Днес, когато прекрачите прага на един от най-посещаваните алпийски домове в нашите планини, може да бъдете спокойни, че ще намерите планинарското гостоприемство. Ще ви приемат с усмивка и с готовност ще се погрижат за вашето добро настроение. Ще ви осигурят необходимите условия за отдих, за да можете на утрешния ден да продължите по набелязаните пътеки или тръгнeте по отвесните стени на най-любимите си маршрути на Мальовица, Злия зъб, Двуглав, Иглата, Ушите… Да!
Сега е така.
А замисляли ли сте се какво е било тук преди 90 години? Тогава, когато тук първопроходниците по нашия най-алпийски район не само в Рила, но и във всички наши планини, са разпъвали за първи път алпийско въже, забили са първия железен клин в гранитната снага на околните върхове. А този прощъпулник е станал още в средата на 20-те години на отминалия век.
Аз често съм се замислял за това. И тогава, когато съм разговарял с почти всеки от това поколение, и тогава, когато прекарвах дни и нощи над пожълтелите страници на вестници и списания, за да проследя зараждането и развитието на българския алпинизъм. Възхищавал съм се на тези, които през 1934 година в един суден и дъждовен ден са намерили подслон под една наклонена скала, на 2520 м н.в. И така, както са си говорили, някой поставил камък встрани. Последвали го и другите и от двете страни на камъка издигнали каменни стени без вар и хоросан. И станало чудо. В подножието на красавците Орловец, Злия зъл и Камилата изникнал първият заслон в Рила. После на „Входа” с алпийските чукчета изчукали три букви „Б А К”- /Български алпийски клуб/. Той още стои на това си място, само че целият район около това заслонче хората нарекли със същото име – „БАК”. Аз не знам по-красиво място в българските планини от това „Райско кътче”…
Вижте още: Боре Мальовишки – хижарят с главно „Х“
Същата 1934 г. пернишките туристи от д-во „Голо бърдо”, вграждат първия камък на 1995 м н.в., за да започне строителството на един истински планинарски заслон. И за радост на многобройните планинари, само след 2 месеца в списание „Български турист” едно кратко съобщение привлича вниманието на туристите. А то кратко и ясно гласи:
Високопланинскиятъ заслонъ „Мальовица” въ Рила на пернишкия клонъ „Голо-бърдо” съобщава, че една отдавнашна мечта на туристите, любители на величествената Рила, е осъществена – заслонътъ подъ най-алпийския връхъ на божествената планина е готовъ! Туристите спокойно ще могатъ вече да бродятъ по непрестъпните стени на Маляьовица, Купена , Рупите, да се оглеждатъ въ бистрите води на синьото Мальовишко езеро, да се любуватъ на борбите на гордите орли постоянни жители по онези места!
снимка: архив на доц. Сандю Бешев
Сега, когато с построения заслон „Мальовица” се оказахме набори, искам да ви върна назад в годините, за да ви разкажа една истинска история, а не легенда. Ето как всичко си е дошло на мястото, за да имаме сега нашата любима хижа „Мальовица”.
Противно на логиката, изграждането на заслон „Мальовица” започва да се прави не от самоковските туристи, а от членовете на пернишкия клон „Голо бърдо”. А знаете ли защо те – пернишките туристи? Ами защото председател на тяхното дружество е не кой да е, а Хелмут Брокс – този, който през 1908 г. в Русе създаде първото ученическо д-во „Геолог”, което впоследствие се превърна в ЮТС /Юношески туристически съюз/. Този, който още през 1910 г. по поречието на Русенски Лом за първи път разпъна алпийско въже, за да постави началото на катерачните упражнения в България… Но, нека спрем дотук и оставим продължението за друг момент.
Неизвестно защо пернишките туристи, дори като че ли пазят това свое решение в пълна тайна, като в началото дори не търсят и чужда строителна и дори финансова помощ. Това по мнението на ръководните органи на БТС е „Ново явление. Един клон от равнината да вложи сили и средства в изграждането на заслон, който не е в неговия район, а ще служи за подслон на всички туристи във високата планина.“ Тайната обаче не е за дълго, защото в процеса на строежа се включват и туристите от Самоков, за да може започнатото дело да завърши само за два месеца.
Заслонът е малка по размери, но солидна по изпълнение постройка, градена само от камък, която може да даде подслон на 20-25 души, а при нужда тя ще може да побере дори до 40 туристи. Построена е, както вече се знае, на малка тераса, там където свършва зоната на клека и започва горното течение на река Мальовица. Изборът на място е много удачен, тъй като от там се открива прекрасна гледка в южна посока към поредицата върхове – Голяма и Малка Мальовица, веригата на Рупите /днес Еленин връх, Петлите, Орловец и Злия зъб/. Надолу, в северна посока, по долното течение на едноименната река е „Меча поляна” – бъдещото място на ЦАЛ, ЦПШ, УЦ „Мальовица”. „Българското Шамони”, както сполучливо някои го наричат.
Вижте още: Хижа „Мальовица“
Изборът на място на заслона е на по-ниска надморска височина, за да дава по-голяма възможност за нормална отмора и спокоен сън, дори и на туристи, които постоянно живеят, дори и на морското ниво. Същевременно заслонът отстои и на близко разстрояние до редица интересни алпийски обекти – двата главни върха в района Мальовица и Еленин връх – около 2 – 2.30 часа. Не по – далеч са и върховете Орловец, Злия зъб, Ловница и Камилата, които обграждат циркуса, получил много подходящото име „БАК”- 2.30 до 3 часа.
Построен само за два-три месеца заслонът е официално открит и осветен на 2 септември 1934 г. в присъствието на повече от 500 туристи, не само от градовете Самоков и Перник, но и от редица съседни селища – Говедарци и Доспей махала. Внушителна е и групата от София. Самото освещение се извършва от архимандрит д-р Кирил Марков, началник на културно-просветното отделение при Св. Синод, редовен и ревностен член на софийския съюзен клон „Алеко”. В съслужението вземат участие и свещениците от гр. Самоков и с. Говедарци, както и Йеромонах Варлаам от Рилския манастир, дошъл като специален представител на игумена на манастира. В черковната служба много активно участва и целият мъжки хор на самоковския клон, под диригенjството на поручик Марков.
След официалната служба, преминала под непрекъснатите аплодисменти на стотиците гости, прочувствено слово за туризма и неговото голямо значение за духовното издигане на човека, произнася отец Кирил – бъдещият ни Патриарх. С кратка, но много прочусlтвнена реч към многобройните гости се обръща председателят на БТС Никола Главчов, който прерязва лентата и обявява заслона за открит. Последен пред многобройните гости говори полковник Михов, началник на самоковския гарнизон и личен пратеник на Негово Величество Цар Борис III.
8-те майстори от Говедарци, по време на надстройката на заслон Мальовица (снимка: архив на доц. Сандю Бешев)Но нека в поредицата думи отправим благодарност и на 8-те строители от с. Говедарци, които, според летописеца на селото Стойне Бърдаров /”Един бурен живот в Говедарци”/, са показали своето високо майсторство и са допринесли за бързото предаване на обекта.
Построен на изключително подходящо място заслонът се оказва малък и още през следващата година започва строеж на втори етаж. Впоследствие се налагат още две разширения – едното през 1941 г., а второто през 1947 г. Така заслонът се превръща в хижа, която през 1953 г. е предадена към ЦС на БПС /Българските професионални съюзи/, за нуждите на екскурзионното летуване. Пет години по-късно /1958 г./ в съседство се построява нова сграда, която също скоро се оказва тясна, за да започне през 1980-81 г. и нейното разширяване и дори постройка на няколко бунгала.
Днес х. „Мальовица” може да побере повече от 120 туристи в стаи по 2, 4 и повече легла. Хижата разполага с голяма и модерна кухня и столова с две отделения, в които едновременно могат да се хранят до 70 души.
