Създадохме рубриката „Как се прави състезание“, за да ви разкажем за хората, без които любимите ни състезания нямаше да съществуват. Ще ви срещаме с организатори на различни спортни събития, за да научим как се ражда едно състезание и как еволюира от идея, до успешна реализация. Ще ги питаме за трудностите и препятствията, но и за забавните моменти. Ще им зададем въпроси и за всички новости около състезанието.
За новостите и традициите в „Лудогорски маратон“ разговаряме с един от основните организатори Цоньо Пенев:
Къде се провежда състезанието? Какво е характерно за региона, през който минават участниците?
Състезанието се провежда в обширна горска територия с ограничено човешко присъствие и въздействие. Мястото на старт/финала е зона за отдих, в която се намира единственият в България сертифициран за къпане язовир, както и една прекрасна, около 500 метра дълга поляна, подходяща за игри и къмпингуване. В района са били строени римски вили, а на височините от двете страни на старт/финала има все още неизследвани останки от средновековни крепости. Трасето пресича древни търговски пътища, където са били извършвани обири, затова все още в местността могат да се намерят изгубени монети.
На коя дата ще се проведе тази година, с какви дисциплини и дистанции?
Датата е традиционна за последните 4 години и е първата неделя на юни – 2 юни 2024. Подбрана е така, че водата в язовира да бъде вече достатъчно топла, възможно най-чиста и язовирът пълноводен, все още да не е горещо, гората да е най-зелена и вече да е достатъчно топло, за да се нощува на палатка почти на самия старт/финал. Дисциплините са същите, както през последните години:
- бягане с дистанции 12, 21 и 42 км,
- колоездене с дистанция 42 км
- триатлон (индивидуално и отборно) с дистанции на етапите плуване/колоездене/бягане – 1.2/44/12 км.
- за децата предлагаме детско бягане и колоездене по леко трасе с дистанция 2 километра.
Разкажете ни за историята: Кога и как се зароди идеята за състезанието? Кои бяха основните действащи лица и кои са сега)?
Ние с Христо Христов (El Freegano), независимо един от друг, някъде около 2012 година имахме идея да направим триатлон на същото място. И двамата ходехме с велосипеди по велоалеята, свързваща местността с град Разград и плувахме в язовира, но не се познавахме. В началото на 2013 година общи приятели ни запознаха и същото лято направихме 10 тестови триатлона с много къси етапи (330/8000/3000 м) от които пазим резултатите. На следващата година направихме официалното първо издание и в движение към нас се присъедини Иван Радев. Той ни попита защо сме сложили старт/финала чак в дъното на зоната за отдих и ние осъзнахме колко скромни всъщност сме били. От следващата година го преместихме там, където е и сега. Около нас има още голям брой хора с огромен принос. Сред тях бих посочил и някои от редовните участници. Списъкът е много дълъг.
С какви трасета започнахте? Как и защо ги променяхте?
Макар че първоначалната идея беше за триатлон, за първите издания подходихме нетипично разумно и преценявайки, че триатлонът е нещо като 3 състезания в едно, където е нужен допълнителен ресурс за подсигуряване на плуването в язовира, изграждане на транзитни зони и т.н., решихме да стартираме само с бягане и колоездене с една-единствена дистанция – 20 километра, както и с детско състезание с дължина 2 километра.
Трасето еволюира всяка година, достигайки до досегашната си обща дължина от 45 километра. За да постигнем това, години наред възстановявахме заличени горски пътища и пътеки, правихме корекции и допълнения. Мотив за промяна беше и желанието ни да покажем колкото се може повече красиви участъци от гората, както и трасето да бъде разнообразно, с редуване на наклони, завои, тесни пътеки, коларски пътища, скоростни и технични участъци. След всяко издание получаваме обратна връзка от участниците и това също е причина за промени.
Колко издания има състезанието и колко са били участниците?
От първото официално издание през 2014 година сме провели 10 издания без прекъсване, въпреки някои сериозни затруднения със свинска чума, ковид, различни интереси и т.н. Започнахме с 60 участници, записани в гугъл форма, научили незнайно как за събитието, като някои от тях дори ни помагаха за маркирането на трасето. И стигнахме до над 400 през миналата година. Разбира се, че бихме искали да са повече, но от друга страна си даваме сметка, че навалицата също може да бъде негатив.
Какво го отличава от останалите?
Лудогорски маратон е от тези състезания, които са оригинално възникнали по причина местен патриотизъм, желание за повече контакт с природата и популяризиране на грижата за здравето и възможността за активност във всяка една възраст. Ние си го създадохме като за нас си. Ако някой друг го беше направил, просто щяхме да участваме с удоволствие. Отличава го огромната част горско трасе с много малка част с настилка. Това е пътуване с потапяне в истинската гора. Може би е най-горското състезание в България.
Разкажете повече за дистанциите и трасетата за тазгодишното издание?
Най-късите ни дистанции са детските и са дълги 2 километра. Тези стартове са във времето след повечето стартове и преди първите финали. Най-късата дистанция за бягане (12 км) стартира след детските дисциплини, така че участващите в нея родители да могат да наблюдават или придружат децата си. Трасето представлява изкачване до първи пункт (Конска поляна) и основно спускане след него обратно до финала. Сравнително скоростно трасе, с 230 метра сумарно изкачване. 21- километровата дистанция за бегачи е с около 550 метра обща денивелация, редуване на изкачвания и спускания, коларски пътища, пътеки, много гора и малко открити участъци. По трасето има 3 подкрепителни пункта. Най-дългата дистанция за бегачи е 42-километровата, която е с около 1000 метра изкачване и има цели 8 подкрепителни пункта, както и междинно преминаване през старт/финала.
Колоездачите използват почти същото трасе за 42-километровата си дистанция с някои отклонения. Те стартират 40 минути преди бегачите, за да има минимални застигания по трасето. Триатлонистите плуват една обиколка от 1200 метра във водите на язовир Пчелина 2, наблюдавани от правоспособни спасители в лодки. След това продължават с колоездене, като след 2 километра се включват в трасето на колоездачната дисциплина. В последния си етап бягат по 12-километровата дистанция за бегачи. Първите километри на всички дистанции са по широки пътища, които благоприятстват изпреварването и заемането на позиции според възможностите на участниците.
Кои са най-предизвикателните участъци?
За бегачите на 42 километра най-труден е вторият етап от трасето по пътечките над язовирите, където наклонът неусетно варира и умората започва да се натрупва. Това вероятно е и най-подценяваната характеристика на Лудогорски маратон, защото денивелацията изглежда неголяма, но тя е разпръсната по цялото трасе на малки и големи порции. Едновременно с това цялото трасе е бегаемо и темпото изморява.
За колоездачите също най-предизвикателен е условно определеният втори етап от трасето с пътечките над язовирите, където най-вече в кално време е нужна добра техника, концентрация и увереност, за да се държи линията на пътеката.
Плуването за триатлонистите се провежда в язовир. Някои участници се страхуват от язовирите, но язовирът предлага отлични условия за плуване без вълни, без течения, без хлор и без медузи. На тези, които са чувствителни към алергии, препоръчвам да плуват в язовира с щипка за нос, тъй като зоната е горска с разнообразна растителност.
А най-красивите?
Най-красивата част е отново условно определеният втори етап от трасето, затова и препоръчвам 42-километровата дистанция за бегачи, която преминава оттам. Триатлонистите и колоездачите го преминават с велосипеди. Гората през сезона е много красива, с най-зеленото зелено. Ако ви стане трудно, спрете и чуйте птиците.
Кои са авторите на трасетата и по какви критерии създавате едно трасе?
Концепцията и разработката на трасето са мое дело. Но трасето включва движение по пътища и пътеки, замислени от други хора и изграждани в миналото. Имаме участък, който местен колоездач изгради сам преди няколко години и го включихме в трасето. Критериите са много. Трасето трябва да е балансирано, безопасно, но в същото време и предизвикателно, да е красиво, да избягва конфликти, да е предвиден достъп с превозно средство до повече участъци, пунктовете по него да са предвидени с удачни отстояния между тях, достъп, удобство за разполагане, функционалност, ако може трасето да минава покрай колкото се може повече чешми, да се избягват възможности за преминаване напряко и да има колкото се може по-малко предпоставки за неволно объркване, мисли се и за това да е по-лесно за поддръжка и маркиране, защото поддръжката е тежка и безкрайна дейност по трасето на Лудогорски маратон.
Кое е най-трудното в организацията на събитието?
Това е координацията между всички в екипа и решаването на неочаквани проблеми в последния момент. Случвало се е да ни забранят състезанието в седмицата преди старта, без основание и въпреки всички разрешителни. В такъв момент дори преодоляването на тази забрана натежава критично на организацията, защото много планирани дейности минават на заден план, за да се търси решение на най-големия проблем.
Разкажете ни интересна случка „от кухнята“?
Коронният номер в края на всяко състезание е докато всичко върви към успешен финал и най-после идва моментът, когато екипът ще се наспи, внезапно да се появи проблем, който не търпи отлагане, като например безследно изчезнал в гората състезател (който в някои случаи може да е финиширал, но не минал през арката) или закъсал на пункт джип. В случая с джипа около час по-късно се возех като пътник в едноместна кабина на трактор, нает от летище, където първо трябваше да изчакаме собственикът да се приземи, след като беше издигал поредния безмоторен самолет.
Има ли нещо ново в предстоящото издание?
Ще предложим някои малки новости в зоната на старт/финала, като надписване на медали, допълнително медицинско подсигуряване от спортен лекар по трасето и на финала, вероятно и други неща. Надяваме се през тази година да изпълним и плануваното през миналата, но без калта, която внезапно ни изненада тогава със среднощен порой, с акценти в сякаш нарочно избрани части от гората.
Имате ли нови идеи, които отлежават занапред? В каква насока?
Бихме искали да поставим постоянна маркировка по трасето, както и още повече да го облагородим и да направим някои допълнителни корекции, за да стане още по добро за колоездене и бягане. Също да създадем по-впечатляваща и с повече екстри старт/финална зона. Имаме изобилие от нови идеи, но целта ни е вече да фиксираме трасето и състезанието. Така или иначе, Природата всеки път го прави различно.
Какво не ви попитахме, а искате да споделите?
Бих споделил това, че организирането на състезания изглежда различно отстрани и в действителност. Макар и вече да не ме питат дали ще бягам състезанието, което организирам, участниците не си дават сметка колко работа се върши целогодишно около организацията. И въпреки многото административни и някои дори досадни неща, свързани с документация и прочие, остава чистото удоволствие от това, че даваме радост на хората и от контакта с Гората.
