Идеята на първия сезон на поредицата е да покажем не толкова популярни хижи и хижари и да чуем техните разкази. Така попаднахме на информацията за хижа „Сакарджа“. От любопитство отворихме отзивите за това място, за което никой от екипа ни не беше чувал и с изненада установихме, че всички коментари звучаха по един и същи начин. „Бай Делчо е уникален човек“. След такова единодушие нямаше как да не тръгнем натам. Когато се чухме с Делчо Баев, за да го помолим да ни посрещне и разкаже, той с неголямо въодушевление ни рече: „Елате, пък ще видим дали ще разказвам нещо“.
По пътя ни луната, като питката от бабините приказки, се търкаляше по склона и ни примамваше все по навътре в гората. Пътувахме нагоре от китното и подредено село Чавдар и отново с притеснение си мислехме дали ще се получи интересен епизод, или ще трябва да скалъпваме нещо изсмукано от пръстите ни. Пристигнахме и още от вратата хижарят ни посрещна с усмивка и скромно ни покани вътре до „вечния огън“ – кюмбето, на което къкреше ароматният планински чай. След минути се убедихме, че домакинът ни е наистина е уникален, самобитен и неподправен разказвач. Човек с огромен житейски опит, голямо сърце и ведро закачлив език. И се заредиха разказ след разказ, случка след случка и усмивка след усмивка. Още преди да сме разпънали цялата ни техника с една малка камера, сложена на масата, имахме материал за епизода, но не знаехме какво ни очаква на следващия ден!
„Кръста съм го поставил на 23 август `17 та година, а един месец след това на 23 септември изкарах поп Недко Бръбраров от Пирдоп, та го освещавахме и направихме курбан долу на хижата“ – така започна разговора ни до кръста от връх Сакарджа.
И отново ни поведе по интересни пътеки през различни времена и пътища и неразрешени загадки. И така от история на история, от виц на виц, от посока към посока, ни разкри и удивителния начин, по който е решил въпроса с рециклирането на отпадъците си.
„Ето това пластмасово шише го нарязвам на тънки парченца, колкото са по-дребни, повече се събират в един плик, в един плик от хляб събирам между 30 и 50 шишета. Учените са установили, че това пластмасово шише ще се разгради след хиляди години, не се знае точно колко, но никой досега не се е наел да каже, какво ще произтече след разграждането му,… какво ще оставим на бъдните поколения, които ще дойдат след нас. Режем клона, на който всички стоим, и не си даваме сметка как ще се сгромолясаме в пропастта… Вразумете се и живейте целесъобразно… Не разсъждавай със задника си, бъди човек преди всичко!“
Хижата се състои от едноетажна сграда и едно полумасивно напълно ремонтирано бунгало с общ капацитет около 35 места. Сградата разполага с 14 места в стаи с по 2 и 10 легла, а бунгалото – с 20 места в стаи с по 2 и 3 легла, с вътрешни санитарни възли и бани. Хижата е разположена на 1250 м надморска височина. До нея има почвен път от село Чавдар, а другите маршрути са от х. „Братия“ – 1:30 часа, от х. „Оборище“ – 3:00 часа. Наблизо са вр. „Сакарджа“ – (1343 м надморска височина) – 30 минути и вр. „Лисец“ – (1386 м надморска височина) – 1:00 час.
На изпроводяк няма как да си тръгнеш, без Бай Делчо да те дари с коренче здравец от неговата градина, за щастие и дълголетие. И ще завършим този репортаж с думите му до кръста на върха:
„Нека стои, докато е Българско.“
Вижте и ще чуете всичко това в епизода от хижа Сакарджа „Разказите на хижаря“ в хижа Сакарджа – YouTube , но най-добре се срещнете на живо с този голям ЧОВЕК.
Премиерните епизоди на “Разказите на хижаря” се излъчват всяка събота от 21.30 по NOVA NEWS с повторения в неделя 12.30 и петък 22.30.
„Разказите на хижаря“ се осъществява с подкрепата на Фотосинтезис и Национален Фонд “Култура“ по Програма за възстановяване и развитие на частни културни организации.