На провелото се в средата на октомври 2023 година международно състезание по свободно гмуркане в открити води в Кипър българката Силвия Рашкова постигна много високи резултати, подобрявайки четири национални рекорда.
Силвия е инструктор по свободно гмуркане в единственото училище по свободно гмуркане в България – Seanomad. Шегува се, че прекарва толкова време под вода, че вече очаква да ѝ пораснат хриле. Свързахме се с нея, за да научим повече за пътя към рекордите.
360º: Разкажи ни за състезанието, от което се връщаш?
С.Р.: През първите 2 седмици на октомври участвах в международното състезание Freedom Depth Competition AIDA 2023 в Ларнака, Кипър, което включваше 30 състезатели от цял свят, включително континентални рекордьори.
Всеки атлет има право на 4 старта, за които може да избира от 4 дисциплини. За да не навлизам в прекалено много детайли за всяка от тях – общото е, че всеки опит трябва да се случи на един дъх – поемаш си въздух и плуваш надолу – разликата е, че може да се случва използвайки 2 плавника, моноплавник (като опашка на кит), без плавници и чрез издърпване само на ръце по въже.
360º: Ти в кои дисциплини се състезава?
С.Р.: Състезавах се в 3 от 4-те дълбочинни състезателни дисциплини, т.е. на практика повторих 2 пъти едната дисциплина – гмуркане с 2 плавника, тъй като тя ми е любима.
Стартовете ми бяха както следва:
Първи ден: Постоянен баласт с 2 плавника (CWTb) – 42 метра дълбочина, на един дъх, с 2 плавника – първи национален рекорд;
Втори ден: Постоянен баласт (CWT) – 45 метра дълбочина на един дъх с плавници (разрешено е с моноплавник) – втори национален рекорд;
Трети ден: Свободно потапяне (FIM) – 49 метра дълбочина на един дъх чрез издърпване с ръце по въже – трети национален рекорд;
Четвърти ден: Постоянен баласт с 2 плавника (CWTb) – 50 метра дълбочина на един дъх, с 2 плавника; четвърти НР, подобрение на рекорда от първия ден.
360º: Очакваше ли да направиш рекорди?
С.Р.: По време на състезанието направих 4 официални старта, с бели картони, и поставих 4 национални рекорда при жените – по 1 за всяка от дисциплините и 1 подобрение на първия ми рекорд.
Бял картон означава, че гмуркането е успешно и няма грешки. Предварително трябва да заявя метрите, които смятам да правя, при старта трябва да ги достигна, да взема един “етикет” от съответните метри и да се върна обратно до повърхността, където също има определен “протокол”, който се изпълнява, за да отчетат съдиите гмуркането ти за валидно.
Моята основна цел беше гмурканията ми да бъдат успешни, т.е. с бели картони.
Никога цифрите за мен не са били самоцел и затова, дори на това състезание, не съм се стремила към своите максимуми. Исках да покажа, че когато правиш нещата правилно, постепенно, осъзнато и безопасно – резултатите идват сами.
За мен беше важно да бъда добър пример за нашите ученици и те да видят нагледно, че и аз следвам своите принципи. Но мисля, че дори и аз бях малко изненадана от толкова гладко преминалото състезание.
Вижте: Свободно гмуркане и свободна емоция
360º: Това първото ти състезание по дълбочинно свободно гмуркане ли е?
С.Р.: Да, това ми беше първото състезание по дълбочинно свободно гмуркане. Отлагах го доста време. Дълго се колебаех дали да го предприема, защото на практика нямах нито един ден през лятото, в който да тренирам за себе си. Моята “тренировка” беше гмуркането по време на преподаване, което далеч не е достатъчно при по-големи дълбочини, тъй като има доста детайли, които трябва да се изчистят. Правя дълбочини от над 40 метра от доста години, но никога не съм ги официализирала.
Когато отидеш на състезание обаче, е съвсем различно. Нямаш право дори на минимални грешки, нямаш право на повторения, имаш едни конкретни 30 секунди, в които да стартираш и да изпълниш всичко перфектно. Или поне много близо до перфектното. А стресът не е никак малък. Всяка грешка ти коства белия картон, а всеки метър означава много.
Затова и стартирах с доста комфортна за мен дълбочина от 42 метра и постепенно градирах до 50 метра. При последния старт си повтарях, че слизам до 48 и броя още няколко секунди, тъй като дори мисълта, че сменяш първата цифра, понякога е трудна линия за преминаване.
360º: От колко години се занимаваш с гмуркане, разкажи ни малко повече?
С.Р.: Занимавам се с гмуркане откакто се помня. Баща ми е харпунджия от студент и като единствено дете, нямаше как да не възприема всички негови хобита. От него съм се научила както на любов, така и на респект към водата.
В Seanomad дойдох през 2013 г., като започнах с басейнови състезания. Впоследствие разбрах, че ми доставя неимоверно удоволствие да предавам любовта си към водата и знанията си на другите. Гмуркането (извън спортния му вариант) е нещо много естествено – първата ни среда е водната – всички изкарваме 9 месеца в коремите на майките си – а самото гмуркане е старо колкото цялото човечество. Хората винаги са използвали морето за прехрана. Обикновено хората не знаят колко могат, докато не опитат. И точно този блясък, който виждам в очите им от това, че са преборили себе си, ме кара да продължавам с огромно желание.
Вижте: Най-невероятните места за свободно гмуркане
360º: Кое е най-трудното в този спорт?
С.Р.: Независимо дали практикуваме гмуркането като спорт или за удоволствие, най-трудното винаги е да преборим себе си, да намерим нашия център на спокойствие, да преодолеем вътрешната съпротива. Когато се гмуркаме, най-важното е менталната релаксация и концентрация. Ако сме стресирани, можем да направим грешки.
Давам пример – по време на състезанието имах 2 неприятни случки. Първата беше, че ми бяха откраднати пари, втората беше, че при нелеп инцидент 1 ден преди последното гмуркане съвсем буквално си разбих челото. (усмихва се) Няма как човек да е спокоен в такава ситуация. Но пред мен стояха 2 избора – да се фокусирам в това, което се е случило, или да успея да запазя фокуса върху това, което е важно за мен в този момент – състезанието. Тук идва менталната стабилност, която много ми помогна.
360º: Какви са следващите ти цели?
С.Р.: Определено искам да продължа с дълбочинните състезания. За да мога обаче да продължавам по-надълбоко, се изисква отделно време за тренировки, както и подходящи дълбочини, които в Черно море няма. Това естествено означава, че се надявам да намеря и спонсорство, което в България е трудно, особено за не толкова популярен спорт, тъй като до момента се самофинансирам.
Със сигурност продължавам активно да преподавам и ще се опитам да покажа на възможно най-много хора красотата и ползите от това занимание, защото те не са никак малко. Подходящ е за поддържане както на физическата форма и естетика, така и за ментално отпускане, тъй като всички проблеми от ежедневието изчезват. А свободното гмуркане е достъпно за всички – не се изисква някаква сериозна физическа подготовка, за да започнеш – само желание и любов към водата.
