Представяме ви поредния епизод от “Разказите на хижаря”, който ни води до х. Малина и ни среща с нейния стопанин Ники.
Пирин е втората по височина планина в България и до нея текат реките Струма и Места. На север граничи с Рила, а на изток с Родопи. Характерно е, че всички високи върхове са в северната ѝ част, докато южната е по-скоро непозната. Именно там, сред иглолистна гора, в местността Калугера, е сгушена и хижа, взела името си от малините наоколо, които обаче вече липсват, защото са деликатес за кравите.
Пътуваме по асфалтово-черния път, виещ се нагоре от с. Пирин и с нетърпение очакваме срещата си с Ники – хижаря, но и с Венко, който се е грижил за този планински дом 18 години. Пристигаме и откриваме и още един гост. Мария, влюбена в планината дама, чийто разказ също ни удиви:
Ники: „Ние се запознаваме в една вечер, аз ги чакам с една група. Ники, ние ще дойдем, в 6 часа ще сме при тебе. Те ще дойдат, сигурно са тук някъде и по едно време в 10,15 пристигат мокри като кокошки.“
Мария: „Групата ни е от 13 човека, които се загубваме в Пирин, след Бойков връх , посока хижа Малина, но по пътя ни хваща порой, и там вече маркировка няма и стана още по-трудно за ориентиране. Половината от групата се оказахме без челници. Падане, ставане и вървене в улеите, за да намерим хижата. Това беше най-добрият ориентир, по водата вървейки стигнахме до хижата, която нямаше ток… В момента, в който вървим, до мен застава приятелка, хващаме се за ръка и точно в този момент до нас, по най-близкия начин пада гръмотевица. Няма такова нещо, което мога да го опиша, като емоция, която сме преживяли двете. Районът е немаркиран и тук не важи никаква планинска застраховка.“
Ники: „От кого трябва да взема разрешение, да направя в района тази маркировка? Аз искам да я съединя с националната пътека Е4. Хората искат да се качват към Бойков връх, към Корнишки езера, към Дебелият рид, там няма маркировка. Да изчистим всички пътеки, да се направят, но не знам как ще стане… да не ми кажат утре – „Ти нямаш право да правиш тези маркировки.“
След много перипетии историята завършва с щастлив край, нови приятелства и любима Хижа.
При срещата ни Ники приготвя любимото за всички туристи ястие… Боб по пирински със сланинка, като в рецептата има още добавка манатарка, джоджен, босилек, див лапад. На жив огън ястията са перфектни, категоричен е домакинът ни.
Венко, старият хижар, пък ни разказа как напролет цялата местност пожълтява от прах…, който се отделя от опрашването на боровете. Освен това ни разказа много любопитна нощна история и ни зададе своята загадка, която може да видите Тук.
Хижа Малина представлява масивна двуетажна постройка с общо 11 стаи за нощувка. Общият капацитет е 56 места, разположени в добре поддържани стаи както следва:
• 5 стаи на първия етаж – 1 двойна, 1 тройна, 2 четворни, 1 за шест души.
• 4 стаи на втория етаж – 1 тройна, 1 четворна и 2 за по осем души.
• 2 тавански стаи за по 7 души.
Хижата е електрифицирана и водоснабдена. Разполага с два общи вътрешни санитарни възела и бани. Отоплението е с локално парно.
Има туристическа столова и ресторант с камина. В ресторанта на хижа Малина се предлагат напитки и вкусна, прясно приготвена храна – чай, палачинки, качамак, топли супи, готвено – приготвени с продукти от местни производители.
Освен по пешеходни туристически маршрути, до хижа Малина се стига с автомобил по 19-километров път от село Пирин, последните 3-4 километра от който са по горски черен път. Пред нея има широка поляна, където може да паркират автомобили и да се опъват палатки.
Може да гледате епизода в ЮТуб канала на предаването „Разказите на хижаря“ в хижа Малина – YouTube, или в профила ни Hut Story – Разказите на хижаря | Facebook
Премиерните епизоди на “Разказите на хижаря” се излъчват всяка събота от 21.30 по NOVA NEWS с повторения в неделя 12.30 и петък 22.30.
„Разказите на хижаря“ се осъществява с подкрепата на Фотосинтезис и Национален Фонд “Култура“ по Програма за възстановяване и развитие на частни културни организации.
