Както Алеко после го описва: „…стремително катерение по храсталаци, по камънаци, на десетки наелектризирани групи, развято нарочно приготвено знаме, звуковете на една военна тръба всред пламналите тук-там огньове, фантастическа картина, осветена феерически от пълната луна“.
И на следващия ден – последната неделя на август 1895 г., на най-високия витошки връх се състои знаменателното събитие – раждането на Българското туристическо дружество, а с него и началото на организирания туризъм у нас.
Най-ранните сведения за Витоша датират от времето на траките. Те са първите заселници в подвитошките околности. По-късно римляните завладели съществуващите крепости край Витоша и изградили нови, възобновили и непрекъснато подобрявали транспортните връзки в района. С идването на славяните на Балканския полуостров и със създаването на Дунавска България войните между нея и Византия станали постоянни. През 809 г. Хан Крум завзема Сердика и наред с Витоша те стават част от Българската държава. През XII – XIV в. в планината са изградени не само крепости, но и много манастири и църкви. Сред тях се открояват Драгалевския манастир и Боянската църква.
При турското нахлуване по нашите земи много от витошките селища вече са съществували (Бистрица, Драгалевци, Боснек, Чуйпетлово, Бояна, Мърчаево, Владая, Ярлово) и местното християнско население е търсело закрилата на планинските дебри.
Първото научно планинарско изкачване на Черни връх е извършено от Ами Буе през 1836 г. По-късно, през 1869 г. австрийският учен геолог проф. Хохщетер изкачва Витоша и изрича думите „София и Витоша са така неразделни, както Неапол и Везувий”. Любопитен е разказът на пътешественика, поета и историка Евлия Челеби, който в далечния XVII в. споделя впечатлението си от Витошките езера и от уловените в тях вкусни пъстърви. А такива езера на Витоша наистина е имало и те са били използвани като удобни басейни за нуждите на железодобивната индустрия, която е процъфтявала по онова време.
Особено значение за населението на подвитошките селища е имало скотовъдството. Витоша е предлагала великолепни пасища. Отсъствието на ясно изразени скалисти върхове и сипеи е дало възможност за формирането на много платовидни заравнености, покрити с тревна растителност.
Новата история на планината е свързана все по-малко със стопанската й експлоатация и все повече с туризма. На 27 октомври 1934 г. върху площ от 6410 хектара е обявен Национален парк „Витоша“ с включените в него резервати „Бистришко бранище“ и „Торфено бранище“. През годините територията му се разширява многократно.
Строителството на хижи и хотели, пътищата до високите части на планината, лифтовете и ски влековете променят външния облик на Витоша. Тя все повече се превръща в един урбанизиран парк.
Подробности из зората на спортовете, които и днес практикуваме на Витоша – ски, сноуборд, катерене, парапланеризъм, колела – ще намерите в брой ЕСЕН 2014 на Списанието. Ако сте пропуснали предишен брой – от тук може да се сдобиете с него на преференциална цена.
