В днешно време, да стигнеш до хижа Мальовица отдавна не е нещо изключително. Хижата е едно от най-популярните места за разходка във високите части на Рила планина и определено количеството туристи, които преминават от там е впечатляващо. Дали запътили се към величествената Мальовица или тръгнали на преход по острите рилски била, не е важно. Просто мястото и върховете наоколо са толкова омагьосващи, а стените и ръбовете на околните върхове, тъй примамливи за катерачи и алпинисти, та не е случайно, че мнозина смятат люлката на българския алпинизъм и сериозното планинарство да е точно в тоя край на планината.
Макар решили първият ни сезон да бъде посветен на по-неизвестни кътчета, просто нямаше как да пропуснем място, сдобило се с такъв култов статут. И така, в целта е забодено кабърче и датата „закована“ в работния ни календар. Обаче, разни дела и ангажименти успяват да лишат повечето от екипа ни от шанса да станат част от тоя разказ, та оказваме се във възможност да снимаме настоящия епизод само двамата с Ицо. Това прави почти интимно преживяването да се върнеш назад във времето и спомените. А всеки от нас е поставил Мальовица на специално място там някъде в душата си. Място на младежки порив и мечтани върхове.
Вижте: „Разказите на хижаря“: тайни от кухнята на поредицата
За почти всеки стар планинар хижа Мальовица е крайъгълен камък, темел, нещо от което е започнало всичко негово в планинския му живот. Окастрената борова тояга, грубите „пионерки“ и брезентовата раница тип „бременна слоница“ са оставили траен отпечатък в съзнанието на другаря ми, а в малко по-скорошните ми спомени завинаги са се запечатали топлият уют на столовата, казана с чай, дето седеше винаги на печката и невероятно богатата библиотека с планински книги, с които мечтаех и които ме вдъхновяваха за нови върхове и нови пътешествия. И доста често отиването до тая хижа ставаше цел на бягството ми от училище, само и само да мога да съм в това царство на величествени върхове и камъни, клекове и дъхави борови гори.
Вижте: На 17 март 1957 г.: Първото зимно изкачване на Мальовица
И така, отново сме на път и всичко следва нормалния ритъм за едно такова приключение. След като сме натъпкали раниците с камери, обективи, дронове и микрофони, поемаме по пътеката към хижата в приповдигнато настроение.
„Пътечката се виеше между клека и ставаше все по-стръмна, а Мальовица ни гледаше неприветливо от възбог. Едно облаче бе кацнало на върха. Едно бяло пухкаво облаче, пръкнало се зад темето но гордата скала, като кичур сребристи коси. Нима старееше и тая красавица, изваяна цялата от камък, а не само в сърцето, като толкова други.“
Водени от думите на Асен Христофоров, полека навлизаме в долината на Мальовишката река и сякаш разгръщаме страниците на историята на истинското планинарство в България. Сенките на стари планинари надничат зад камъни и дървета, докато навлизаме сред могъщите рилски върхове.
Снегът е малко и докато обувките ни скриптят от ходенето, крачка по крачка развиваме завоите на пътеката, заедно със спомените си. Ходенето е приятно и леката облачна пелена, която магично обвива околните върхове в паяжина, изобщо не пречи на чудните гледки, дето се разкриват пред нас, докато постепенно изкачваме последните стръмнини на ледниковата тераса, върху която е построена хижата.
И ето я пред нас – същата, както я помня от последното си идване тук преди цели 12 години…
Вижте: Първото зимно изкачване на Северната стена на Мальовица
Посреща ни Кравешкият барометър и една гостоприемно отворена врата. Посрещат ни и хижарите – Николай и Венета. Готини и светли хора. Николай е сериозен и премерен мъж с добра усмивка, а Венета, като малък рус фойерверк не спира да шета. И след първото „Здрасти!“, започна с думите: „Мен хич не ме бива да говоря“. Реченото е и сторено и с това мото Венета стана деен участник в разговора ни.
„Малко като на майтап тръгна работата – Разказва ни Николай, – после разбрахме…“ а Венета добави: „ Да, на нас ни доставя удоволствие тая работа. Ние си я работим с удоволствие… Случвало ни се е, слизаме, примерно имаме работа и същевременно минават един-два дни и почва да ти се иска да си се върнеш тука. – а Николай добави – „То си ни е дом… на нас си ни е дом.“ И с това лаконично сложи хижата на правилното място в живота им.
Говорим си за децата, за ежедневието на хижарите, за това какво и дали изобщо нещо от съвременният живот липсва на хората горе в планината.
Все пак, бидейки една от изключително посещаваните хижи, на Мальовица определено това, което липсва, не са социалните контакти.
Николай ни споделя: „Откъм контакти с хора, не ни липсва контактът. Даже може да се каже, че тук имаме повече контакти с хора, отколкото в града.“ – а Венета го допълва: „В града се среща повече лицемерието. В града се среща повече… Може би на моменти се вижда повече, тая задължителната усмивка, която е така… Просто задължително трябва да я сложат на лицето. Докато тука всичко е истинско. Тука просто всичко е истинско. Идва човекът, поздравява те, но те поздравява от сърце и душа. Не е като в града примерно, да влезнеш някъде и да ти кажат „Добър ден“ и да ти се усмихнат, просто защото трябва да го направят. Тука е по-различно. Тука хората се променят, по-различни са, добронамерени са.“
Вижте: Маршрут в Рила: х. Вада – Седемте рилски езера
И наистина, всеки един човек, с когото се заговорихме, беше усмихнат, спокоен и позитивен. Разговаряхме с много от туристите, които постепенно се увеличаваха с напредването на съботния ден. Радвам се. Сред тях има адски много млади хора. Влюбени в планината, щастливи млади хора.
Това, че срещахме толкова еднакво щастливи хора, усмихваше душите ни и голяма част от чара на епизода се дължи именно на тях – на хората, дошли да споделят усещането за планина и уюта на планинския дом – хижата. Хижа Мальовица.
„Трябва да има чай, да има топла храна, да има уютна обстановка“ – споделя един пичага, удобно облегнат на щеките си, а усмихвайки, се момичето му го допълни – „Да, и хижарите като са готини, съответно и хората, които се събират около тях…Винаги се получават такива интересни срещи и е много приятно да се видиш с хора със сходни разбирания и виждания.“
Разговаряме с един, втори, трети. С много. Загубвам им бройката. Всички обаче са сигурни в едно – планинският дом е място за споделеност. Място, където пръснатите хора поне за малко стават едно. Споделят печката, хляба и чая. Споделят удоволствието да си сред себеподобни на едно чудно място извън условностите на градското ни съществуване.
Докато се въртим пред хижата, виждаме, как от долината се изкачва симпатична двойка и решаваме да ги причакаме за кратко интервю. Оказват се от Латвия – Марис и Елевия. Живеят в Пловдив и ни разказаха, как за започнали да обикалят българските планини.
Марис: „Започнахме да обикаляме планините в България, защото Латвия е много равнинна и в момента се наслаждаваме на каквото можем и каквото ни предлага България. Така че – прекрасни, вълшебни планини, по-високи, по-ниски, с повече или по-малко дървета, всички тези интересни неща… Това са чудесни изживявания за хората, които живеят в равнини области, така че – непременно елате в България!“ – Усмихва се.
Елевия: „Моите последни изживявания бяха в Родопите. Ходих да събирам скъпоценни камъни. Това беше нещо странно за мен.“
Марис: „Всички планини тук са различни. Може да намерите каквото предпочитате. Буквално има каквото си поискате. Това наистина е чудесно!
Да, ние се забавляваме да обикаляме. Има много хижи във всяка планина. И принципно, хората са много гостоприемни и дружелюбни. И, да, като се позастоиш малко и чуеш историите им, научаваш полезни съвети и препоръки. Разбираш за неизвестни чудни места и дори пещери, които можем да ви препоръчаме. Така че, ако искате да ходите да събирате скъпоценни камъни например, отидете в хижата, за да научите правилните места за това.“
Вижте: (Пре)Разказите на хижаря от хижа „Добра вода“
Елевия: „Да местните хора винаги са много непредубедени и понякога ми харесва, че те не говорят друг език, освен български. Това е хубаво, има си чар… Харесва ми. Определено.“
Разделяме се с усмивка и всеки поема по своите пътеки – те към върха, ние – към задачата да запечатаме повече от великата радост от общуването.
„Човек трябва да има респект от планината. Трябва да бъде смирен…“ Ни казват двама алпинисти, които срещаме, докато се изкачваме по пътеката към Втора тераса. „Всички в тия среди, най-вероятно всеки е правил глупости, от превъзбуда, от любов и от понякога така да се докаже, но ние сме разбрали, че най-добре е да сме смирени и като усещаме, че планината ни дава знаци, да ги отчитаме.“
Стигнали сме до Втора тераса и застанали „на гьоме“ до пътеката, ловим изкачващите се към върха планинари. Всеки се усмихва, вдига палец, маха и се радва. Поспира за малко при нас, поема дъх и след няколко разменени думи отминава нагоре…
Един изпечен на вид, жилав планинар се спира за по-дълго при нас и думите, които ни казва, сякаш написват „КРАЙ“ на нашият разказ за хижа Мальовица. Край на историята, но не и на пътуването ни. Нито на чистата радост да събираме хората и планините.
Вижте: Заслон „Орлово гнездо“
„Планината за хората е много различна. Всеки разбира по различен начин планината и всеки я оценя по различен начин. Според мен най-важното е да се качиш и да разбереш първото нещо, което е – дали е за тебе планината. Снимката е едно, но окото да дойде и да види, е съвсем друг начин. Да, вече имаме модерни телефони, апарати имаме, нали, виждате снимки, обработват се, но чувството е съвсем друго, когато с окото, когато с просто око погледнеш това нещо, когато видиш тая красота. И тука намираш хора, и намираш… Много, много близки приятелства създаваш, което е хубаво нещо. И тя планината постоянно ни дава примери в които, дори много опитни хора за съжаление нали, си отиват нали, лека им пръст. Но хора, които са цял живот в планината и реално хора, които са много, много опитни и разбират планината, накрая остават в нея…“
Хижа „Мальовица“ е една от най-често посещаваните хижи в Рила. Намира се в северозападния дял на планината, в долината на река Мальовица, на 1960 метра надморска височина. Представлява триетажна постройка с 85 места в стаи с 2, 3 и повече легла. Разполага с просторна столова на първи етаж (предлагат се храна и напитки) и спални помещения на горните два етажа. Вторият етаж е изцяло реновиран, стаите са с подменени подови настилки и дограма, нови легла, чаршафи, одеяла. Ремонтирани са и двете тоалетни на етажа, има и баня с топла вода.
Ако предпочитате да спите на палатка, поляната под хижата е едно от малкото места на територията на НП „Рила“, където бивакуването е разрешено.
Хижа „Мальовица“ е част от международния пешеходен маршрут Е-4. От нея започват много от туристическите маршрути в Мальовишкия дял на планината, включително и най-често използвания път за изкачване на връх Мальовица (3 ч. 30 мин.). Сред вариантите за еднодневни разходки са също и изкачване до заслон „Орловец“ („Гранитна вода“), до заслон „Страшното езеро“ (2 ч. 30 мин.), до Мальовишки езера (1 час и 10 мин.).
Епизода може да гледате тук, а за още чудни истории или снимки може да ни последвате в ЮТуб канала на предаването https://www.youtube.com/channel/UCPO4PdF2JWiSoZqPzZO44VQ или в профила Hut Story – Разказите на хижаря | Facebook
Първи сезон на поредицата „Разказите на хижаря“ се осъществява с подкрепата на Фотосинтезис и Национален Фонд “Култура“ по Програма за възстановяване и развитие на частни културни организации.
