(Пре)Разказите на хижаря от хижа „Коман“

Този епизод тръгна малко тегаво – първо, поради спешен ангажимент, ни отказаха снимките на хижата, която бяхме планирали, а след това няколко дни не можехме да уговорим „заместител“. И точно когато почти се бяхме отказали, случайно или не звъннахме на Галин от хижа Коман. И започна едно приказно пътешествие.

Пак тръгнахме късно в петък и наближавайки хижата, вече си беше порядъчно тъмно. Ето я – точно видяхме светлинките и в този момент попаднахме в най-дълбоко изровените коловози, които съм виждал. Добре, че ни бяха подсигурили един извънземен джип, който беше яко откренил, но ни измъкна достойно и пристигнахме благополучно.

Вижте: (Пре)Разказите на хижаря от Узана или накъде да поемем ако случайно се озовем на географския център на България

Местоположение: Васильовска планина, м. Коман, 714 м н.в.
Описание: Сграда с капацитет 55 места разделени на хотелска част и туристически спални, самостоятелни и етажни санитарни възли и бани, локално отопление и отопление с печки на твърдо гориво, туристическа столова, ресторант, помощно помещение,  механа с камина, бюфет; достъпна е за леки автомобили. 
Изходни пунктове: с. Шипково, общ. Троян – 1 ч.; с. Терзийско – 2 ч.; с. Калейца – 15 км. До хижата има не много поддържан асфалтов път, като само последните 250  метра е почвен.

Вижте: (Пре)Разказите на хижаря от хижа Малина

„Хижарският живот не е професия, то е призвание. За да си хижар, на първо време трябва да си човек – трябва да е тук някъде в теб. От повече от 20 години съм хижар по планините. Обиколил съм почти всички планини – без Пирин.“  Така започва разказа си Галин, в компанията на сина си Ахил, който твърдо е решил да поеме по стъпките на татко си и учи за планински водач в специализираното училище в Черни Осъм. Иска да може да пази и опознава природата и да учи и хората на тази любов. Компания им правят и Горан и Кити – пзачът на хижата и търсещата топлина в козината му мъркаща топка. (Вчера разбрахме, че Горан си е отишъл,… нека волно тича в небесните полета).

Вижте: (Пре)Разказите на хижаря от хижа „Ком“ (нова)

След първоначалното обичайно притеснение как точно да започне разговорът, водопадът от думи и истории на Галин определено ни отнесе. Той се оказа човек с безброй, коя от коя по-впечатляващи и чудно-страшни истории – някои от които нямаме право да разказваме, дори и може да ги чуете само там на място. А амбициите му да направи хижата не само туристическа, но и СПА дестинация, са направо удивителни. А съвсем близо има и мандра, от която може да си набавите винаги пресни и вкусни млечни продукти. Впечатляваща е и гледката на стотици овце, разпръснати по поляната и звънът на хлопатарите им. В планината винаги е била вълнуваща и срещата с дивите животни, понякога тя обаче може да бъде и малко страшна.

Вижте: (Пре)Разказите на хижаря от хижа „Сакарджа“

„Взимам раницата и  слизам от хижа Соколна… Пътеката влиза в гора. С бинокъл наблюдавам как двойка орли учат малкото орле да лети… то е много интересно, малкото като вземе да пада, защото няма сили, майката или бащата се мушкат под него и го вдигат отново в термиката. Заплеснат по орлите и в един момент, както съм вдигнал бинокъла и ги наблюдавам, свалям го, поглеждам пред мен и на пътеката кого мислите – Мечката… И си викам, поне това е хубаво, че няма мечета с нея. Да ама не. И тазгодишното и ланшното.“

Как продължава тази странно страшна история, ще разберете от епизода ни от хижа Коман.

А ние научихме много – защо местността се казва Коман, кои са Куманите и защо са се населили там, видяхме остатъци от селищата им, видяхме приказни 360-гледки към цяла средна Стара планина, отидохме до крепостта Состра, видяхме Траяновия римски път, водопада Калейца и още, и още. А каква гозба ни приготви Галин,… а каква още ни обеща да направи, ако се завърнем… И както вече стана традиция, станахме и приятели с Галин и Ахил, и както вече стана друга традиция, ни поканиха пак да отидем, ама тоя път без камери и микрофони.

А финалът на този епизод е просто вълшебен и любим. Грънчарят Иван от Троян ваеше пред нас от парче кал с умелите си ръце глинен съд, а с думи ваеше, почти по Казандзакис, и една красива и мъдра философия.
И да, не са случайни случайностите!

За още чудни истории или снимки може да ни последвате в ЮТуб канала на предаването https://www.youtube.com/channel/UCPO4PdF2JWiSoZqPzZO44VQ или в профила ни  Hut Story – Разказите на хижаря | Facebook

Първи сезон на поредицата „Разказите на хижаря“ се осъществява с подкрепата на Фотосинтезис и Национален Фонд “Култура“ по Програма за възстановяване и развитие на частни културни организации.