Историята на хижа „Македония“

Любима на туристи и планинари, една от най-високоразположените хижи на Балканския полуостров, „Македония“ има дълга и интересна история. Още в далечната 1925 г. няколко младежи, докоснали се до магията на Рила планина и красотата на нейната природа, започват да популяризират идеята за организиран туризъм в града и околностите. Тогава в Горноджумайската книжарница „Природа“  Здравко Десподов, Дончо и Сотир Чолакови, д-р Иван Костадинов, Стоян Левков, Крум Марков, Ненчо Осликов и други техни съмишленици, учредяват туристическо дружество „Айгидик“.

Айгидик е името на местността, където е изградена впоследствие хижа „Македония“. Айгидик в превод от турси език означава: ayi-мечка и gedik-пролука, проход и означава Мечи проход. Според други хипотези името “Айгидик” е с тракйски произход, като думата “ай” е една от първичните думи на древните траки за „небе“ или по-точно „небесен участък“ и, като доказани добри астрономи, траките са именували много географски обекти в свещените за тях Рила и Пирин, според “поведението им” спрямо небесните светилата. В седловината между Голям и Малък Мечи връх, чиито древни имена са съответно Голям и Малък Айгидик, през нощта “слиза” и минава зад хоризонта съзвездието Голяма мечка. Оттук идва и предположението, че “Айгидик” е запазено през хилядолетията тракийско наименование и означава небесен проход.

Младежкият хъс и ентусиазъм на основателите на дружеството се оказват твърде заразителни и три години по-късно в града е основано и дружество на по-възрастните туристи с името „Царев връх”. Това дружество си поставя за цел не само развитието на туризма, но и популяризиране на красивата местна природа и нейното опазване. Така с взаимните усилия на дружеството и горското стопанство, през 1933 г. вековната гора в местността „Парангалица” е обявена за резерват. Така уникалните смърчови гори стават част от територията на един от първите резервати в България и са съхранени за бъдещето.

Разрастването на организираното туристическо движение и многобройните походи в планината по естествен начин провокират и идеята за изграждане на хижа, която да приютява туристите, достигнали до тази част на Рила. Идеята започва да се материализира през 1933 г. и в южното подножие на Мечи връх (тогава все още Айгидик) е побит първият камък в основите на днешната хижа „Македония“.

Любовта към планината и туризма обединява видни граждани на Горна Джумая (днешен Благоевград) от различни сфери на обществено-политическия живот и така се стига до сформирането на специален Общограждански комитет по постройка на хижа Македония, в който, според запазена до днес покана за дарителство, се включват: Полковник Недев, Началник секция залесяване, Първанов, горно-джумайски лесничей, Тасев, градски кмет, Капитан Ненов, горно-джумайски мирови съдия, Бояджиев, директор на Гимназията, Попов, началник Окръжно планоснемачно бюро, Гюрковски, председател на Б. Т. Д. – Клон “Царев връх”,  Бъчваров, председател на Ю. Т. С. Клон “Ел- Тепе” – Чомаков. Благодарение на набраните средства и доброволния труд на много ентусиазирани туристи, през 1937 г. хижата е завършена и официално открита. Оттогава до днес хижа „Македония“ е един от символите на туристическото движение в Благоевградско и Югозападна Рила.

В зависимост от обществено-политическото и икономическото развитие на страната, туристическото движение в Благоевград претърпява различни обрати в своята история. В началото на 30-те години на миналия век младите туристи отказват да станат членове на дясната младежка организация ВМРО и туристическото дружество и клубовете към него са закрити. След военния преврат на 19 май 1934 г. се учредява ново дружество с председател Стоян Левков, което за кратко време не само възражда организирания туризъм, но и разширява своето влиянието и дейностите си. За авторитета му по това време свидетелства и фактът, че през 1934 г. в Горна Джумая се провежда Националният туристически събор.

След 9 септември 1945 г. хижата е преименувана на „Станой Крекмански“, член на партизански отряд от региона.

През 1957 г., след реорганизациите на туристическите и физкултурните дружества в България и обособяването на БТС като самостоятелна организация, дейността на туристическо дружество „Айгидик” се разраства бързо. В клуба по пешеходен туризъм членуват все повече хора,  дейностите и мероприятията се разрастват. Създаден е и клуб по туристическо ориентиране, чийто членове за кратко време стават едни от най-добрите в страната и печелят многократно призови места в републикански състезания. През 1961 г. е създаден и клуб по алпинизъм, който също постига значителни успехи – Лидия Солачка е четирикратен републикански шампион и носител на купата на НРБ, а алпинисти от Благоевград покоряват недостъпни върхове не само в България, но и в Алпите, най-високите части от Карпатите: Високи Татри, първенеца на Кавказ, Елбрус и др.

Вижте още: Историята на хижа „Фенера“

Нарастващият интерес на благоевградчани към планинския туризъм през всички сезони налагат извършването на постоянни ремонти за поддържане на сградата и подобряване на битовите условия в хижа „Македония“. През 70-те години на миналия век е изградена турбина за захранване на хижата с електричество, старите дървени нарове са заменени с модерните за онова време легла с пружини, закупени са радиоапарат и телевизор. В този период годишно през хижата преминават над 5000 туристи, както от Благоевград и региона, така и от всички краища на България. От 1980 г. и до днес хижата носи името „Македония“.

Смяната на политическата система в България през 1989 г. и сложните икономически реформи в годините на прехода, както и промяната на структурата на функциониране и финансиране на туристическите дружества оказват негативно влияние върху развитието на организирания туризъм в Благоевградска област. Липсата на достатъчно средства за организиране и участия в туристически дейности и за поддържане и обновяване на материалната база на дружеството води до значителен отлив на членове и до пълното прекратяване дейността на някои от клубове му. Почти изцяло е прекратена и грижата по стопанисването на хижа Македония. Неприветливата и остаряла обстановка в нея довежда и до отлив на туристи.

Вижте: Хижа Македония – символът на туризма

През зимата на 2006 г. на хижа Македония случайно се събират неколцина туристи, потърсили подслон след дълъг ден върху ските. Като местни планинари, те били свикнали с обичайния ѝ занемарен вид, но този път нямало дори дърва за огрев. В мразовитата нощ те решили, че вместо да негодуват от ситуацията, ще е много по-полезно да се заемат сами със спасяването на хижата. Липсата на дърва, мръсотията, гниещата дървесина се оказали само върха на “айсберга”. Най-сериозната заплаха били подкопаващи основите на хижата подпочвени води, които през пролетта добивали размерите на малка река. Образувани били огромни пукнатини в основите на зидарията, които подсказвали наближаващия фатален край на запуснатата сграда.

Проучвайки мненията и нагласите на болшинството от членовете на местното туристическо дружество, през април 2009 г. групата провокира смяна на председателя на “Айгидик” и избор на нов управителен съвет. Скоро след избора му новото ръководство започва активна организационна дейност и още в началото на месец юни 2009 г. започва основен ремонт хижа „Македония“. Най-верните й фенове за кратко усвояват и се специализират във всевъзможни строително-ремонти дейности и само за няколко месеца „възвръщат блясъка” на „Перлата на Югозападна Рила”, както те обичат да наричат хижата. Благодарение на изградената по време на ремонтите мини ВЕЦ, захранвана от изворите на Благоевградска Бистрица, хижата има ток.

През септември 2009 г. завършва изграждането на модерна дренажна система, изключително важна за предотвратяване на срутването на хижата. Въпреки трудностите, поради невъзможността да се използва специализирана техника и тежкият терен, изграждането на дренажно съоръжение е приоритетна задача в ремонта на хижата. По проект на инж. Делев около сградата се правят изкопи в “Г”-образна форма на метър под основите и. Върху иззиданата с тухли стена е поставена модерна високотехнологична изолация. Дренажни тръби с обща дължина над 100 метра са засипани с редуващи се пластове от едри и дребни камъни и пясък, чиято обща кубатура надвишава 90 куб. м. Около постройката са направени три дренажни отвода, които са изградени по всички норми за едно ефективно съоръжение и могат да бъдат обслужвани. През същия месец е завършена и банята в хижата.

Днес хижата предлага за нощувка 50 места в стаи по 7, 9, и 10 легла и едно общо помещение с двуетажни легла за 24 души. Сградата е водоснабдена и електрифицирана от собствен източник. Отоплението на спалните помещения е с радиатори (чрез котел на твърдо гориво), има вътрешен санитарен възел и баня. Разполага с просторна туристическа столова с камина, туристическа кухня, където туристите могат сами да си приготвят храна, щанд за хранителни продукти и стоки от първа необходимост. В района има връзка с мобилни оператори. В хижата има кабелна телевизия. През лятото има възможност за устройване на палатков лагер.

Вижте: Хижа „Македония“

Хижа „Македония“ е разположена на кръстопът на много живописни туристически маршрути, което я прави ключова точка за туризма в Рила и Пирин. „Македония“ е и пункт от европейския маршрут Е4.

Вижте рубриката ни: „Построяването на българските хижи“.

Публикацията се позовава на материали от ajgidik.com.