Сега, когато пиша тези редове, си давам сметка, че може би самото изкачване на Монблан 4807 м, който все още се титулуваше като европейски първенец, няма да предизвика такъв интерес, както самото хоро, извило се на върха под звуците на гайдата на Митко Великов…
Но, нека се върнем на същността на моя разказ.
В началото на 80-те години на миналия век да се получи виза за страна зад „Желязната завеса”, разбирай капиталистическа страна, бе почти невъзможно и най-вече за алпийски клуб, който е на еднакво далечно разстояние както до Рила, така и до Пирин. Става въпрос за алпийския клуб „Орлов” към едноименното туристическо дружество на тогавашния град Толбухин, а днес старият Добрич. Един район, разположен в най-истинската Добруджанска шир, където накъдето и да се обърнеш, няма да видиш камък за снимка, камо ли за алпинизъм.
Когато на една от републиканските алпиниади алпинистите от Толбухин ме запознаха с тяхната мечта и ме поканиха за водач, се замислих дълго. Разговаряхме сериозно и преценявахме шансовете за успех. Знаехме за трудностите, които ни очакваха, но накрая решихме. Защо пък да не опитаме? Експедиция „Добруджа-83” започна. Десетина дни след края на алпиниадата ми се обади весел алпийски глас.
Вижте още: Загадката на първото изкачване на връх Ленин
„Ръководството на ОС на БТС и тур. д-во „Орлов” приеха закачката”. Заминах веднага за града, носещ името на съветския маршал (б.р. от 1949 до 1990 г.). Нещата бяха напреднали. Младата и напориста първа секретарка на ОК на ДКМС и член на Бюрото на ОК на БКП другарката Коцева бе събрала в обширната заседателна представители на цели 28 заводи, фабрики, учреждения и най-вече директори на морските курорти на толбухинска територия. Местното ръководство на града е приело присърце идеята на алпинистите и всички на дългата заседателна маса трябва да помогнат кой с каквото може.
Ръководството на курорт „Албена” откликна първо – поема пътните до Шамони, Франция и обратно. Ще се пътува с 20-местен „Мерцедес”. Последваха подобни предложения от различни посоки на заседателната. Експедиция „Добруджа-83” официално започна. Последваха 3 – 4 кратки планински тренировки в района вр. Мусала 2925 м, нали ще ходим на височина много по-висока от нашите географски ширини. После заминахме за най-алпийската част на Централния Балкан, от вр. Амбарица през вр. Купена до вр. Ботев и обратно. И за разпускане 7-дневен морски лагер в почивната станция на обувния завод в Шабла.
Вижте: 7 август 1974: най-голямата трагедия в световния женски алпинизъм
С подобаващо изпращане към европейския първенец и пожелание за успех 12-членният състав на експедицията пое към австрийския първенец Гросглокнер /3798 м/. Бе необходимо 2-3 дневно обучение на ледника „Пастерцен”, в елементите на ледената техника, непозната за всички участници. Успешно изкачване на върха и през Швейцария разпъваме палатки на обширншия къмпинг в Шамони. Един чуден планински град, познат като „Световната столица на ски спорта и алпинизма”. По една еднодневна разходка до вр. Егюи дьо Миди /3842 м/, все пак височината на този красавец е необходима за следващите дни и накрая до ледника Мер дьо глас, където долният край на ледения език слиза до 1000 м.
В последните дни на август поемаме към основната цел. Задачата ни е да достигнем до върха по маршрута през Дом дьо Гуте. От селцето Ле з, Уш /1007 м/ ползваме лифт, а от станцията Бел Вю /1800 м/ продължаваме до последната спирка на „Трамвая до Монблан” – „Орлово гнездо” /2364 м/. Ще нощуваме на хижа „Тет Рус” /3164 м/. Хижа „Дом дьо Гуте” /3835 м/ е запълнена месеци напред. Това усложнява задачата ни, защото трябва да поемем към върха още в полунощ. Така и правим. Когато прекрачваме прага на хижата /4.30 ч. сутринта/ много от кандидатите за върха все още спяха. Кратка почивка и се вливаме в общия поток на хора от най-различни краища на света. Тук е така, особено през юли, август и септември. В летните дни ежедневно към върха поемат между 250-300 души. Върхът Дом дьо Гуте, / 4304 м/, заслон „Вало” /4362 м/ „Камилската гърбица”- тесен заледен ръб по който винаги духа силен вятър, и върхът. На 27 август 1983 г. 10 толбухинци са на най-високата точка на Европа.
Преди още да се поздравим за успеха, Митко вади от раницата, изненадващо за всички ни, гайдата. Да! Истинска българска /родопска/ гайда. Хоро на 4807 метра и то не само от българи, но и от редица други националности. Мястото на върха е малко.
Вижте: Годишнина от рождението на Христо Проданов
Отдавна подготвям изненада. По списъка, който е в моя архив, очаквам точно от тази група, на върха да стъпи 100-тният българин. Не съм обявил преди това на групата. Следя поредността на толбухинци в какъв порядък стъпват на най-високата точка на Монблан. Оказва се, че това е Веселин Харитев, един от най-младите.
На самия връх, в трудно изкопаната в твърдия лед дупка, поставяме капсула с пръст от подножието на паметника на Хан Аспарух, примесена с добруджанска пшеница. На една скала в подножието на върха поставяме герба на града, вимпела на ОК на ДКМС и пионерска връзка, предадена ни от пионерчета при изпращането в град Толбухин.
Бързаме за България, защото по план на 9 септември, в пълна алпийска екипировка, трябва да се влеем в тържествената манифестация. Успяваме! Така беше по онова време. От най-висока позиция експедицията и най-вече нейните организатори получават много висока оценка…
В следващите години толбухинци, стъпват и на кавказкия първенец Елбрус /5642 м/, който след години ще отнеме първенството на Монблан, тъй като специалистите са „преместили” с няколко километра границата между Европа и Азия, с което Елбрус попада в границите на Европа. Преди това толбухинци са били и на няколко от най-популярите върхове на Карпатите и Татрите.
В България идва ред на снимковия материал, за да се направи запомняща се по качество фото изложба. От милицията събират всички фотоси, за да се изберат най–подходящите, които да се изработят по най-качествения начин. Незнайно как обаче всички фотоси се „загубват”… По това време „излишни” въпроси не се задават. Поради това разказът ми завършва с това, което по някакъв начин е запазено. Всички най-вече съжаляваме за снимките от Монбланското хоро.
Голяма част от трудовете на доц. Бешев са поместени в книгите, издадени от Списание 360:
„Истории за началото на планинарството в България“ „Българи на големите върхове по света“
