиев и Константин Дюлгеров точно на 23 август 1948 г. Тогава в алуминиева кутия е поставена тетрадка, в която да се разписва всеки, който е успял да стигне това място и да продължи до самия край на тура. Кутията бе поставена на емблематичното място „Орлово гнездо”. Къде ли е сега тази тетрадка?
Самата гравюра е изработена на дъска в размери около 100 см във височина и 70 см в ширина. В тези си размери тя дълго време е стояла в старата и новата хижа „Мальовица”, а когато в сградата на ЦПШ бе открит музей, тя е преместена в него. Фактат че много алпинисти, които днес изразяват безпокойство, дали е в наличност или някой „доброжелател” си я е присвоил, не отговарят на това предположение. Тя винаги си е била в стария музей, но е била поставена така, че когато вратата на музея е отворена, гравюрата остава закрита и посетителите не успяват да я видят, както това се е случило и със самия автор. В интерес на истината имало е време и то е било тогава, когато директор на школата е бил Павел Димитров. По това време картината някъде да е „пътувала”, защото и той самият директор е губил следите ѝ. При приемателния протокол от собствениците на Комплекс „Мальовица”, гравюрата отново се появява, незнайно откъде ?!?
След 10 декември 2022 г., когато музеят бе открит, гравюрата зае своето достойно място в обновения музей. Тя е в добро състояние и дори не се налага някаква обработка. Поставена е на лично място в залата, а е и достатъчно голяма, за да се пропусне от посетителите.
Доц. Сандю Бешев
