През 1981 г. България се готвеше за знаменателен юбилей – 1300 години от създаването на Българската държава. И както се полага на такава велика дата, тя трябваше да се ознаменува по най-достоен начин. От общия ентусиазъм, който бе обхванал страната не останаха назад и българските алпинисти. До края на 70-те години на миналия век те бяха постигнали значителни успехи.
У нас бяха изкачени почти всички алпийски върхове в Рила, Пирин и Стара планина. В Кавказ и Алпите бяха преминати най-трудните скални и снежно-ледени стени. В Памир бе преодоляна 7-хилядната граница, а върховете Ленин /Авицена/, Комунизъм /Исмаил Самани/ и Корженевска бяха изкачени от десетки български алпинисти.
И ето, че дойде времето и за най-високите върхове на планетата – надоблачните гиганти, наречени осемхилядници.
Едва ли имаше по подходящ случай и алпинистите да се възползват от прекрасната възможност – осемхилядник в прослава на 1300-годишния юбилей. Идеята за връх над 8-те хиляди метра, дойде още през зимата на 1977 г. и този въпрос бе една от редовните точки в заседанията на бюрото на Българската федерация по алпинизъм /БФА/. Като член на бюрото, по това време, съм бил съпричастен на трудностите, които трябваше да се преодолеят. Сега от дистанцията на времето без преувеличение бих могъл да кажа, че за да имаме връх Лхотце значителна роля се пада на члена на МОК, председателя на БОК и директора на БНТ, Иван Славков, когото избрахме за председател на Организационния комитет. Като такъв той показа определена активност и може би направи най-важното. Бе казал на Иван Костов, зам.-председател на БФА:
„Иване, където и да отидеш за помощ казвай: Идвам от името на Иван Славков”.
Мисля, че само това да беше направил щеше да бъде достатъчно, но той действително помогна много за организацията и провеждането на тази наша първа визита в Хималаите…
И българските алпинисти защитиха по достойнство гласуваното им доверие. На 30 април 1981 г. за първи път родният трибагреник се развя на космическата височина 8516 м, на вр. Лхотце. На този връх знамето на държавата, която празнуваше този знаменателен юбилей изнесе Христо Проданов, станал първият българин, стъпил на осемхилядник.
А как стана това?
На 25 юли 1979 г. секретариатът на ЦК на БКП дава разрешение на ЦС на БТС да се започне подготовка на хималайска експедиция, която да се посвети на 1300-тата годишнина от създаването на българската държава.
На 16 октомври същата година официално е получено разрешение от Министерството на туризма в Непал за изкачването на вр. Лхотце през пролетния сезон на 1981 г. По това време само този връх се оказа свободен, а ние на всяка цена трябваше точно тогава да сме в Хималаите.
През месец февруари 1980 г. е изграден Организационен комитет с председател Иван Славков. Ръководството на експедицията бе поверено на Христо Проданов – ръководител, с двама заместници – Кънчо Долапчиев и Димитър Бърдарев.
Още същия месец започва подготовката на разширения състав до който бяха допуснати 43-ма български алпинисти. Фактически всеки, който се чустваше подготвен за това изпитание намери място в широкия състав.
След едногодишна подготовка, редица лагер-сборове, медицински прегледи и най-вече последното изпитание в Памир бюрото на БФА определи 21-членния състав.
На 15 февруари 1981 г. ръководителят на експедицията заминава за столицата на Непал Катманду, за да доуреди всички формалности, които от непалска страна съвсем не са малко.
Официалтото изпращане на експедицията става на 25 февруари, а на 23 март целият състав достига базовият лагер на 5350 м н.в.
Точно един месец е необходим на нашите алпинисти, за да изградят междинните си лагери, както следва: лагер 1 /6050 м/, лагер 2 /6460 м/, лагер 3 /7350 м/ и лагер 4 /7950 м/.
За решителната атака ръководството определя две групи. В първата са Христо Проданов, Огнян Балджийски, Методи Савов и Кънчо Долапчиев, а във втората – Димитър Бърдарев, Слави Дерменджиев и Людмил Янков.
Първата група напуска лагера на 27 април, но поради заболяване от лагер 3 се отказва Долапчиев и така на 29-ти вечерта в лагер 4 нощуват Проданов, Балджийски и Савов.
Рано сутринта на 30 април пръв към върха поема Христо, като се уговаря с Огнян и Методи да върви бавно, за да могат те да го настигнат. В тясната палатка и на голямата височина двамата се забавят и така не достигат Христо. Те действително тръгват доста по-късно и Христо продължава сам и в 13.55 часа се обажда от върха.
ВИЖТЕ: Българите, изкачили върхове над 8000 метра
Ето и краткият разказ на Христо, за това което той лично е почуствал като първият българин, изкачил връх над 8-те хиляди метра.
„На предвърховия гребен вятърът започна да фучи покрай мен. Спрях се на няколко метра под гребена и се замислих за пътя, който ми оставаше. Над мен вляво се извисяваше 50-метровата ледена пирамида на върха, до която трябваше да се изкатеря по самия гребен, нагънат като хармоника и с огромни ледени козирки, висящи над 3000-метровата Южна стена. Трябваше да реша какво да предприема. Ако продължех по гребена , рисковах да се подложа на напора на пронизващия вятър, който в някои моменти би могъл да ме отнесе надолу, или някоя козирка да изтрещи заедно с мен, че …Реших да опитам по стената право нагоре, което бе по-трудно, но сравнително по-безопасно. Успях да намеря логично начало през няколко скални тераси, които обиколих. Съвсем неочаквано се озовах на левия, Китайския гребен на върха. Под мен зееше огромна бездна, а аз самият кацнал на върха на една козирка, сливаща се с белотата на околната гъста мъгла. Вятърът бе неудържим. Успях да забележа, че върхът бе вдясно, на десетина метра над мен. Спуснах се малко и траверсирайки, се прехвърлих надясно до последната скална тераса. Оттук тръгнах право нагоре. След няколко минути се отзовах на върха – на 8516 метра, на вр. Лхоце.
Часът бе 13.55 минути. Сам на този остър като бургия връх! Не можех да повярвам на очите си, че нагоре повече няма накъде да се върви…Бях се проснал отгоре му, брулен от вятъра, който се мъчеше да ме отлепи от ледокопите. Вълнуващ миг, който трая не повече от 20-30 секунди. Миг, който щях да помня цял живот!
В същото време бях разтърсен от ударите на силна електромагнитна буря, за което бе способствал и металният самар върху гърба ми. Спуснах се 3-4 метра по-ниско, където с огромни усилия успях да застопоря и закрепя единия ледокоп, а другия превързах за самара. След миг включих радиостанцията, но отново същият дефект. И все пак отдолу ме чуваха. Няколко пъти повторих: „Аз съм на върха! На върха съм! Останалите двама ги няма все още!”. После изключих станцията, която вече не бе необходима.
На самия връх не открих никакви следи от предишни изкачвания, но тук, на гребена, видях да стърчи част от кислородна бутилка. Издърпах я внимателно и установих, че това е пълен комплект с кислородна маска. До апарата открих дълъг леден клин, на който закачих нашето знаме и го забих в склона. На същия клин закрепих и металната капсула от кремиковска стомана. Имах два фотоапарата, но единия бе замръзнал. На върха оставих единия ледокоп, въпреки че съзнавах какво означаваше да остана с един ледокоп. Най-после можех да си отдъхна и да се отдам на потока от чувства, които ме обгръщаха. А мислех за толкова много неща!..”
Достигнат е първият български осемхилядник! Огнян Балджийски и Методи Савов достигат до 8200 м, а Димитър Бърдарев, Слави Дерменджиев, Кънчо Матеев и Людмил Янков до 7800 м. Запрян Хорозов до 7250 м. Всички дават много за крайната цел.
Успешното завършване на първата българска хималайска експедиция „Лхоце-81”, получава широк отзвук не само сред алпинистите и ръководството на Българския туристически съюз, но и сред многобройните почитатели на планинарството и алпинизма. Експедицията е отразена на страниците на всички централни издания – вестници, списания, радиа и телевизии, а първият българин, стъпил на осемхилядник намира място в класацията на 10-те най-добри спортисти на България за 1981 г. Журналистите му отредиха № 10.
От 18 май 1956 г., когато Лхотце бе изкачен за първи път, преди Христо на него са се изкачили 24 алпинисти. От Германия те са 8, от Полща – 7, от Австрия – 6, от Швейцария – 2-ма и един шерп. Христо Проданов осъществява деветото поредно изкачване, но тъй като в предишните изкачвания върхът е достиган от по двама, трима и повече алпинисти, то Христо става 25-ят алпинист, стъпил на Лхоце. Преди него обаче нито един алпинист не е направил това в самостоятелна акция, а без ползването на кислороден апарат това бе направил само германецът Михаел Дахер /11 май 1977 г./.
Точно 13 410 дни по-късно на 17 май 2017 г. на вр. Лхотце се изкачва и Атанас Скатов, а на 16 май 2019 г. на върха , стъпва и трети българин – Иван Томов, но силите не му достигат да се завърне и той остава за винаги в ледените обятия на четвъртия по височина връх на планетата.
На 26.05. 2022 г. Силвия Аздреева става първата българка изкачила вр. Лхотце, като деня преди това успешно изкачва вр. Еверест. Силвия успява да изкачи двата осемхилядника в рамките на 27 часа – повече за впечатляващото ѝ постижение може да прочетете от интервюто за 360mag, в което разказва подробности за експедицията и цялостното преживяване от нея.
Кои са всички българи, изкачили върхове над 8000 метра можете да научите и от видеоколекцията ни в нашата Фейсбук страница и статията по темата.
