Представяме ви Таня Иванова – журналист от БНР, запален по екстремните спортове и високите върхове, неуморно следящ какво се случва по света и у нас. Всяка седмица Таня ни представя по една актуална тема, част от седмичния бюлетин на БНР “Екстремните спортове”, развита специално за нас.
През 2014 г. един от най-силните ни планински бегачи – Кирил Николов – Дизела, се осмелява да посегне към един брадясал рекорд – за най-бързо пешеходно преминаване на най-дългия туристически маршрут в България, Ком-Емине, 560 км, с над 20 000 метра денивелация.
Рекордът е поставен през 1987 г. от Любомир Палакарчев, който успява да измине разстоянието от връх Ком до нос Емине за 5 дни и 14 часа. При опита си да запише нов рекорд Дизела спира във финалния етап заради травма. Духът от бутилката обаче е пуснат. Подобряването на рекорда става цел, към която в следващите години започват да гледат редица бегачи.
Година по-късно Божидар Антонов чупи рекорда и записва време от 5 дни и 10 часа. Няколко дни по-късно обаче Дизела си връща рекорда – 4 дни и 13 часа. През 2018 г. Божо чупи и този рекорд – 4 дни 8 часа и 27 минути.
И докато Дизела губи интерес към това предизвикателство и се насочва към други цели, Божо продължава опитите в следващите години да свали времето под 4 дни (През февруари 2019 г. поставя и зимен рекорд – 9 дни, 4 часа и 51 минути).
ВИЖ за зимния рекорд на Божидар Антонов тук.
Това лято, в средата на август той възнамерява отново да потегли по маршрута.
“Имам една цел, която искам да постигна – да сваля времето под 4 дни, което е голяма психологическа бариера. Тази година успях да тренирам доста по-добре от миналата и се надявам да успея” – сподели Божо през 360.
Има много информация за Ком-Емине и опитите за рекорд. Това променя ли самото предизвикателство?
Божо: Опитът определено играе важна роля, особено за по-дългите предизвикателства. Ком-Емине е многодневно преживяване, не е просто една ултра, single push, както се казва, да избухнеш 10-15-20 часа. При Ком-Емине е доста по-различно. Сънят играе изключително голяма роля в напредване на пробега.
Човек трябва да има натрупан практически опит, да е минавал няколко пъти през това състояние на тялото, за да може да го понася много по-леко.
Така че, да подобриш рекорда от първия опит би било по-скоро голям късмет. По-скоро е невъзможно.
Колкото до физическата част, тя е в самото начало. Колкото си по-добре подготвен физически, толкова за по-късно отлагаш момента, в който трябва наистина да вложиш и психическа енергия, за да преодолееш трудните моменти. Но определено опитът е най-големият фактор в нещо толкова дълго, колкото Ком-Емине.
Коя е най-ангажиращата част за теб от цялото предизвикателство?
Божо: Определено организацията на такъв преход не е лесно нещо. При мен миналата година беше доста фрустриращо, защото трябваше да напасна няколко различни неща, за да се получи. Много енергия ми отнема – ако имаше как аз лично да не се занимавам с организацията, бих си го спестил. Но ние сме много малък екип и всичко е “на мускули” – нямаме спонсори, така че, когато екипът има възможност, когато аз съм готов, и така…
Тази година екипът ще включва Тони Петков (първите два дни), Надя Стефанов и Мартин Стефанов ще снимат, а вторите два дни са Антония Сидерова и Милко Бошнаков. Хората имат ангажименти. Нямам точна дата, защото изчаквам човека, който ще помага на жена ми с децата (Божо има 3 малки деца – бел.ред.).
ВИЖ за рекорда на Божидар Антонов през 2018 г. тук.
Как гледа семейството ти на тези твои регулярни приключения?
Божо: Жена ми ме подкрепя, за което съм й изключително благодарен. Знае, че това е нещо, което носи изключително голяма страст в живота ми и без което вероятно няма да съм същият, така че ме подкрепя безрезервно.
Какво мислиш да оптимизираш? Очевдно остана само времето за почивка, но пък е много рисковано да се отнема именно от там… Какво ще промениш в тактиката си?
Божо: По-оптимизирани постове, по-стегнати, да не губя толкова време. Колкото до спането – много зависи дали ще съм си починал преди старта. Всяка година се каня да отида 2 дни по-рано на връх Ком, за да си почина, да се успокоя малко, но все не се случва. Обикновено не мога да спя от вълнение и в такъв случай първото ми спане е на хижа “Кашана”. Ако мога да си почина предварително, това спане ще се измести вече във втората вечер.
Какви са очакванията ти за тази година? Има и други бегачи, които ще се опитат да поставят рекорд.
Божо: Определено има голям шанс да подобрят времето. Надявам се това да стане, защото ще бъде допълнителен стимул за мен. Иван Гочев има изключително големи шансове, той има вече доста опит, както и с по-дълги ултрамаратони. Миналата година опитът му беше доста добър, предполагам, че тази ще се справи още по-добре (пред 360 Гочев съобщи, че ще направи опита си този месец, с помощта на екип от 4-5 души – бел.ред).
През изминалите седмици Христо Минков направи силен опит също, очаквам в бъдеще и от него добри резултати. Калоян Пейчев – Кофето също дава сериозна заявка (неговият опит ще бъде през октовмри – бел.ред.). Определено ще бъде интересно тази година по Ком-Емине!
ВИЖ мнението на Димитър Димитров за опитите за рекорди тук.
През юли силна заявка направи едва 19-годишният Христо Минков, който беше подпомаган от баща си в първия си опит за рекорд по маршрута.
„Прекратих движението си по Ком-Емине малко след хижа “Чумерна”. Събраха се фактори, които впоследствие оказаха влияние. Бурята след “Кашана” и страшният студ, придружен с роса, на връх Ботев скапаха ходилата ми. Благодаря на всички, които ме подкрепяхте” – написа в социалните мрежи Христо.
Пред 360 той сподели повече за опита си:
“Нямах план или цел за деня, исках да бягам нещо като ден за ден, според това как се чувствам. Най-трудният момент? Лично за мен те бяха два. Кашана-връх Вежен – беше в началото на втория ден, който се забави в чакане на подходящо време, а то така и не се появи. В този участък имаше вятър, гъста мъгла и си беше доста студено, като там средната надморска височина е около 2000 м. Другият труден участък, който не ми е проблем, защото много пъти съм го минавал, беше Беклемето-хижа “Мазалат”. Всичко беше супер, докато не качих Амбарица и за секунди краката ми се намокриха, имаше роса, беше студено, а тепърва ми предстоеше да мина през връх Купена и Ботев. Към Ботев температура на въздуха беше под 5 градуса и с мокри крака си беше направо оцеляване„.
„Като първи опит нямах големи очаквания, но реално съм единственият, стигнал до “Чумерна” без нито един пейсър, и то с такова силно време. Главните изводи за мен са, че един съпорт човек не стига, трябват поне двама. И другият извод е, че понякога си трябва и доза късмет с времето” – сподели Христо.
Неговият опит беше високо оценен и от Кирил Николов – Дизела. Пред 360 той сподели наблюденията си върху опитите за рекорди през последните няколко години.
ВИЖ за рекорда на Илко Илиев с велосипед през 2018 г. тук.
Дизела: Това, което се промени, е, че Ком-Емине стана доста по-популярен маршрут и все повече хора всяка година тръгват по него. Инфраструктурата по трасето – хижите, също претърпяват промени към по-добро, което е супер. Маркировката е по-добра.
Увеличилият се брой на опитите за рекорд обезценяват ли Ком-Емине като предизвикателство?
Дизела: Не смятам. Може мнозина да стартират, но всички знаем кои са онези, които могат да направят нещо, и то в много добра за тях година, в много добър за тях ден. В момента на брой те са по-малко от пръстите на едната ми ръка. По-скоро от време на време някои се опитват да извлекат облаги за себе си чрез Ком-Емине. Маршрутът стана разпознаваем, медиите му обръщат внимание, не знам колко често опитите са наистина от чисти подбуди.
Как гледаш на опита на Христо Минков?
Дизела: Впечатлен съм. Той е млад човек, не се е сблъсквал досега с Ком-Емине – защото колкото и пъти да си го минавал на части този маршрут, друга история е, когато тръгнеш да го минаваш целия, наведнъж. Мисля, че на Христо и на баща му им липсваше опит. Докато маркирах трасето на “Балканиада” (състезание по поланинско бягане – бел.ред.), случайно срещнах баща му и го попитах защо не са погледнали едноседмичната прогноза поне. Човекът каза, че просто тогава му е била отпуската. Ще следя Христо в следващите години. Всичко зависи колко време и енергия ще му отдадеш на това трасе.
Когато работиш систематично, нещата се получават.
За Ком-Емине всичко трябва да е перфектно. Няма как да не се чувстваш достатъчно добре и да го “избуташ” или да повали малко дъжд, но после времето да се оправи. Това не е “Витоша 100” – не са и 200, не са и 300 км. Много пъти сме виждали по време на опитите – върви супер темпо и изведнъж просто “Бам!”, crash-ва системата. И това не е случайно, става дума за неща, които са се натрупвали през тези 48 или повече часа.
Има ли шанс за под 4 дни?
Дизела: В момента, за да поставиш рекорд, трябва да спестиш от почивки, от сън. Гледайки графиците, честно казано, не вярвам да стане тази година.
Остава да видим какво ще постигнат претендентите за рекорда тази година и коя тактика ще се окаже печеливша. Историята показва, че някои немислими резултати след време полагат началото на следващ етап в развитието на спорта. И не само.
