След кратко боледуване на 22 септември, току-що навършил 90 години, почина още един от знаковите ни алпинисти – Кръстю Алексиев от Сливен.
Роден на 10 февруари 1932 г. в София Къци, както го знаят и наричат всички алпинисти и приятели, завинаги свързва живота си с алпинизма. Завършва ВИФ „Г.
Димитров”, /сега Национална спортна академия/, със специалност Туризъм – алпинизъм след което започва работа в разкрития преди година Централен аллпийски лагер /ЦАЛ/. В лагера работи до 1956 г., когато той е закрит по целесъобразност. С това Къци, не се разделя с алпинизма, защото започва работа в гр. Сливен като преподавател по физическо възпитание.
С възстановяването на Българския туристически съюз през 1957 г. и с разкриването на Окръжни съвети по туризъм към окръжните градове, той започва работа първоначално като завеждащ учебната работа, а впоследствие и като директор на спортната школа по алпинизъм в града.
Къци определено има най-големи заслуги при зараждането и развитието на
алпинизма в град Сливен. Под негово ръководство през 1957 г. в града е учреден първият алпийски клуб, с което е поставено началото на алпинизма в града под
Сините камъни. Като студент, инструктор в ЦАЛ или като треньор в Сливен той осъществява редица сложни технически изкачвания както у нас, така и в чужбина.
Посещавал е няколко пъти Кавказ, където е осъществил много снежно-ледени
върхове, между които Елбрус, Казбек, Щуровски, Бжедух, Чатин-тау, а през 1964 г. е
един от четворката, която преминава успешно траверса на Безенгийската стена.
През 1969 г. е технически ръководител на сливенската експедиция до първенеца на
Африка – вр. Ухуро /5895 м/, познат повече като Килиманджаро. Две години по- късно е технически ръконодител и на сливенската експедиция до първенеца на
Афганистан – вр. Ношак /7492 м/.
Майстор на спорта е от 1962 г., а заслужил майстор от 1964 г. Носител е на медала „За гражданска заслуга” – I степен. Със своето активно участие в спортния живот той ще остане знакова фигура не само в историята на сливенския, но и българския алпинизъм.
В този тъжен ден сядайки зад белия лист авторът ще го запомни най-вече с датата 28 септември 1954 г., когато в свръзка от пет алпинисти като по чудо излизаме невредими при изкачването на „Славянския тур” на вр. Злия зъб. Тогава стотици тонове скала се откъртва от финала на маршрута, по който в момента са – Борис Маринов, Кръстю Алексиев, Стефан Евстатиев, Стефан Камбуров и Сандю Бешев. По това време се допускаше катерене на свръзки дори и от 5 души, както се оказахме и ние. Незабравими ще останат и 8-те дни през 1964 г., когато заедно с Георги Атанасов, Ангел Петров, Сандю Бешев и Кръстю Алексиев деляхме една палатка при траверса на Безенгийската стена. Осем трудни е много отговорни нощи, равняващи се на един важен зая българския алпинизъм, успех. Успех, който осигури „Визи” за най-високите върхове на българските алпинисти.
Почивай в мир и последно сбогом Къци! Твоето име ще остане знаково в
историята не само на сливенския, но и на българския алпинизъм.
Голяма част от трудовете на доц. Бешев са поместени в книгите, издадени от Списание 360:
„Истории за началото на планинарството в България“ „Българи на големите върхове по света“
