Историята на оцеляването на Рики Мегий е като част от холивудски трилър. Заседнал в безмилостната австралийска пустош през 2006 г., 35-годишният тогава Мегий, претърпява мъчително изпитание. Той прибягва до крайни мерки, като пиене на собствената си урина и търсене на оскъдни източници на храна, включително насекоми и пиявици, за да оцелее в пустинята Танами, намираща се в северната част на Австралия. Тази пустинна област е третата по големина на континента и се простира върху 184 500 кв. км.
Докато дните се превръщат в седмици, той се изправя пред дехидратация, изтощение и постоянна смъртна заплаха от дивите обитатели. След 71 дни в този пуст пейзаж, Мегий е спасен, а историята му шокира света и е доказателство за човешката издръжливост и воля за живот.
Историята на Рики Мегий е доста странна, тъй като никога не е установено как точно е попаднал в това положение. Той оцелява в продължение на над два месеца, придвижвайки се из австралийската пустош без храна, оборудване или дори обувки, но историята му за това как се е озовал там се променя многократно.
Една от неговите версии е за това как той взима абориген на стоп по пътя, който „трябва да е сложил нещо в питието му в някакъв момент“. Мегий казва, че се събужда часове по-късно насред нищото, с кучета динго, които го драскат.
Друго негово твърдение е, че е спрял, за да помогне на трима мъже, които са останали без бензин, но е бил нападнат, когато е излязъл, и е бил повален в безсъзнание. Той казва, че са откраднали камиона и обувките му, преди да го изоставят в плитък гроб в пустинята,… въпреки че са били достатъчно любезни да го оставят с малко над 12 долара в джоба му.
Каквато и да е причината да се озове в това положение, това не променя факта, че е оцелял в отчаян сценарий за оцеляване.
Той не е знаел къде се намира и не е разполагал с нищо полезно, така че започва да ходи. През следващите 70 дни той върви през горещата австралийска пустош, без да знае кога ще стигне на безопасно място, но за негов късмет е било средата на влажния сезон.
Той твърди, че е имал късмета да попада на множество локви и водоеми, а в един момент е намерил голям язовир, където е останал за ден, за да се хидратира. В пустошта през деня температурата може да достигне до 40 °C, което означава, че ако е бил блокиран през друго време на годината, е имало много голям шанс да умре от жажда.
Мегий твърди, че от време на време е попадал на ядливо растение, но в по-голямата си част неговият източник на храна се състоял от мравки и насекоми, а понякога и малки влечуги, когато можел да ги хване. Той дори казва, че в един момент бил толкова гладен, че прибегнал до това да яде пиявици.
Има един интересен момент от разказа му, в който той говори за това как е развил абсцес под един от зъбите си и страхувайки се, че може да се зарази и да умре, той го изважда с помощта на ключовете на колата си.
Вижте още: Австралийски моряк и кучето му са спасени след три месеца в открити води
След 71 дни ядене на буболечки и пиене от локви, той най-накрая се натъкна на пастири, които уреждат да бъде откаран със самолет до близката болница. На 5 април 2006 г. Мегий пристига в Royal Darwin Hospital, след като е блокиран почти два месеца и половина в един от най-отдалечените региони на континента. Първоначалното му тегло преди инцидента е било 104 кг, а когато пристигна в болницата, той тежи 47 кг – изгубил е повече от половината.
Освен че е силно недохранен и със слънчево изгаряне, той успява да остане добре хидратиран през цялото изпитание и не е имал нужда от сериозна медицинска помощ. Изписан е от болницата след 6 дни.
Вижте още: (НЕ)възможно оцеляване: Сър Дългас Моусън – канибал или герой?
Достоверна ли е историята на Мегий
Sydney Morning Herald впоследствие предполага, че има „известни съмнения“ относно елементи от разказа на Мегий и съобщава, че той се е опитвал да продаде историята си на „търговска телевизионна станция“. Полицията също първоначално „имала съмнения относно историята, поради предишните дребни присъди на Мегий за наркотици“. Той обаче отхвърля обвиненията и дори предлага да се появи на живо по телевизията и да яде жаби, за да докаже, че казва истината.
ABC Radio съобщава, че Мегий им е разказал историята си безплатно – макар и само след като се е опитал, неуспешно, да убеди станцията да му плати сумата от 15 000 австралийски долара, която – той каза, че е получил от другаде.
Вижте още: (НЕ)възможно оцеляване: Салвадор Алваренга – да изчезнеш в морето за 438 дни?!
Лекарят, лекувал Мегий в болница „Дарвин“, коментира, че е „много трудно да се отрече или потвърди“ историята му, тъй като той е реагирал много добре на лечението.
Лес Хидинс – считан за експерт по оцеляване в пустинята, признава, че оцеляването на Мегий не е толкова изненадващо, колкото може да се мисли. Възможно е, казва той, да оцелееш в храстите до три години, макар да признава, че Мегий е бил в доста суров район. Други експерти по оцеляване приписват оцеляването на Мегий на неговото „инстинктивно решаване на основните нужди за вода, храна и подслон.“
Впоследствие Мегий пише книга за своето преживяване и емигрира в Дубай, за да работи в строителството.
Вижте още: (НЕ)възможно оцеляване: Стивън Калахан – 76 дни на надуваем сал в океана
Вижте всички истории от поредицата ни (НЕ)възможно оцеляване.