Потъването на „Титаник“ преди 110 години превърна останките на кораба в ново подводно местообитание за организмите. Един от тези организми е бактерията Halomonas titanicae, която живее в подобни на ледени, висулки от ръжда, наречени „рустикли“. Тези бактерии „ядат“ желязото в корпуса и в крайна сметка се очаква да погълнат целия кораб, рециклирайки хранителните вещества в океанската екосистема.
Учени от Нюкасълския Университет доказват, че микроба Halomonas titanicae има и още едно безценно свойство – той обича да се прикрепя и към пластмаса и да я разгражда. Той се справя безпроблемно с разграждането на пластмаси с ниска минерализация и според изследователите, прикрепените към пластмасови отпадъци бактерии могат да се носят по теченията, подобрявайки микробната свързаност в изолирани среди.
За своите проучвания, екипът използва подводен робот в Североизточния Атлантик, с който потапя два вида пластмаса – полиуреатан и полистирол на дълбочина 1800 м. След това възстановява пластмасата и анализира бактериите, полепени по нея.
