В поредица статии ви разказваме историите на построяване на българските хижи. В тази връзка потърсихме контакт с туристическите дружества в страната. Един от хората, които се отзоваха, е Едрьо Шидерски. От 1962 г. той е секретар на туристическата секция в Селскостопанския техникум, Стралджа и член на ТД „Кале“ от 1971 г., и настоящ негов председател. Още като ученик в Селскостопанския техникум той взима активно участие в строежа на заслон „Люляк“, а неговият баща е първият хижар, който стопанисва едноименната хижа.
Хижа „Люляк“ се намира в местността Мараша, Терзийски баир, Удвой планина – на южния клон на източна Стара планина, на 304 м н.в. Отстои на 12 км от Стралджа и на 5 км от Петолъчката.
Началото: заслон „Люляк“
През 1964 г. е определено мястото, където да се направи заслон. Избират го Георги Мечков, Йордан Крумов – учител по химия, Йордан Мечков и Едрьо Шидерски от Стралджа. След това четиримата, заедно с Георги Пенев от Козарево, Петко Иванов и Димитър Великов от Търнава и Митко Тодоров от Зимница, в продължение на седмица стоят на палатка в района, за да го подготвят. Необходимите камъни са изнесени от близкото дере с помощта на магарето Гарабед.
Вижте още: Историята на хижа „Дерменка“
В изграждането участва зидарят Никола Богданов, работници и курсисти от селскостопанския техникум, със съдействието на ръководството на техникума и работата на още няколко човека. Заслонът представлява едно помещение с козирка, разполагащо с нарове за 15 човека, постелъчен инвентар, печка и кухненска посуда. Вратата не се заключва, за да може да се ползва свободно.
Строеж на хижата
През 1971 г. заслонът вече е в плачевно състояние и е неизползваем. Ръководството на туристическото дружество решава вместо да прави ремонти, да се изгради малка хижа. През лятото четирима души – Едрьо Шидерски, Андон Вачев, Добри Андонов и Николай Николов разчистват останките от заслона и изкопават основите на хижата. 8 души от близките села, участници в курса за трактористи (с разрешението на тогавашния директор на Селскостопанския техникум) и ученици от техникума, изграждат хижата.
Сградата е построена за около седмица и представлява антре, столова и спално помещение. Довършителни работи текат до края на годината. Любопитен факт е, че малка група посреща новата 1972 г. в хижата, на газова лампа.
До май 1972 г. се извършва външното оформление на хижата. Наровете са изработени от дърводелеца при Трудововъзпитателното училище Йордан Узунов. В завършен вид хижата вече може да приюти 25 човека. Първи хижар става Въльо Шидерски (бащата на Едрьо Шидерски).
Откриването на хижата е на 22 май 1972 г., когато се провежда и окръжно състезание по ориентиране. Присъстват „ръководители на окръга и общината“ и много туристи.
Вижте още: Историята на хижа „Узана“
Водоснабдяване
Хижата е отворена, но остава да се реши проблемът с водоснабдяването. Първа стъпка е превръщането на Шидерския кайнак в чешма. После се изгражда каптаж, на който е монтирана ръчна помпа, а водата се носи на ръка до хижата. Това продължава до снабдяването с електрически агрегат, изграждането на резервоар и прокопаването на водопровод.
През 1973 г. се прави разширение на хижата, благодарение на което вече има още едно спално помещение, стая за домакина и складово помещение. Постройката е с временен покрив с идеята за направа на тавански етаж. В работата отново участват хора от курса за трактористи, също и туристи.
През следващите години са изградени две бунгала и агрегатно помещение, в което е поставен подареният от ЦС на БТС агрегат.
През 1976 г. за нуждите на състезателите по ориентиране се изгражда голяма барака с 40 места и столова, която се ползва и като учебен кабинет. Изработването и монтажът са дело на възпитаниците на ТВУ, под ръководството на Теньо Караненчев, който по-късно прави беседката на поляната пред хижата.
Електропровод
През 1977 г. от ЦС на БТС са осигурени 20 000 лв. за прокарване на електропровод и и строителство на трафопост. До края на година с усилен труд на много доброволци и наети работници съоръженията са изградени, а хижата е надградена. На доброволни начала е изградено и районно осветление. Хижата и бунгалата са свързани с подземни кабели.
През 1982 г., по повод предстоящия конгрес на БТС на Карандила, са отпуснати средства от централата на съюза за изграждане на столова и кухня към хижата, които са изградени отново на доброволни начала.
Асфалтов път
През 1985 г. се осъществява още една придобивка – трасиран и изграден е асфалтов път до хижата, дълъг 3,3 км. Основна заслуга за това има Михаил Тенев, тогава кмет на Стралджа и председател на ТД „Кале“, както и изпълнителите от „Благоустройствени строежи“ – Ямбол.
През 1990 г. ръководството на дружеството, с финансовата подкрепа на ЦС на БТС, предприема изграждането на санитарен възел.
По това време приходите са малки, а ОбС Стралджа спира субсидията от 3000 лв. Идва неочаквана помощ от американско семейство от Корпуса на мира, Рел Дейвис и Едит Стоун, което осигурява 3250 долара.
„С тези средства, с керемидите, които получихме от общината, със съдействието на кмета Андон Василев и с дървения материал от Горско стопанство, успяхме да завършим строителството“, разказва Едрьо Шидерски.
След 1992 г. финансовите проблеми продължават и приходите на хижата намаляват катастрофално. През 2005 г., със средства от спечелени проекти, дружеството успява да изгради 4 санитарни възела в съществуващите бунгала. Изградени са 2 стълбища с над 200 стъпала, водещи към Петолъчката и към поляната, на която се провеждат спортно-туристически празници. Изгражда се заслон до кладенеца Хисар бунар, а край него е залесено с акация. Ремонтирани са две беседки, както и Войнишката чешма. Оформена е площадка със скамейки около каптажа до Шидерския кайнак.
През 2007 г. се прави ремонт на бунгалата на РПК „Единство“ и ДСК, като също са и оборудвани с нови легла и матраци.
Вижте още: Историята на хижа „Бачо Киро“
Музеен кът с военна техника
Идеята се заражда през 1987 г. и е реализирана с помощта на о.з. и бивш пилот от Стралджа Манчо Вълков. Така на поляната са разположени Миг – 17, две оръдия ЗИС – 3. Макар обезопасени, оръдията са конфискувани след 1989 г., но след време са получени отново две оръдия от същия модел, със съдействието на тогавашния областен управител Минчо Спасов. Към колекцията са добавени и няколко макета на ракети, и две котви – една от дунавски шлеп, другата от сал „Хан Аспарух“.
Успоредно със строителството и благоустройството, през изминалите години хижата е дала подслон на десетки хиляди любители на природата. Провеждани са спортно-туристически събори и състезания по ориентиране, туристически събрания, празненства.
През 2012 г. взрив на близката база за утилизация на боеприпаси нанася поражения и на хижата. Тя е възстановена от работници на фирмата, но след това по една или друга причина потокът туристи сериозно намалява. ТД „Кале“ е изправено пред труден избор и в крайна сметка през 2018 г. решава да дари хижата на общината. За съжаление към момента се отчита отлив на туристите от региона.
* * *
През последните години в района са построени три туристически заслона. Те са дело на активисти от ТД „Кале“, с помощта на осигурените от тях спонсори. Заслоните „Събкина чешма“, „Залъмова чешма“ и „Тихия кът“ са включени в туристически маршрут, тръгващ от хижа „Люляк“ и отвеждащ до с. Лозенец. Разходката по красивата пътека в едната посока е с продължителност 5-6 часа.
* * *
Хижа „Люляк“ към днешна дата представлява комплекс от сграда и 7 бунгала с общ капацитет 36 места, вътрешни и външни санитарни възли и бани, отопление с електроуреди и с печки на твърдо гориво, салон, туристическа столова и кухня, паркинг.
Изходни пунктове:
Стралджа, обл. Ямбол – 12 км асфалтово шосе;
Петолъчката (кръстопът на шосетата София-Бургас и Ямбол/Стралджа – Котел – Търговище) – 4 км асфалтово шосе;
главен път София – Бургас – 3 км;
с. Лозенец, общ. Стралджа (на главния път София – Бургас) – 1 ч.
Съседни туристически обекти: вр. Кръста (472 м н.в.) – 1.30 ч.; Горски дом – 2 км.
Стопанин: община Стралджа, обл. Ямбол.
Изказваме искрени благодарности на Едрьо Шидерски за всички предоставени материали – както за историята на х. Люляк, така и за строежа на най-старите хижи у нас!
