Срещаме се с немската легенда в скоростното и биг уол катерене Томас Хубер, който ще бъде гост на 19-ите „Дни на предизвикателствата“. Хубер е известен с постиженията си от Патагония и Йосемити, през Антарктида, до Пакистан. Международна слава печели през 1998 г., когато завършва първото изкачване на The End of Silence (X), един от най-трудните алпийски скални маршрути в света. Най-често е споменаван в супер тандем със своя брат Алекс Хубер, с когото показват брилянтна техника и синхрон в предизвикателството скоростно катерене. Томас Хубер, в свръзка с швейцареца Иван Волф, получава “Златен пикел” за премиерната линия от 1500 м по северния ръб на Шивлинг през 2000 г.
Кога и как започна да се занимаваш с катерене? Какво те привлече към него?
Започнах да се катеря на 13 години, като основен мой наставник беше нашият баща… Той беше и все още е страстен катерач, изкачил много стени, а като дете гледаш с възхищение към баща си и, разбира се, искаш да следваш стъпките му. Второто нещо е, че планините и катеренето задоволяват любопитството ми!
Как започна да се катериш с брат си?
Започнах да се катеря с баща си в алпийски терен… Но година по-късно брат ми също стана част от катерачните приключения и започнахме да се катерим навсякъде, където можем – върху нашата къща, по дърветата и по една нестабилна стена близо до дома ни.
Двамата заедно правите първите свободни изкачвания на Ел Ниньо и Голдън Гейт, едно след друго по огромната стена на El Capitan, Freerider и известния Zodiac. С какво си спомняш тези изкачвания; най-напрегнатите моменти?
Всяка стена беше специална за нас… Най-голямото облекчение дойде от Zodiac, защото имахме трудности с температурите… Мисля, че новите поколения са научили нещо от онова време… тези маршрути сега се катерят най-често през ноември и декември, а ние тогава ги катерихме през май или октомври.
През 2000 г. получавате “Златен пикел” за премиерната линия от 1500 м по северния ръб на Шивлинг в свръзка с швейцареца Иван Волф. Кое беше най-трудното в това изкачване?
Цялата стена беше трудна, с дълги пасажи в надвес…, на някои места звучеше доста кухо…, крайно нестабилна… Но беше тясна линия (усмихва се), магична линия.
Това ли е най-предизвикателното нещо, което някога си правил?
Най-голямото предизвикателство за мен беше да напиша книгата си…, да седя пред компютъра, докато другите катерят. (смее се)
Филмът „KEEP IT BURNING“ разказва историята на първото свободно изкачване на легендарния маршрут Eternal Flame на Транго Тауърс в Каракорум, което направи с брат си Алекс през 2009 г. Как би го описал сега?
Това е един от най-добрите биг уол високопланински маршрути, с най-добрия гранит… Не е толкова в трудността, колкото в цялата история и наследството, което ни оставиха катерачите, които най-много ме вдъхновяват.
Катеренето е твоята страст?
Моята страст е свързана с вертикалния спорт и търсенето на нови линии, перфектната линия. За мен катеренето е специално изкуство, чрез което се свързваш с природата… и това мога да открия на спортен маршрут, традиционен маршрут, голяма стена или или стена на голяма надморска височина.
Лед или скала? Какво те привлича към едното и какво – към другото?
И двете…, и трябва да добавя още нещо: пластмаса и дърво, защото обичам да тренирам у дома в залата си, както обичам да докосвам скалата.
Имаш ли нова цел в катеренето? Би ли я споделил?
Искам да завърша това, което съм си поставил като цел на живота си… Който ме познава, знае кое е и къде се намира то.
