Историята говори, че преди да се научат да ходят, децата на древните полинезийци се научавали да плуват. Първите обитатели на Хавайските острови изобретили сърф-дъските, нарекли ги he ‘e nalu, което означава плъзгане по вълните. Те развили и умението да се спускат по вълните без дъски или т. нар боди-сърфинг.
В края на XVII в. капитан Кук и вълната на бялото нашествие помитат цялата полинезийска история и култура, а заедно с това и сърфа.
През 20-те години на XX в. сърфингът се преродил с появата на първите сърф клубове из хавайските плажове. Главна роля за популяризирането му в Америка, а по-късно и в Австралия, играе Дюк Паоа Каханамоку – олимпийски шампион по плуване свободен стил на Хавай за 1912, известен още като “бащата на модерния сърфинг” и Дюкът.
Дългите тежки хавайски бордове от миналото, достигащи близо 4 м и тежащи 45 кг, претърпяват драстични промени. Те стават наполовина по-къси и много по-леки.
Революции в дизайна и хидродинамика на сърф дъската прави легендата Том Блейк. Той разработва т.нар hollow board или Cigar board – първите сърф дъски, пуснати за масово производство.
Модерните сърфборди са направени от полиуретан или полистирен, покрити със слой от оптично влакно. Има различни видове дъски за различни условия или течения на спорта – сърф, боди борд, ским борд, уейк борд, нии борд.
Отново мистър Томас Блейк през 1930 г. се сетил, че заедно със сърфа може да използва платно и силата на вятъра за придвижване по вълните. По-късно прибавил и кормило, управляващо се с крака, и нарекъл изобретението си ветроходен сърф или както днес му казваме – уинд сърф. Той добива поплулярност едва през 70-те год на 20 в. благодарение на Холи и Адриана Швайцер, които основават компанията “Уиндсърфинг Интернешанъл” в Южна Калифорния. Заедно с космическия инженер Джим Дрейк те патентоват първия уиндсърф дизайн.
Основни техники на каране са планирането с характерната за него по-бърза скорост, фри-райдът, формула уиндсърфинг, слалом, уейв уиндсърфинг и др.
Този нов спорт използва силата на вятъра и позволява много по-бързо придвижване. Именно това преимущество е причина най-големите вълни в света от тип Челюсти на о-в Мауи, стигащи до 70 фута (около 21м), да са покорени първо от уиндсърфисти.
По-късно през 1990 се появява tow-in-surfing-а, при който сърфиста е теглен от джет или хеликоптер, за да може да навакса по-бързата скорост на големите вълни. Използват се дъските gun, които са по-дълги и тесни за по добър контрол на стръмната повърхност на вълната.
През 1997 братята Леганийо от атлантическия бряг на Франция разработват технологията wipika в дизайна на кайтове, при която тялото му се оформя от надуваеми тръби и проста система за прибиране на краищата, което значително улеснява повторното му издигане от водата.
Шампион в първото състезание на о-в Мауи през 1998 е Флаш Остин. Използваните в дисциплината дъски могат да са разнообразни, но от 2001 нататък се налагат двупосочните уейк-дъски, с които могат да се правят много повече трикове. Движенията са до голяма степен взаимствани от сноуборда и скейтборда. Контролираното летене е едно от най-големите удоволствия, които можете да си доставите с този спорт.
Днес сайтове със сърф прогнози целогодишно насочват тълпите от сърфисти из най-добрите места за каране на планетата… Появяват се т. нар. Soul Surfers – хора, превърнали сърфа в начин на живот, живеят край брега, карат по цели дни, винаги са в страхотна форма и са заобиколени от най-красивите момичета на плажа. За тях винаги се питаш „…как, по дяволите, си изкарват прехраната тия пичове?”.
